Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пламен Йотински: Скопие иска да хване бързия влак за Брюксел със сръбски машинисти

Западът изобщо не разбира Балканите, смята журналистът от БТА

Пламен Йотински
Снимка: БГНЕС

Скопие иска да хване бързия влак за Брюксел, ама машинистите и кондукторите са сръбски.“ Това коментира пред БНР журналистът от БТА Пламен Йотински.

„Не могат да изтрият македонците от съзнанието си матрицата, която им е залагана 100 години и кусур. Вместо ние като страната, която е в по-силни позиции, да се държим остро към Скопие и да изискваме, те непрекъснато ни поставят условия. Обличайки своите искания в странни формулировки – ние свършихме всичко, вие трябва да свършите нещо. И генерализирането, че България блокира началото на преговорите за членство на Македония, Европа си губела влиянието на Западните Балкани, което е буквално наглост.“

РСМ не е свършила нищо по подписания през 2017 г. договор, смята Йотински.

„Той беше една договорка уж между приятели, ама не бяхме приятели.“

Ние също имаме вина за порочния кръг, защото българската политика по отношение на  Македония я няма от 30 години.

„Не че по-рано я имаше, но светът беше двуполюсен. Търсехме обяснение в това, че Москва така ни е казала, ние следваме тези заповеди свише. След като ги признахме първи за независима държава, ние не направихме нищо. Ние като държава трябваше да способстваме нашият бизнес да влезе в Македония. Създавайки работни места, това действа позитивно и променя начина ти на мислене. Докато ние заложихме само на политически декларации.“

Историята е важна и трябва да се знае, но не може да живеем в 11 век, коментира Пламен Йотински в предаването „Събота 150“.

По думите му „Западът изобщо не разбира Балканите“.

Йотински е на мнение, че трябва да се използва по-твърд подход.

„Би трябвало най-накрая да разберат нашите политици, че ако не удрят по масата с юмрук, няма да се получи промяна от страна на Македония. Единственото, което ние трябва да променим, е да втвърдим тона си, в добрия смисъл на думата.“

Журналистът вижда в заявките на премиера Кирил Петков оптимизиране на контактите и прагматизиране на диалога.  

Работните групи трябва да очертаят пътна карта с ясни условия и срокове, подчерта Йотински.

Белград иска възстановяването на своето върховенство на Балканите, отбеляза още Пламен Йотински.

„Виждаме здравия диктат на Белград върху събитията на Балканите не само в Босна и Херцеговина, и чрез Косово, и в Македония. А защо в Брюксел не ги виждат тези неща, не мога да кажа. Може би техните специални пратеници по всеки един от тези конфликтни сектори не си говорят помежду си.“

Замразеният, спящ конфликт в Босна и Херцеговина ще дестабилизира региона, съответно и Европа, заяви Пламен Йотински и допълни, че Русия има полза от това, а в Европа има безделие по отношение на положението в Босна.

„За Европа е неизгодно в собствения ѝ двор да има такова напрежение, но за това и тя носи вина. Дейтънският договор беше създаден от американците, Америка е на 6 хиляди километра, пък ние живеем тук и трябва ние да си решаваме проблемите, чрез диалог и бизнес.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цветан Ангелов

РЗИ във Враца с беседи за вредата от вейповете

Регионалната здравна инспекция във Враца организира във врачанските училища серия от беседи, насочени срещу употребата на вейпове от деца и младежи. Темата за употребата на наркотици и тютюнопушенето отдавна е част от работата на регионалните здравни инспекции. Като звена на здравното министерство те изпълняват Националната..

публикувано на 09.03.25 в 08:10
Паметникът на Свободата на вр. Шипка

Искрен Великов с поглед към националните празници и националните герои

Седмицата, в която отбелязахме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина разказва д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов . 147 г. от Освобождението на България Известно е, че на 3 март се подписва Санстефанският мирен договор,..

публикувано на 05.03.25 в 14:01

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30