Младите хора в България не знаят какво е Холокост

В светлината на тази чувствителна тематика, Министерството на Външните работи участва в международен проект с норвежки партньори, чиято основна цел ще бъде изготвяне на национален план за борба с антисемитизма. Това обяви заместник-министър Велислава Петрова:

"Основна цел на проекта е изработването на Национален план за действие за борба с антисемитизма и опазване на еврейското наследство. 

Проектът е в съзвучие с традициите и постиженията на българското общество, с ангажиментите на България като активен член на Международния алианс "Възпоменание на Холокоста“ и с наскоро приетата стратегия за борба с антисемитизма. Нашите приятели от Норвегия предоставят финансиране и споделят опита си по тази важна за всички нас тема".

Първата част от реализирането на стратегията стъпва върху специално социологическо изследване за нагласите на българите към еврейската общност у нас.

Резултатите от изследването показват, че пред обществото ни стои едно сериозно предизвикателство - по-малко от 6% от младите хора в България имат познания за същността на Холокост и антисемитизма.

"Трябва да потърсим корените на този пропуск в образователната система, но да не хвърляме цялата вина само в тази посока". Това коментира в интервю за предаването "Хоризонт до обед" Ангел Джонев, директор на Музея “Димитър Пешев” в Кюстендил:

"В България не съществува хомогенен разказ за спасяването на българските евреи. Това е тъжната истина. Има няколко прочита и повечето политически и обществени фактори парадират със собствен прочит на близкото минало, защото наистина говорим за събития, които са се случили преди около 70 години, тоест предполага се, че има още живи хора, които ако не са били преки участници, то са били наблюдатели на тези процеси, които са се случили тогава".