Васил Велев: В Сърбия цената на тока за небитовите потребители е 130 лева, у нас - 408

Според него подобна компенсаторна мярка трябва да продължи „докато има такъв пазар, който е счупен, който не работи, такива свръхекстремно високи цени“. 

Велев определи овладяването на енергийната криза като най-неотложната и най-спешната задача пред новия кабинет.

„408 лева за мегаватчас е средната цена за ноември. Декември прогнозираме да стигне до 450“, изтъкна Васил Велев.

В съседна Сърбия цената за небитовите потребители е 130 лева, а в Румъния цената е от порядъка на 180 лева, а в Турция – по-ниска, допълни той.

Това е голям риск за икономиката и за обществения сектор, категоричен е Велев.

„Борсовите цени са приблизително еднакви, но в във всички страни има индивидуални решения, които да компенсират тези свръхцени за съответните потребители.“

Цените за бита и сега са субсидирани. Ако продължат да бъдат потискани и субсидирани, това ще доведе или до фалити на дружествата, които снабдяват с електроенергия, топлоенергия и вода, или до кръстосано субсидиране и фалити в индустрията, коментира Васил Велев в предаването „Преди всички“.

„Когато се субсидират едни цени, тази субсидия някой я плаща. И става така, че който потребява повече, той получава по-голяма субсидия. По-заможните граждани, които потребяват повече, получават по-голяма субсидия, която я плащат всъщност по-бедните. Това задържане на цените не е социална политика. Социалната политика е компенсиране на най-нискодоходните с енергийни помощи, с други средства, а не субсидиране за всички, включително и за тези, които могат да си плащат реалните сметки и тези, които не могат.“

Растящите цени на тока ще подклаждат инфлацията, но този процес може да се овладее чрез несимволично и своевременно компенсиране на тези високи цени, каза още Васил Велев.

„Парите са тук, в България. Ние имаме само 7% електропроизводство на основата на поскъпналия природен газ. Другите 93%, суровините, не са поскъпнали – въглищата са на същите цени, вода, вятър, атом – всичко това със същата себестойност.“

Обхватът на антикризисните мерки у нас е над два пъти по-малък от средния за ЕС, изтъкна още Васил Велев.

„Те и сега не са в оптимален дизайн. Това, което у нас отсъства като мярка, е подкрепа на фиксираните разходи на предприятията в пострадали сектори.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.