„Всички санкции имат едно общо нещо - провалят се.“ Твърдението е на Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джонс Хопкинс“. Друг авторитетен учен, историкът Нийл Фергюсън, твърди, че не санкциите решават победата на бойното поле, стига да има достатъчно гориво за танковете и храна за войниците. Според него Западът е допуснал наивната грешка да вярва, че ще спре Путин чрез санкции.
Европа позволи да се обвърже самоубийствено с енергийните доставки от Русия, така че да не може да включи вноса на газ и петрол в списъка със санкции. Десетилетия наред най-мощната европейска икономика, Германия, остана подчинена на енергийното лоби, защото повярва на мантрата му, че зависимостта е взаимна - Германия има нужда от газ, а Русия - от твърдата валута. И че чрез търговските отношения ще помогне на руското общество да реформира авторитарния режим на Путин. Германия не е сама. И други големи европейски икономика, както и цяла Източна Европа останаха още от годините на Студената война в енергийната зона на влияние на Русия. Европа подминаваше предупрежденията на Америка със саркастичното предположение: „Те просто искат да продават втечнения си газ“. А на Полша - с високомерния коментар: „Това е посткомунистическа истерия“.
Защо Европа допусна да остане в енергийния плен на Русия? С този въпрос започва разговорът с проф. Йорг Химелрайх, преподавател във Висшето бизнес училище в Париж.
Москва имаше интерес да получава твърда валута за газа. А извън това, Съветският съюз беше световна сила, която не се стремеше към промяна на статуквото, а искаше само да запази влиянието си в Източна Европа. Путин обаче промени тази парадигма. Той не само се стреми към промяна на европейския ред, но както видяхме, е готов да го постигне със сила. И превърна енергийните доставки в инструмент на политиката.
Днешна Европа позволи тази енергийна зависимост да продължи, защото природният газ се вписва в новата зелена политика. Използвайки газ, Европа може значително да намали вредните емисии от въглищата.“
Говорихте за политическата рамка на дългогодишната енергийна зависимост на Европа от Русия, но тя се промени след идването на Владимир Путин на власт. Вие още през 2007 г. предупреждавате за първи път за намеренията на руския президент да промени европейския ред. Проспа ли Западът неговите анонси, че има план, който в момента се опитва да осъществи?
„Когато говорим за Запада, трябва да правим разлика между Америка и Европа. Що се отнася до енергийните доставки, Съединените щати внасят малки количества руски петрол и никакъв газ, така че не може и дума да става за зависимост. Но Америка допусна стратегическата грешка да се предовери на духа от 90-те години и подцени амбициите на Путин да преначертае границите в Европа.
Путин нарече разпадането на Съветския съюз „най-голямата катастрофа“ на 20-и век. Съединените щати не обърнаха особено внимание на това и се съобразиха с желанието на Полша, балтийските републики, а по-късно и на България и Румъния да влязат в НАТО. Но не си дадоха сметка, колко дълбоко ще наранят Русия, която е потънала в имперска носталгия.
В никакъв случай не казвам, че НАТО не трябваше да се разширява, но Западът подцени значението на този процес за Москва и последиците от него. Нещо повече - Западът не отчете значението на Русия за европейската сигурност. Бившият американски президент Барак Обама нарече Русия регионална сила и Вашингтон се обърна към Далечния изток и съревнованието с Китай. Това беше голяма стратегическа грешка на Америка.
В същото време Европейският съюз не съумя да се обедини около обща политика спрямо Русия. Франция се опитваше да подържа добри отношения, докато Полша не спираше да предупреждава за опасността, която произтича от Москва. А източноевропейските страни членки нямаха друг избор, освен да продължат да доставят газ и петрол от Русия. За тях преходът към възобновяема енергия е особено труден и използването на руския газ като средство за намаляване на вредните емисии е ключово средство за постигане на климатичните цели.“
Американският президент Джо Байдън призна, че Америка налага ембарго върху вноса на руски петрол, защото може да си го позволи. Както пролича от срещите на върха на ЕС, 27-те не могат да последват американския пример. Как да излезе Европа от енергийната зависимост от Русия?
„Според мен е много важно Европа да преодолее тази зависимост, при това възможно най-скоро. Това вероятно ще се случи на два етапа - първо ЕС ще наложи ембарго върху вноса на петрол, а след това и на газ. Но зависимостите в рамките на Общността са много различни и от това произтичат два проблема - икономическите последствия за отделните страни-членки и очакваното социално сътресение, което хората трябва да понесат.
Не вярвам, че ЕС ще успее скоро да вземе такова решение, въпреки бруталната война в Украйна. Дори икономически силни държави като Германия не могат да си позволят да се откажат от руския газ от днес за утре.“
В момента се търсят спешно и може би дори хаотично алтернативни доставчици на газ, но това коства време, а и пари. Европа излиза от пандемичната икономическа криза и влиза изтощена в следващата. Има ли сили и за Зелената сделка?
„Мисля, че амбициозните климатични цели ще трябва малко да почакат. Знаете, в Германия партията на Зелените е част от управляващата коалиция. Вече се чуват плахи коментари, че приоритетите трябва да се преосмислят, че вероятно ще се наложи да използваме по-дълго въглищата, отколкото бяхме планирали. Крайната цел - отказът от изкопаемите горива - не е променена, но сроковете ще се променят.
Зелената сделка не се отменя, тя е голямата стратегическа рамка. Но междувременно в Европа се завърна войната и никой не знае колко дълго ще продължи и какви ще са трайните последици за икономиката. Затова ще трябва да преразгледаме сроковете в Зелената сделка.“
Приходите от продажбата на газ и петрол са основен източник за финансирането на Путиновата война в Украйна. Тези приходи се равняват на близо 40 процента от русия държавен бюджет. Само петролният износ миналата година е донесъл около 180 милиарда долара. Може би ще Ви прозвучи прекалено опростено, но европейските милиарди за петрол и газ спомогнаха на Владимир Путин да укрепи властта си в Кремъл. Обеднява ли сега Европа заради това, проф. Химелрайх?
„В известна степен това наистина е така, колкото и грубо да звучи. Аз далеч не съм единственият учен, който години наред предупреждаваше, че Путин гради своя автократичен модел на управление благодарение на милиардите в твърда валута от продажбата на газ и петрол. Русия винаги ще намери на кого да продаде своите ресурси. Светът е гладен за енергоносители. Е, цената вероятно няма да е толкова добра, колкото в Европа, но Русия няма какво друго да предложи. Русия няма друго освен природни ресурси.“
Какво ще струва на Европа ембаргото върху вноса на петрол и газ от Русия? Според различни данни икономическият ръст в ЕС е спаднал с между 4 и 5 процента заради пандемията. Цели икономически отрасли все още не могат да стъпят на краката си.
„Няма да е лесно. Всичко зависи от това колко бързо Европа може да промени политиката си. Общо взето съм оптимист и смятам, че сегашната криза ще ускори прехода към възобновяеми енергоизточници. Ще ни коства много усилия и пари, но ще се откопчаем от хватката на Русия. Просто трябва да инвестираме много по-бързо във възобновяемите енергоизточници.
Никой не знае, колко дълго ще продължи войната и дали Путин ще ескалира напрежението, а от това зависи кога Европа ще се откаже от руските енергийни доставки. За Путин на карта е заложена личната му съдба. Не вярвам, че той ще се откаже с лека ръка от властта, а това не означава нищо добро за цивилното население на Украйна. Войната няма да свърши скоро.“
Популизмът е по дефиниция политически бездарен, политически импотентен, той се влачи след онова, което нарича народ, а не го води, и това има за ефект отказа от отговорност. Това каза проф. Георги Каприев, философ и университетски преподавател, който представи пред БНР новата си книга "Българските разломи", която е в книжарниците от началото на..
"Няма митове. Има просто неистини и полуистини , има политически употреби ." Това каза пред БНР историкът доц. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес. Според него " обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава ",..
В неделя в Германия предстоят предсрочни парламентарни избори, след като тройната коалиция на социалдемократа Олаф Шолц със Зелените и либералите се разпадна ден след изборната победа на Доналд Тръмп. Причината за провала година преди регулярните избори е трайното неразбирателство между трите партии в икономическата политика , след като стана..
За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги у нас. Фокусът е подкрепа на малките и семейни магазини . Хората обаче се оплакват, че там цените са още по-високи . Втори бойкот на големите търговски вериги у нас Организатори на бойкота: Подкрепете квартални магазини и семеен бизнес! "Не може да говорим само за веригите...
За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги. Организаторите апелират потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които, по думите им, "ежедневно биват мачкани от веригите". 7,9 милиона лева спад в оборота на търговските вериги – това е равносметката след бойкота от 13 февруари. Правителството..
Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху диларите на дрога . Това е една от новините след вчерашния Консултативен съвет за национална сигурност при президента. След КСНС за наркотиците: Ще бъдат предложени промени в нормативната база Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и..
6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което прави три на сто от брутния вътрешен продукт на касова основа. Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния план до 2028-ма. Малко преди 23 часа снощи, на сайта на министерството бяха публикувани документите. За целия..
Цените в хипермаркетите могат да се регулират с контрол, първо на действащите регулатори. Истината е, че в тези търговски вериги е удобно да..
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато..
Незрящи от съюзи на слепите от областите Монтана и Видин участваха в кулинарен конкурс. Той премина под мотото "И ние можем" . Така хората със зрителни..