Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изкуството като военен трофей

В Израел показват Лонгинското копие, наричано "копие на съдбата"

Историята на експоната се преплита с тази на Хитлер

Реплика на Лонгинското копие
Снимка: Феня Декало

Три големи празника, свързани с трите религии, празнува Йерусалим - юдейския Песах, християнския Великден, мюсюлманския Рамазан. Обикновено Израелският национален музей и Музеят за ислямско изкуство и Националната библиотека показват експозиции, свързани с тях. Тази година в Израел гостуват реплики на експонати от музея на замъка Хофбург във Виена. Сред тях най-интересно е Лонгинското копие, наречено “копие на съдбата“, заради двете необикновени истории свързани с него.

Екскурзоводът Максим Ханк разказва:
 

"То е едно от запазените метални наконечници, донесени в Европа по времето на кръстоносните походи на Светите земи, които претендират да са автентични. Не знам къде се съхраняват останалите, но обърнете внимание колко добре е запазен металът. Изотопен анализ доказва, че е наистина на 2 хиляди години. Според Новия завет с него римският центурион Гай Касий Лонгин умъртвил разпънатия Христос. Това бил "удар на милосърдието". Копието се забива между ребрата. Пронизва белия дроб и сърцето. Така припадналият от болките Христос вече е умъртвен. Точно този удар на центуриона се смята за доказателство, че не са погребали полужив човек, а наистина е бил мъртъв, след това е възкръснал. Знам, че и на други места се пазят подобни наконечници, които претендират да са автентични. Втората история, свързана с това копие, е доказано автентична, доколкото е записана в личния дневник на Хитлер. През късната есен на 1909 година младият художник Адолф Хитлер, който през лятото е бил скъсан на приемния изпит във Виенското училище за изящни изкуства, прави ескизи на фасадата на замъка Хофсбург. Влиза в залата, за да се сгрее. Отправя се към една от галериите, която се оказва залата със съкровищата. Ето как е раказано това от самия фюрер:

"Група туристи спря точно срещу място, където се намирах. Екскурзоводът показа наконечника на Лонгин. Не му бях обърнал внимание. Тогава чух думите, които промениха живота ми: „С това копие е свързана легенда, според която той, който го държи може да вземе съдбата на света в свои ръце, да достигне до съвършенство в доброто или злото”. 

Бъдещият фюрер изпада в транс, вперил поглед в наконечника. При затваряне на музея, служителите го изваждат, но на следващият ден от сутринта, той е там. Какво е изпитвал, отново е описал в „Моята борба“: 

"На секундата разбрах, че моментът е решаващ за моя живот. Копието беше нещо като магически носител на откровения: то отвори такива прозрения към идеалния свят, че човешкото въображение се оказва по-реално, отколкото реалният материален свят. (…) Бях се разтреперил, пред зараждащата се фигура на свръхчовека – опасен и всесилен разум, с безстрашно и жестоко лице. Потискайки опасенията си, му предложих душата ми, за да стане инструмент на неговата воля".

Този текст има многобройни тълкувания още от излизането на книгата, та и до днес. Привържениците на окултизма, виждат в това изпадане в транс, сделка с Дявола. Бъдещият фюрер е продал душата си в замяна на обещание за господство над света. Психиатрите обясняват случилото се с това, че от депресивно състояние, пациента преминава в маниакално. Под влияние на легендата за копието на Лонгин, Хитлер има халюцинации."

Тази странна история се отразява както на съдбата на Европа, така и на самото копие, продължава Ханк. 

"Една от първите заповеди на Хитлер, веднага след присъединяване на Австрия към Третия райх, е конфискуване на реликви, като на първо място сред тях е този наконечник от копие. Историкът Волфрам Зиверс е натоварен със събиране на Хитлеровата колекция от знакови имперски символи. Интересното е, че още преди да започне „присъединяването“, Зиверс е изпратен във Виена да се убеди, че копието си е на мястото, в замъка. От него се е искало с исторически факти и доказателства, че реликвата е истинска.  

Втората среща на фюрера с копието, 30 години след първата, също е документирана. Приближените напускат залата и оставят Хитлер насаме с неговата "светиня". След това копието, заедно с други реликви, станали военна плячка. Били пренесени в църквата "Света Екатерина" в Нюрнберг. Там са се провеждали състезанията на майстерзингерите, така добре пресъздадени от Вагнер.

Оттам са го конфискували американските войски в края на войната. Копието, заедно с други реликви като зъб на Йоан Кръстител, покривката от Тайната вечеря, кесията на свети Елм, камък от стената на Йерусалим, Библията на първия папа и др. За да достигнат до тях, но войниците от специалната част за паметници на културата е трябвало да се справат със сложна сигнализация – електрическа охрана, да научат кодовете от Вили Либел, който е отговарял за съхраняване на съкровища, придобити като военна плячка. Интересен детайл е, че в самото начало всички тези богатсва са били отнесени в САЩ и предадени лично на Хари Труман. Легендата твърди, че наконечникът на Лонгин се е намирал в залата, където е било взето решение за бомбардиране на Япония с ядрени бомби.

На 4 януари 1946 година генерал Кларк, командващия американските войски, които влизат във Виена и поделението за издирване на паметници на културата, предават на Австрия откраднатите от хитлеристите реликви, сред които е било и копието на Лонгин.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49

В близост до германския планински масив в Харц от дни бушува пожар

В близост до планинския масив в Харц, в германската провинция Саксония Ахалт от дни бушува пожар. Властите смятат, че е възможно да става дума за умишлен палеж. Горският пожар на Брокен може да е бил предизвикан умишлено. Има индикации за това, казва пред местния вестник "Фолксстийм" началникът на районната пожарна служба Кай-Уве Лозе...

публикувано на 08.09.24 в 13:59