Ейдийн Елиът, „Оксфам“: Евросъюзът не стори за бежанците в Гърция и Италия това, което прави сега

Тази седмица броят на избягалите от войната в Украйна надвиши 4 милиона. Повече от месец след началото на войната светът наблюдава топлия прием, който бежанците получават - хора им предоставят домовете си, по границите са организирани големи пунктове за подкрепа, доброволци се намират дори за импровизирани забавачници за малките деца. В колективната солидарност са се включили граждани, неправителствени организации, държавни и европейски институции.

Може ли все по-осезаемата икономическа криза заради войната да помрачи солидарността? Европейският съюз и обществата му вече са показвали и другото си лице към бягащи от война, преследване и бедност - на нетърпимост и ограничения. Може ли това да се повтори, на какво се дължи разликата в отношението, и дали близката война ни направи по-добри хора?

На тези въпроси е посветен разговорът на Константин Мравов с Ейдийн Елиът, координатор по бежанските политики на организацията „Оксфам“.

„Имаше огромна вълна на солидарност към бягащите от Украйна. Видяхме как хората ги посрещаха на гарите, организираха пунктове за помощ на границите, раздаваха сим карти. Всъщност това се случва навсякъде по света - когато едни биват принуждавани да се превърнат в бежанци, първите, които ги посрещат, са местни общности.

Независимо дали говорим за судански бежанци в Уганда или за сирийците, започнали да влизат в Гърция през 2015-а, местните общности са първите реагирали и посрещнали хората. В гръцкия случай Евросъюзът не подкрепи Атина, така че солидарността да продължи, а я остави да се оправя сама. Това доведе до нечовешките условия в бежанските лагери и блокаж на гръцката система за прием, заради който хора чакат за статут с години.

В случая с Украйна Евросъюзът не допусна тези грешки и подкрепи реакцията на местните общности с думи и действия. За пръв път беше активиран временния механизъм за даване на убежище. Той е измислен, за да не бъде никоя страна членка изоставена, а системата й за прием да блокира. Бежанците от Украйна получават автоматично временен статут за 1 година, с възможност за удължаване, така системата не бива блокирана от разглеждането на толкова много кандидатури.

Страните членки се съгласиха да споделят отговорността по приютяването на бежанците от Украйна, има създадена платформа за солидарност. Държавите са съгласни с преместването на бежанци, точно обратното на случилото се с Гърция, където механизмът за споделен прием беше ограничен, а Евросъюзът не позволи движение на приетите в Гърция, които останаха там. Сега украинците са насърчени да продължат към страната, която са избрали.“

Споменахте директивата за временна подкрепа, на основата на която бягащите украинци получават право на пребиваване и работа в Евросъюза поне за 2 години. Какво още може да направи ЕС на централно ниво?

„Най-напред трябва да кажем, че директивата за временна закрила не осигурява подкрепа за всички, които бягат от войната в Украйна. На бежанците оттам, които не са украински граждани или не са били постоянно пребиваващи в Украйна, също трябва да бъде предоставена възможност да кандидатстват за убежище в страни членки, ако за тях не е безопасно да се върнат в родната им страна.

Евросъюзът трябва да се погрижи хората с увреждания да не бъдат изоставени. По данни от 2022 г. това са 2,7 милиона украинци. За тях е по-трудно да стигнат до място, където да получат временна закрила. Същото важи за между 80 хиляди и 100 хиляди деца, които живеят в украински институции. Половината от тях също имат увреждания.

Още едно нещо е организирането и финансирането на възможности за придвижване. В момента бягащите от Украйна, които влизат в Полша, Унгария и други съседни страни, трябва да разчитат на собствените си ограничени възможности, за да продължат към друга страна в Европа, ако го искат. До момента те получават помощ от отделни хора или бизнеси в съответните страни, но в понеделник министрите на правосъдието на Евросъюза се съгласиха да работят за организиране на такива пътувания. Това трябва да се финансира, защото има опасност трафиканти да се възползват от бежанците.“

Как си обяснявате споменатата по-рано разлика в отношението към украинците и това към други бягащи от война и преследване? Говорим месеци, след като 5000 души на полско-беларуската граница бяха възприемани като екзистенциална заплаха не само от консервативна Варшава, но и в Брюксел. Лесният отговор е, че украинците са ни културно по-близки от хората от Близкия изток, както и че бежанците от Украйна са почти само жени и деца. Има ли друга причина за различното отношение? 

„Трябва да направим разлика между реакцията на местните общности и отделни хора, и тази на политическите лидери. На полско-беларуската граница имаше много поляци, които помагаха и бяха солидарни с бежанците. Такава помощ продължава да има и в Гърция. Ако евролидерите бяха отговорили по различен начин, вместо да лишат солидарността от подкрепа, на обществата в приемащите държави щеше да е по-лесно да продължат да помагат на бежанците. Ако още в началото знаеха, че няма да бъдат оставени да се справят с проблема сами, че ще получат финансова и практическа подкрепа от съюза в предоставянето на международно убежище. Евросъюзът не стори за Гърция и Италия това, което прави сега.“

А защо не се случи тогава?

„Мисля, че този въпрос трябва да бъде зададен на европейските лидери.“

Вие се намирате в Гърция. Виждате ли подобрение в условията на прием от началото на войната в Украйна?

„Винаги е имало подкрепа от страна на самите гърци. Когато изгоря лагерът в Мориа, в Атина имаше огромна демонстрация на солидарност с бежанците. Хората тук, самите те жертва на бюджетните ограничения, споделяха каквото имат с бежанците, независимо от произхода им. Системата беше тази, която не предложи подкрепа. За момента няма промяна в това, няма допълнителни средства и няма допълнителна възможност влезлите тук да продължат към друга страна. Никой в момента не очаква от Полша, Унгария, Румъния, Словакия и Молдова да приютят всички напуснали Украйна и да се справят сами. Такъв остава случаят с Гърция.“

До момента преобладаващото отношение към бежанците в Полша, приела над 2,5 милиона от тях, е огромна подкрепа. Още преди войната там вече имаше милиони украинци, търсещи по-добро бъдеще. Повечето от тях заеха нископлатени работни места, като общност понякога се сблъскваха и с дискриминация. Има ли опасност отношението към бежанците от сегашната война да се влоши, ако местните икономики се окажат неспособни да се справят с по-големия им брой? 

„Има действия, които могат да предотвратят това. Видяхме голяма солидарност в Полша, но за да стане подкрепата устойчива, на бежанците трябва да се осигури възможност да допринасят за приелите ги среда и общество. В гръцкия случай бежанците са в изолирани затворени лагери, те нямат възможност да участват в обществения живот. Трябва да предотвратим тази грешка.

Трябва да подкрепим и самите европейски общества, които трябва да се справят с икономическите последствия от инфлацията при енергоносителите. Нужна е помощ за справяне с неравенствата. Доклад на „Оксфам“ от февруари показа как в рамките на пандемията 10-те най-богати личности в света са удвоили богатството си в условия на нарастваща бедност. Затова предложихме данък „Богатство“, чрез парите от който социалните услуги, включително тези, които засягат приема на хора, да бъдат устойчиви.

Страните-членки трябва да приемат предложението на Европейската комисия за облагане на печалбите от повишените цени на природния газ, за да инвестира във възобновяема енергия и да подпомогне по-бедните домакинства в плащането на повишените сметки. Ако всички са подкрепени, намаляваме риска солидарността да изчезне.“ 

Смятате ли, че войната в Украйна може да доведе до цялостна промяна в имиграционната политика не само на ниво Европейски съюз, но и при националистически правителства като тези в Полша и Унгария? Анализатори повтарят, че войната е консолидирала съюза. А може ли да го направи по-толерантен, не само към украинците, но като цяло към бягащите от война и бедност?

„Да, абсолютно. Реакцията на Европейския съюз беше много добра и ни показва колко много може да се постигне, когато има желание. Защото никой не иска появата на двойна система - такава, при която на едни бежанци са гарантирани правата им на базата на международни правила, а други са лишени от същите права.“