Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

100 години Радой Ралин – една красива грешка

| обновено на 26.04.22 в 19:04
2
Снимка: БГНЕС

Един век от рождението на Радой Ралин ще бъде отбелязан в Сатиричния театър с един уникален спектакъл "Една красива грешка", който ще бъде на 27 април, сряда.

Отбелязването на 100 години от рождението на Радой Ралин в Сатиричния театър, които се навършиха на 23 април, не е случайно, защото той е един от основателите на Сатирата. Този театър се създава в резултат на добилите изключителна популярност в началото на 50-те години "Стършелови театрални спектакли", инициирани от Радой Ралин, Валери Петров и Борис Априлов. А името на спектакъла "Една красива грешка" е много свързано с една песен със същото име, изпълнена от Йорданка Христова през 1964-та.

Че тази песен е в основата на заглавието на спектакъла в сряда - 27 април, признава и синът на Радой Ралин – Кин Стоянов.

Пред БНР литературоведът проф. Божидар Кунчев разказа, споделено от Радой Ралин, че за него над всичко е стояла културата:

"Но истинската култура - плод на свободния човешки дух. В едно време, премахнало опорните точки на човека, за да бъде под ботуша на властващото безумие, Радой Ралин се бе опълчил на догмите и забраните. Така творчеството му се превърна в едва философия на съпротивата. ... В написаното от него има и нещо, което кореспондира със сегашното време".  

Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов (1922-2004) - български писател, поет, сатирик, дисидент. През годините работи и под други имена - Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.
 

Бил е редактор (1945-1946) в списание "Славяни“. През 1946-1949 г. е редактор във вестник "Литературен фронт“. Бригадир в Югославия (1947). През 1949-1950 е в Чехословакия да изучава езика и културата на страната. Участва в Младежките фестивали в Букурещ (1953) и в Москва (1957). Заедно с Милчо Левиев създава през 1965 г. формацията "Джаз фокус“ за озвучаване на късометражните филмчета на сатиричната кинорубрика "Фокус“.

През 1952-1961 г. е редактор във вестник "Стършел“, 1961-1963 - във вестник "Литературни новини“ и Студията за игрални филми. Редактор е в издателство "Български писател“ (1967-1968), в Българска кинематография (1976-1987), във вестник „Литературен фронт“ (1987-1990). От 1992 г., заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов, издава за кратко вестник "Щастливец“.

Радой Ралин активно твори във всички жанрове на сатиричното изкуство. Той въвежда нетрадиционни за българската сатира кратки жанрови форми - като апострофа, афоризма и сатирична парабола. През 2003 г. е отличен за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата с национална литературна награда за хумор и сатира "Райко Алексиев“. 

През 1993 г. връща наградата "Добри Чинтулов“, защото е "компрометирана в миналото“. През 1998 г. отказва предложената от президента Петър Стоянов лична пенсия "за заслуги“. Отказва да приеме и финансовото изражение на държавната литературна награда "Христо Г. Данов“ за 2000 г. в размер на 5000 лева. Не приема награда от Народното събрание по случай 24 май, придружена с 2000 лв., както и наградата за цялостно творчество от 11-ия кинофестивал във Варна "Любовта е лудост“ (2003).
Репортаж на Светослава Кузманова и интервю на Диана Янкулова с проф. Божидар Кунчев можете да чуете от звуковите файлове.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътуване назад във времето с първа спирка - Военната академия "Георги Раковски"

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..

публикувано на 26.11.25 в 15:09
Полина Карастоянова

Поли Карастоянова: 2026-а година ще бъде по-добра за българския туризъм

2025-а година е определена като най-успешната  след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..

публикувано на 25.11.25 в 13:42
Мартин Димитров

Мартин Димитров: Сегашното управление става опасно за финансовата система

"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..

публикувано на 25.11.25 в 09:16
Хранителна банка в САЩ

Кърт Шулц за бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас

За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..

публикувано на 24.11.25 в 15:46

ИИ и туристическите платформи - кое е новото и кое е "забравеното старо"?

Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка.  Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..

публикувано на 24.11.25 в 14:44

Дигитален туризъм и нови професии на изкуствения интелект в сферата

Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..

публикувано на 23.11.25 в 11:53
с. Баните, община Баните

Старата минерална баня в Баните ще стане музей на балнеологията

Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..

публикувано на 23.11.25 в 07:45