Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мануела Москела: Федералният резерв все още има инструменти за „меко приземяване“, в Европа мястото за маневри е много по-малко

Неизбежна ли е рецесията?

Кевин Дауд, най-краткосрочният проблем за решаване е енергийната криза, може да има недостиг на ток следващата зима

Галопиращата инфлация накара много централни банки да пристъпят към сериозно покачване на лихвените проценти, с което обаче забавят икономическата активност. По-високите цени на финансиране в добавка на високите цени на енергията, храните, редица стоки и компоненти прави влизането в инфлационна спирала все по-вероятно. Мнозина икономисти твърдят, че за да се спре този процес, има един единствен вариант - светът отново да навлезе в рецесия.

Пред БНР мнения по темата изразяват икономистът от Британския кралски институт „Чатъм хаус“ Мануела Москела и британският финансист и преподавател в Даръмския университет Кевин Дауд.

Неизбежна ли е рецесията?

"Изглежда твърде неизбежна. Има много сигнали. Хората спекулират по темата. Лихвите се покачват. Разбира се, трябва да бъдат взети мерки срещу инфлацията, но те водят до рецесия. Има доста причини да мислим, че ще изпаднем в рецесия. Мисля, че въпросът е колко дълбока ще бъде", заяви в интервю за „Събота 150“ британският финансист Кевин Дауд, чиито възгледи често се различават от преобладаващото мнение. В този случай обаче са в унисон с прогнозите на повечето водещи икономисти, както и на инвеститорите.

Миналата седмица в Съединените щати станахме свидетели на „мечи пазар“ - когато индексите изгубят повече от 20% от себестойността си. Това се случи и при акциите, и при облигациите - или казано по друг начин - икономическият спад е неизбежен.

"Големият въпрос за мен е дали покачването на лихвите от големите централни банки е достатъчно, защото хората нямат сигурно убежище за инвестициите си. Това е много силен предупредителен сигнал за мен", допълва Дауд.

Доскоро лихвите бяха с отрицателни стойности, а години наред централните банки се бориха с ниска инфлация, дори дефлация в Европа", припомня Мануела Москела, икономист и анализатор в „Чатъм хаус“.

"Сега се опитват да се справят с обратния проблем и имат две мерки, с които правят опит да балансират ситуацията - първо, те спират със стимулите на икономиката чрез изкупуването на активи и второ, както вие споменахте, вдигат лихвите. Проблемът е, че по този начин се охлаждат икономиките, което означава, че се предизвиква рецесия.

В Съединените щати Федералният резерв все още има инструменти, с които да осигури т.нар. „меко приземяване“ - рецесия, която може да бъде съвсем лека и безработицата може да бъде удържана на ниско ниво. В Европа мястото за маневри е много по-малко. През седмицата видяхме, че данните за индустриалното производство са негативни, което означава, че ръст на лихвите може наистина да забави икономиката и да попречи на възстановяването след пандемията, на което бяхме свидетели миналата година", коментира Мануела Москела, но за разлика от Кевин Дауд тя е по-умерена:

"Рецесията не е неизбежна, но е много вероятна. Федералният резерв повиши лихвите със 75 базисни пункта през юни и ще продължи да го прави в бъдеще. Рецесията е много вероятна, дори по-вероятна за Европа."

Защото затягането на монетарната политика не е магическа пръчка.

"Кои са основните фактори за инфлацията? Единият от тях е руската война в Украйна, която е от ключово значение за високите енергийни цени. Заради войната виждаме пълно прекъсване на веригите за доставки при храните, което води до тяхното поскъпване. И към това трябва да добавим Ковид. Китай има стратегия за нулев Ковид, но това допълнително прекъсва веригите за доставки и води до покачването на цените на различни стоки и компоненти.

Може ли повишаването на лихвите да реши всички тези фундаментални проблеми? Силно се съмнявам и не съм само аз, много хора се съмняват. Това не е перфектен инструмент. Неговата цел е да охлажда търсенето, а не да изкорени причините за тези проблеми. Основната трудност е, че очакванията за висока инфлация могат да бъдат насадени и когато фирмите започнат да мислят, че инфлацията ще се покачва във времето, когато хората започнат да мислят по същия начин, тогава навлизаме в инфлационна спирала, независимо дали ни харесва или не", изтъква Мануела Москела. 

И тук идва големият въпрос - повишаването на цената на дълга, което събужда страховете от голямата финансова криза. Италия може би навлиза в дългова спирала, след като преди седмица доходността по 10-годишните облигации на страната надхвърли 4% - ниво, което не е наблюдавано от 2014 г. Спредът - или разликата в доходността им спрямо германските облигации, които се считат за показателни за пазарите, се разшири твърде много, което накара Европейската централна банка да се събере на извънредна среща.

"Като италианка, която живее в изключително задлъжняла държава, мога да потвърдя, че това наистина е сериозен проблем. Видяхме го, когато Европейската централна банка обяви намеренията си за покачване на лихвите идния месец. Разтварянето в цената между италианските и германските облигации започна да се увеличава и ни припомни времената от 2010 година, когато се сблъскахме с финансовата фрагментация. В същността си тя означава, че различните държави могат да си набавят дългово финансиране на много различна цена и периферните държави, каквито са Италия, Испания и Гърция, платихме много висока цена, за да останем в еврозоната."

В съзнанието на мнозина оживя времето, когато Марио Драги бе управител на Европейската централна банка и трябваше да успокои пазарите. Тогава той произнесе репликата, че ще се направи, каквото е необходимо.

"Имаше дискусия дали това е бил момент от типа „каквото е необходимо“ и много анализатори критикуваха Европейската централна банка как с извънредната си среща алармира, че ситуацията е изключително лоша. Първо, аз не мисля, че има нещо нередно в това да се свика извънредна среща, ако има промяна във финансовата ситуация. Все пак институциите могат да променят мнението си, когато имат нова информация. Мисля, че все още не сме в подобен на онзи момент, когато Марио Драги произнесе знаменитата си фраза през 2012 година. Въпреки това се намираме в ключов момент. Ясно е, че Европейската централна банка разбира с какъв проблем може да се сблъска еврозоната и „постави крак на педала“ в готовност да се намеси. Засега обаче трябва да изчакаме за детайлите", посочи още Москела. 

Европейската централна банка разработва нов инструмент, с който да се опита да не допусне фрагментация, но това не решава основния въпрос - какво трябва да се предприеме, за да се овладее положението сега. Според Кевин Дауд, най-краткосрочният проблем за решаване е енергийната криза:

"Енергийните проблеми са предизвикани от нас самите. Може да се стигне до недостиг на електроенергия през следващата зима. Трябва да имаме планове, за да избегнем това. Политиците не се питат къде са сгрешили, за да стигнем до тази ситуация, макар че отговорът е очевиден. Ако оставим решението за есента, може би ще бъде твърде късно, за да си осигурим ресурс през зимата."

Към енергийното планиране трябва да се добави по-ефективно разходване на публичните средства, с което да не се налага чак толкова високо задлъжняване, коментира Кевин Дауд и обърна внимание, че е време да се помисли за цялостна данъчна реформа. Това обаче е в твърде дългосрочен план, където обикновено се простира анализът на британския финансист. Проблемът е, че рецесията чука на вратите ни сега.

"За мен дали ще изпаднем в краткосрочна рецесия или умерена рецесия е по-маловажно в сравнение с това да се справим с фундаментални въпроси и да не стигаме отново до война като тази. Ще ви дам пример какво направи Великобритания през 1981 година, когато бе средата на рецесията при Тачър. Тогава Великобритания изостави кейнсианската политика и започна да прилага точно обратното на това, което кейнсиански убедените икономисти препоръчаха. Проработи. Мисля, че и сега трябва да помислим в тази посока", препоръчва Кевин Дауд.

Двете мнения чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ученици в училище в Кипър.

Кипър: 1000 евро помощ при раждане на първо дете

Втори правителствен пакет от мерки за справяне с "тревожния демографски проблем" в Кипър обяви президентът Никос Христодулидис в специално телевизионно обръщение в понеделник вечерта. Повече от 50 млн. евро се насочват за преодоляване на негативните демографски тенденции и за съвместяване на семейния и професионалния живот. Ситуацията с..

публикувано на 05.11.24 в 08:27
Калин Славов

Калин Славов: Идеята за преброителни центрове е изпробвана на терен, работи!

Купуването и продаването на гласове вече стана демоде . В последните няколко избора вече виждаме, че модерният начин е купуването на цели избирателни комисии . Това мнение изрази пред БНР Калин Славов, изпълнителен директор на "Прозрачност без граници". Според него е реалистично да се смята, че купеният вот възлиза на 4-5%. Това са..

публикувано на 04.11.24 в 08:15

За въздушните трасета на дроновете в столицата

Две зони трябва да станат тестови площадки за употребата на дронове и дори на летящи коли. Плановете обаче не са реалност, заради липсата на интерес към управлението на тези пространства, които по европейските правила трябва да са част от т.нар. Ю-спейс пространство. Една от тези зони е край град Раковски, а другата – в южните райони на..

публикувано на 02.11.24 в 19:09

Три организации настояват за по-добър достъп до профилактика на здравноосигурените през медикъл и спа центрове

Да се разширят възможностите за превенция и възстановяване на здравето за българските граждани в медикъл и спа центровете у нас и това да бъде финансирано от общественото здравеопазване . Темата отново бе поставена от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм по време на дискусия с участието на министъра на здравеопазването д-р Галя..

публикувано на 30.10.24 в 11:04
Мартин Димитров

Мартин Димитров: В едно пътуване всеки трябва да се почувства специален

Мартин Димитров е на 24 години, роден в Мадрид, вече е посетил 52 държави , живял е в четири и продължава да пътува.  Превърнал е хобито си в професия, сега е екскурзовод и е убеден , че всеки млад човек може успешно да се реализира в България.  Как се справя с предизвикателствата на професията , как се подготвя за едно пътуване,..

публикувано на 30.10.24 в 08:43
Доц. Андрей Андреев

Доц. Андрей Андреев: Лекар - пациент - това е среща на доверието със съвестта

Доц. Андрей Андреев , един от водещите офталмолози в България, гост в предаването "Нощен хоризонт" споделя за своите дълбоки размисли върху офталмологията, медицината и човешките взаимоотношения.  " Срещата между пациента и лекаря е среща на доверието със съвестта , каза за БНР доц. Андрей Андреев . Това определение, споделено от..

публикувано на 29.10.24 в 10:55

Пред рисковите секции във Велико Търново и региона полицейското присъствие се засилва

В област Велико Търново избирателната активност към 11 часа е 10,78 процента и е с едно на сто по-висока от изборите през юни. От десетте общини в региона най-висока е активността в община Сухиндол – 17,6 %, а най-ниска от 7,8 % е в община Горна Оряховица. 6 машини са спрели работа. От тях не се разпечатва вота на избирателите, а само номера на..

публикувано на 27.10.24 в 12:31