Прекрасният нов свят и „новият“ Степан Бандера

Войната е най-ужасното нещо, на което са способни хората. Показва ни го и руското нападение над Украйна. Точно така, както по-рано се случи с американските войни в Сирия, Афганистан, Либия, Сърбия и Косово. Оправдание за политиците и великите сили, които предизвикват всичко това, не може да има. Конфликтът, в който живеем днес, е последният акорд от разпада на познатия ни свят. Минахме през годините на епидемията, за да стигнем днес до война. 

Когато се запитах за бъдещия ред, в който ще навлезе обществото ни, пред мен изникнаха два образа от украинската и съветската история – Степан Бандера и Роман Шухевич. Днес те са смятани за национални герои в Украйна.

Степан Бандера е роден през 1909 г. в дома на католически свещеник в Галиция в тогавашната Австро-Унгарска империя, а днес Западна Украйна. Възпитаван е в семейство с крайно националистки възгледи, а след като през 1920 г. Галиция попада в състава на Полша, Бандера постепенно е повлиян и от ултра десните концепции на италианския фашизъм и възникващия нацизъм. Той е много високо образован, но още в ранните си години подкрепя идеята, че украинският народ е тежко експлоатиран от евреи, поляци и руснаци. Ненавижда комунизма, марксизма и демокрацията. През 1928 г. постъпва като член в Организацията на украинските националисти. Много бързо се издига заради фанатизма и упорството си, като развива широка нелегална дейност. Полската полиция го преследва през цялото време. От 1933 г. става краеви ръководител на ОУН в Галиция. 

Горе-долу по това време се запознава с Роман Шухевич, като двамата изменят дейността на групата към терор и политически убийства както срещу полски, така и срещу съветски представители. Заради тези акции през 1935 г. Бандера получава доживотна и смъртна присъда. Те не са изпълнени веднага, а затварянето му в Брестката крепост за четири години дава възможност след германското настъпление през септември 1939 г. той да излезе на свобода. Тогава започва и сътрудничеството му с Райха. Неговите умения и бойните му групи са използвани, за да се подготви въстание срещу болшевишките власти на територията на СССР както от Абвера, така и от Гестапо. 

Бандеровците участват в обучения в полицейските школи на нацисткото военно разузнаване, за да могат да служат при окупацията на съветска Украйна след войната. Те през цялото време снабдяват германците с разузнавателна информация от териториите на СССР. Сформирани са две Дружини на украинските националисти, които са подчинени на Абвера. Едната е командвана от Роман Шухевич и е наречена „Нахтигал“, а другата от Рихард Ярий и е обозначена като „Организация Роланд“. 

Като основни цели на Бандеровската организация, които са приети на Големия събор на ОУН през лятото на 1941 г., е посочена ликвидацията на поляци, руснаци и евреи на териториите, контролирани от националистите. Германското нападение над СССР поставя и началото на този план. Бандеровци се включват в навлизането на Вермахта и участват в избиването на евреите в град Лвов. Според историческите оценки от групите на ОУН и Германците са избити между 5 и 8 хиляди евреи. Тъй като украинските националисти обявяват независимост, Бандера и част от другите ръководители са арестувани от германското командване, а после са изпратени в концлагера Заксхаузен. Дори това не спира напълно сътрудничеството на ОУН с германците. 

Едва през 1943 г. те започват борба срещу нацистите. Независимо от разрива с Райха, новият ръководител на организацията Роман Шухевич организира провеждането на две големи етнически прочиствания в териториите на Полша и Западна Украйна, известни като Волинското и Галичинското клане. По време на тази операция по прочистване на полското население отрядите на Украинските националисти избиват между 50 и 100 хиляди поляци и евреи. През 1944 г. нацистите освобождават Бандера, за да им помогне във войната срещу СССР. Сформирани са украински отряди, които помагат при защитата на Берлин, а ръководителят заминава за Ваймар, където отново създава Украински национален комитет. Краят на войната го поставя в много тежко положение. Това, че е бил в германски концлагер, го спасява и той получава убежище в Мюнхен, откъдето се опитва да поддържа своята задгранична организация. 

Роман Шухевич от своя страна остава на територията на Западна Украйна и води въоръжена съпротива срещу полските и съветските власти до 5 март 1950 г., когато е открит и убит в град Лвов при специална операция на КГБ. 

В разразилата се Студена война правителството на ФРГ и САЩ виждат в Бандера и неговите съмишленици лост за натиск срещу СССР. Заради това си затварят очите за тъмното му минало и позволяват развитието на пещерния украински национализъм в своите държави. 

След разпада на СССР тази идеология бе подкрепяна от безбройни западни НПО-та в стремежа да се отдели Украйна от традиционните ѝ връзки с Русия. След първата оранжева революция ситуацията започна да излиза извън контрол. Президентът Виктор Юшченко обяви в края на мандата си двамата националисти за национални герои. През 2010 г. съдът в Донецк поде иск срещу това решение. Тогавашният президент Виктор Янукович отмени указа, издаден от предшественика му. 

Украйна започна да се разделя от собствения си национализъм. По време на Майдана през 2014 г. ликовете на двамата се появиха отново, този път като символи на формиращия се „Десен сектор“. Много бързо националистическите групи сформираха бойни отряди, а след това и батальони, които започнаха да прочистват южните и източните части на страната от рускоговорящото население. Те бяха допуснати и до политическия живот, парламента и властта. Тогава се стигна и до въстанията в Донецк и Луганск. 

Европа и САЩ си затвориха очите за бушуващия нацизъм и допринесоха за още по-голямото разделение на Украйна.

Чудя се, дали днес няма да се появят новите Бандера и Шухевич, хора, които ще са извършили безброй престъпления, но ще бъдат оправдани заради борбата срещу Русия. Тук безспорно не е виновен само Западът. С войната си Владимир Путин сложи поредния щрих в разделението между Европа и своята страна. 

Украйна ще бъде жертвата, която великите сили си подхвърлят. Даваха обещания за милиарди долари от Москва или за членство в ЕС и НАТО от Брюксел и Вашингтон. Днес обикновените хора, руснаци и украинци, умират по бойните полета и бомбардираните градове, а ние позволяваме на една група старци, докопали се до властта, да мерят малките си ядрени копчета. В момента те създават свят на разделение, свят, в който най-накрая ще се появи тоталитаризмът, в който няма да има място за инакомислие и приятелство с другите, независимо къде живееш – в Москва, Брюксел, Пекин, Вашингтон или София. Само от нас, обикновените хора, зависи да не разрешим това на самозабравилите се политикани и диктатори.