В село Блъсковци се проведе празник на мекицата

„Празник на шарената черга, празник на плодородието, храмовият празник, Трифон Зарезан, седянка. Нашата цел – да обединим хората от селата, да се опознаем. Жените, когато си споделяхме кой как прави мекиците, казаха – със содичка, с мая, с прясно мляко, с кисело мляко и най-важното – даже и да престоят за другия ден, не променят своя вкус и си остават мекички, пръхки“.

Местните жени си имат тайни при приготвянето на мекици, а преди години тази закуска е била деликатес, спомня си детството една от майсторките на мекици в Блъсковци Илияна Иванова: 

„На времето хората си произвеждаха хляба сами, до 1963-1964 година и хлябът се печеше един път в седмицата и ако ти направят една-две мекици – това беше лукс или една пърленка да я хвърлят в пещта. В мекицата слагам като пресея брашното, разтварям маята, слагам лъжичка сол, лъжичка захар, 2-3 лъжици олио, 5-6 лъжици кисело мляко и една чаена лъжичка хлебна сода. Хубаво е да се меси не в малък съд, а в широк съд, за да може после това тесто да го тупаш, да го въртиш в ръцете си, за да стане еластично, да стане хубаво, жилаво. След това може да се сложи в една найлонова торбичка с малко олио, може да се консумира цяла седмица, слагаш го в хладилника, то си втасва. Колкото повече стои, толкова по-хубаво става“.  

10 жени запретнаха ръкави, месиха, дърпаха, точиха, пържиха мекици, а фолклорните състави от община Елена се надпяваха и надиграваха.

Българки и чужденки, християнки и мюсюлманки се надпреварваха коя по-вкусни мекици ще направи и раздаде на гостите на празника в Блъсковци:

„Казвам се Александра Гец, правим, защото това е вкусно, това е привично за моя съпруг българин. Трябва по-рядко да правя мекички на съпруга ми, защото той е дебеличък, обаче правим, правим мекици, бухти, палачинки“.

„Аз съм Сабрие Балабанова. Моето не е мекица, но е нещо по-добро от мекицата. Абсолютно същата консистенция като тестото за мекицата, но е по-течно и се разпъва с ръка и с вода задължително. Много често правя. Аз съм мюсюлманка и при нас при Байрама винаги се правят такива питки и винаги правя от тях. Научила съм ги от моята майка. Комшийката ме насочи да се включа, понеже каза: „Такива питки като твоите не съм яла“. И аз рискувах и се включих, дано не се изложа“.  

„Красимира Дичева се казвам. Мекичките цвърчат, стават много вкусни, диетични. Мекицата става диетична като я изядеш и се повайкаш после три пъти, че не е трябвало да я ядеш. Не може една кльощава готвачка да ви направи хубава мекица. Моята рецепта е много любов. Имам три внучета и ги правя за тях с много любов. Някой път правя бухтенца. Скъпо е, но когато е за децата, не е скъпо да ви кажа. Гарнираме с еленско сирене, мед, шипков мармалад, който сама приготвям“.

„Аз съм Йорданка Пенева. Начин на месене – това е тайната на тестото на мекиците, не толкова от съставките, които ще сложим в тестото, а в самия начин на месене. Тестото трябва да е меко, много меко, еластично. Много обичат децата, въпреки че това не е здравословна храна, но така или иначе ни сме отраснали с тези мекици. Моите внуци като дойдат първото, което им правя, са мекици, просто много ги обичат. Имаме малко разногласия с майките им, но в крайна сметка и те хапват“. 

„Защото са вкусни“, възкликна едно от децата.