В годината на своя 100-годишен юбилей режисьорът, сценарист, писател, общественик Анжел Вагенщайн ще бъде удостоен с отличието на Столичната община за своя принос към изкуството на киното.
Наградата е не само закъсняла, но няма да бъда широко огласена радостта за тази награда, смята Юлиана Методиева, главен редактор на „Маргиналия“. За големите личности винаги има куп хора, които ще дадат своите жълти основания да оспорят заслугите им, изтъкна тя в предаването „Преди всички“.Като антифашист Вагенщайн е имал издадена смъртна присъда и 9 септември го спасява по чудо от нея. Учи в Москва. Бил е изключен от партията, впоследствие отново приет.
Анжел Вагенщайн има трудно присъствие в игралното кино. Бил е разработван от Държавна сигурност, а досието му е разсекретено, отбеляза Методиева.
„Около 1000 страници, съвкупно, които са записвали офицерите. Може да се прочете всъщност какво е правил световния интелектуалец Анжел Вагенщайн в онази България, в онзи европейски свят, в онзи Съветски съюз, в Куба и в Мексико. Това е един изключителен родолюбец.“
По време на Пражката пролет, когато Вагенщайн е бил със снимачен екип в Прага заедно с Рангел Вълчанов, всичките му разговори са били подслушвани, записвани, документирани.
„Очертават ореола на Вагенщайн като един страшно умен човек, опозиционно мислещ. Той твърде добре разбира цялата обстановка, даже има момент, в който казва: „Това е срам.“
Играта на голяма част от интелигенцията, която е била критично настроена към управлението преди 1989 г., е била твърде сложна, посочи Юлиана Методиева. По думите ѝ Вагенщайн е бил смятан за инакомислещ, който трябва да бъде много точно наблюдаван.
Анжел Вагенщайн започва да говори за събитията във Виетнам изпреварващо, много преди големите американски филми да ни покажат какво се случва, допълни Методиева, която го определи като „хуманист, дисидент в духа си, в целостта си“.
„Неговите изводи са невъзможно точни, силни и смели.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
В галерия "Багрена" към българския културен център "Българика" край Чикаго бе открита съвместна художествена изложба на Даниела Зекина и Петър Бояджиев. Даниела Зекина и Петър Бояджиев, български емигранти от Канада, са озаглавили изложбата си "АлтерЕго" или Другото Аз. Художниците, които живеят и работят в Монреал повече от 30 години,..
В Деня на народните будители Съюзът на българските музикални и танцови дейци и "Кантус Фирмус" АД раздадоха за 28-и пореден път наградите "Кристална лира" за върхови постижения в областта на музикалното и танцовото изкуство. Домакин на церемонията беше Националният музикален театър "Стефан Македонски". В три от категориите призове получиха представители..
На 15 октомври се навършиха 120 г. от рождението на един от големите артисти на българската оперна сцена и легендарен педагог - проф. Христо Бръмбаров. Ученикът му Асен Селимски споделя: "Никога няма да забравя неговите огромни очи, които приковаваха цялата зала… бях потресен от този чародеец на сцената - с неговите изключителни пианисими,..
На 2 ноември в зала "България" от 19:00 часа столичната публика ще има шанса да види и чуе музикалния проект "Глас: Симфонична интерпретация на българската музика". Под диригентството на Константин Илиевски - главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР, Софийската филхармония ще представи оригинална симфонична интерпретация на емблематични..
Мюзикълът "Звукът на музиката" се завръща на сцената на Софийската опера и балет. "Това е изключителен мюзикъл. Той ще бъде на 31 октомври и 1 ноември ", анонсира Весела Делчева от Софийската опера. "Изключително сме щастливи, че точно тази класика стъпва на сцената на Софийската опера и балет. Това е много популярен мюзикъл навън, с..
След успешния старт през пролетта, сътрудничеството на големия български цигулар и педагог проф. Минчо Минчев и Софийската филхармония ще продължи с есенна поредица от три майсторски класа по цигулка, които започват на 31 октомври. Следващите дати са 28-30 ноември и 19-21 декември. Избраните след прослушване кандидати ще имат уроци в Студио "Музика" на..
Между 1990 и 2001 г. швейцарската фотографка Дорис Петер документира промените в българската столица. "София на дневна светлина 1990 - 2001" предлага съпричастен поглед към София и нейните жители. Триезичната фотокнига се състои от черно-бели снимки, разкази и текстове за хората и града, както и хроника на политическите и социални събития...
След т.нар. промени от 1989 г. България остана в ръцете на хората, които са я управлявали и преди това. Това мнение изказа пред БНР историкът и..
Предимно облачно
Облачно
Разкъсана облачност