Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво ще се подобри по ОП „Транспорт“ до края на 2023 г.

Снимка: ЦГМ

България навлиза в последните две години от изпълнението на програмен период 2014-2020 г. на  Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. През тези две трябва да бъдат усвоени 50% от бюджета на програмата.

В края на ноември се проведе заседание на Комитета за наблюдение на програмата, където стана ясно, че Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да ускорят работата по конкретни проекти.

Финансово програмата „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014–2020“ приключва до края на 2023 г. До момента договореният ресурс е близо 90%, като 58% или малко над 2 милиарда лева от бюджета са разплатени, уточни пред БНР инж. Галина Василева, ръководител на управляващия орган на оперативната програма.

По думите ѝ при добра мобилизация, особено в края на програмните периоди, и при отсъствие на форсмажорни обстоятелства бихме могли да постигнем задоволителни резултати.

„Тоест да изпълним програмата на 100%.“

Към настоящия момент не е допусната загуба на средства по оперативната програма, подчерта инж. Василева.

ЖП гара Кърджали  Снимка: Божидар Чолаков, БНРВ железопътния сектор с добри темпове напредва изграждането на двата тунела по жп линията Елин Пелин - Костенец. До момента са прокопани над 820 метра от двете съоръжения. Изпълнени са 31% от жп линията Пловдив - Бургас и е в ход обществена поръчка за модернизация на 15-километровия жп участък Ямбол - Зимница.

В пътния сектор двете тръби на тунел Железница са изцяло прокопани и свързани една с друга, изгражда се хеликоптерна площадка на един от изходите на тунела.

В ход е оценка на постъпилите 10 оферти по обявената обществена поръчка за строителството на участък Сливница - връзка със Северната скоростна тангента - част от автомагистрала „Европа“, а 17 километровият участък Драгоман - Сливница е във финален етап на изпълнение.

За някои от проектите, предимно големи, изпълнението ще завърши в края на програмния период – в края на 2023 г. Дори за някои от проектите части от проектите, отделни договори, дейностите ще бъдат завършени и след този срок, което подлага на риск изпълнението и усвояването на средствата“, коментира инж. Галина Василева.

Причините за закъснението в изпълнението на договорите са обективни и присъщи за големи инфраструктурни проекти, посочи тя. 

Един от рисковите проекти е Елин Пелин – Костенец.

Снимка: Георги Нейков, БНР

Допълнителен усложняващ фактор се явява пандемията от коронавирус, както и поскъпването на суровини и услуги. Вече има писма от изпълнители, които дават сигнали за удължаване на времето за изпълнение на договорите.

„Възможностите за компенсиране на изпълнителите по текущите договори е тежка задача и е свързано със законодателството или ново законодателство“, отбеляза Василева.

Независимо от трудностите няма възможност за удължаване на програмния период или допустимост на разходите след 2023 година.

Инж. Василева изтъкна, че незавършените по отделните проекти до края на 2023 г. дейности могат да бъдат приключени след това, до 2026 г., но със средства от бюджета.

Всичко, което остане след 2023 г. е за сметка на бюджета.“

Снимка: БГНЕС

С всяка следваща оперативна програма по транспорт се търси приемственост с предходните програмни периоди. В периода до 2027 г. попадат проекти като Фаза 2 на Елин Пелин - Костенец, АМ „Струма“ - лот 3, тунелът под Шипка.

За по-доброто усвояване на средствата е необходимо да се стартира с много добре подготвени проекти, категорична е Галина Василева. Вече има изпратен за консултации с Европейската комисия четвърти вариант на програмата.

Общият бюджет на програмата е от същия порядък – около 2 милиарда евро. Инвестициите ще бъдат насочени към окончателно довършване на основни жп и пътни направления, които са започнати в настоящия програмен период.“

Сред целите е и подобряването на връзките между отделните видове транспорт.

„Безспорен приоритет продължава да бъда железопътният транспорт. Фокус е поставен и върху иновациите и транспортната безопасност, която е слабо място в нашата национална транспортна политика.“

Снимка: Георги Корнейков, БНР

Предвидено е изграждането на инфраструктура за алтернативни горива по републиканските пътища, както и доставка на аварийно-спасителни кораби.

Повече чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Българите в Южна Каролина отбелязоха тържествено 24 май

Училището “Патиланско царство” в Мъртъл Бийч, щата Южна Каролина, тържествено отбелязва 24 май и краят на учебната година. Децата участваха в празничен концерт, куклен театър и имаха още много приятни преживявания заедно с родителите си. Беше отпразнуван празникът на буквите в неделното училище, създадено само преди 6 години, все още само..

публикувано на 25.05.25 в 07:20

Нова техника получава отделението по Нуклеарна медицина в Комплексния онкологичен център в Русе

Напредъкът на технологиите дава възможност за развитие на медицината, а оттам и огромна полза за хората. Всъщност става дума за човешки живот и това е безценният принос на съвременната техника и лекарски знания.  Как ще се развива отделението по Нуклеарна медицина в Комплексния онкологичен център на Русе разказва кореспондентката ни Ася Пенчева в..

публикувано на 25.05.25 в 06:11

Над 4 милиона българи ще могат да се тестват в домашни условия за два вида онкологични заболявания

Над 4 милиона българи ще могат да се тестват у дома за два вида онкологични заболявания през следващите шест години. Здравното министерство обяви, че подготвя модерен скрининг за рак на маточната шийка и на дебелото черво, а целта е максимален брой хора да се прегледат, без да чакат на опашка пред лекарски кабинет. Очаква се първите тестове да..

публикувано на 25.05.25 в 05:50

Диана Гласнова от Хърватия: Най-голяма полза от еврото имат големите фирми, хората търсят промоциите

Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа.  Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..

публикувано на 21.05.25 в 14:14
Бела Бенова

Бела Бенова - фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа

Бела Бенова е фотограф и  пътешественик по морските фарове на Европа.  Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..

публикувано на 20.05.25 в 13:37
Доц. Михаела Мишева - УНСС

УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти

УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..

публикувано на 18.05.25 в 11:04

София на последно място в международно проучване за безопасно придвижване на деца и подрастващи

София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..

публикувано на 16.05.25 в 11:47