Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Йозгюр Юнлюхисарчъклъ: От зърнената сделка спечелиха и Украйна, и Турция, и Русия

"Анкара винаги се е стремяла да бъде важен посредник и в този случай се превърна в такъв"

Снимка: БГНЕС

Турция успешно изигра картите си, влизайки в ролята на посредник в сделката за износ на украинско зърно. С Русия и Украйна бяха подписани два отделни документа, а освен международно признание, Турция получи и отстъпки за доставките на зърнени продукти и от двете държави.
И ако Анкара записа червени политически точки, не така стоят нещата в икономически план: рекордно висока инфлация и все по-обедняващо население близо година преди президентските избори. Как икономическите турбуленции влияят на нагласите на избирателите, които са най-силно ударени от невиждано високите цени и защо въпреки тези катастрофални данни турската икономика продължава да расте с много по-добри темпове от западните държави? 
Темата коментира пред БНР Йозгюр Юнлюхисарчъклъ, директор на подразделението на трансатлантическия мозъчен тръст Германски фонд "Маршал" в Анкара.

"Инфлацията в Турция е забележително висока - почти 80 процента според официалните правителствени данни. Но трябва да вземем под внимание, че инфлацията не е еднаква за всички видове продукти. Например при храните тя е много по-висока от общия индекс. Същото важи и за транспортните разходи, както и за отоплението на домовете. Заради това за обикновените хора става много по-скъпо да посрещат всекидневните си нужди.

Повишаването на разходите за живот стана причина много семейства да изпаднат от средната класа и да се окажат в по-бедните слоеве. По отношение на растежа на икономиката - наистина засега турската икономика отбелязва сравнителен ръст, но това е догонващ ефект. Тъй като през пандемията икономиката нямаше как да расте и базата, от която сега се развива догонването, е сравнително ниска. Фактът, че има икономически растеж, се обяснява с много ниския ръст през последните години."

За разлика от западните страни турската централна банка не повишава лихвените проценти в опит да овладее инфлацията. На какво се дължи този неортодоксален подход?

"Това е отражение на президентската икономическа политика. Държавният глава е на мнение, че високите лихви причиняват висока инфлация. Ортодоксалната икономическа философия е, че високата инфлация води до високи лихви, но според президента Ердоган е точно обратното. В някакъв смисъл той дори направи експеримент, защото преди видяхме и понижения на лихвите с идеята, че това ще забави инфлацията. Видяхме, че събитията се развиха в обратната посока."

Високата инфлация и слабата лира причиняват неимоверни трудности на обикновените хора, но от гледна точка на страните с по-силни валути турските стоки изглеждат евтини. Заедно с проблемите във веригите за доставки това дава златен шанс на Турция да измести Китай и други азиатски страни като производител и сигурен доставчик на различни компоненти и стоки за Европа.

"И да, и не. Да, защото именно такива бяха очакванията, особено като се има предвид, че разходите за труд в Турция са много по-ниски в сравнение с тези в Китай. И това съвсем логично трябва да направи Турция много по-конкурентоспособна. В същото време не е задължително крайният резултат да е точно такъв. Разбира се, има определени индустрии в определени части на страната, които продължават да изнасят и бележат ръст на износа.

Не бива обаче да забравяме, че производствените цени започнаха да се увеличават драстично, защото ключов компонент в тях са енергийните разходи. Те скочиха до екстремни стойности. Много голямо поскъпване има и при определени суровини, които Турция внася, което се дължи донякъде и на слабата лира. Също така компаниите износителки трябва да инвестират в обновяване на оборудването си, което обикновено се внася от други държави, следователно и този вид инвестиции се оскъпяват.

Има и още едно важно развитие. Миналата година, когато Турция понижаваше лихвите, имаше очаквания, че европейската икономика ще се възстановява и ще расте с по-бързи темпове през тази и през следващите години. Това е много важно, защото Европейският съюз е един от основните пазари за износ на турска продукция. И тъй като сега европейският пазар не расте чак толкова добре, това се превръща в проблем за турския износ."

"Освен това курсът на долара към еврото също е много важен за Турция, защото производствените цени в нашата страна се конвертират в долари. Причината е, че енергоносителите се търгуват в тази валута. Приходите от износ обаче са в евро. Доларът поскъпва спрямо еврото, което свива маржа между вложеното за производство и полученото от продажбата му. Това води до свиване на печалбите на износителите."

Голяма част от факторите, за които споменахте - високите енергийни цени, по-ниския от очаквания растеж в Европа и много други, се дължат на руската война в Украйна. Турция стана медиатор при зърнената сделка. Какво спечели страната освен международен престиж?

"Турция спечели международен престиж, разбира се. Анкара винаги се е стремяла да бъде важен посредник и в този случай се превърна в такъв. Освен това бяха подписани споразумения с Украйна и с Русия, в които бяха уговорени отстъпки за Турция за цената на зърнените доставки от тези две държави. Това е много важно за цената въобще на прехраната в Турция и добре дошло за правителството година преди изборите.

По отношение на зърнената сделка, Ердоган спечели. Но Украйна също спечели, и то не само, защото може да изнесе зърнената си продукция и съответно да получи приходи от нея, но и защото доказва, че може да продължи да бъде световен доставчик дори в условията на война. За Русия сделката има важно политическо значение, защото продоволствената криза удари някои от нейните приятелски страни. Затова смятам, че и Москва спечели."

Турция избра много специфична геополитическа роля - от една страна подкрепи Украйна, от друга - запази отношения с Русия. След като остави руския президент да го почака минутка в предишната им среща, сега Ердоган заминава за Сочи за нови разговори. Какво очаквате от тях?

"Това вероятно беше отговор на Путин, който накара Ердоган да го чака дори няколко секунди повече в Москва. Дипломатически жест. Разбира се, има напрежение между Турция и Русия. Отношенията им не са ограничени единствено в пределите на Черно море. Съществуват сирийският фронт и либийският фронт. Сирийският фронт може да бъде активиран отново с военно нахлуване в северозападната част на страната. Турция смята тази част за своя зона на влияние."

Колко вероятно е това да се случи?

"Много е вероятно, но не съм сигурен в какъв времеви хоризонт. Казвам, че е много вероятно заради посланията, които идват от Анкара, и то не само от президента Ердоган, но и от неговите министри и от външнополитическия му съветник. От военна гледна точка Турция е готова за такъв ход. Политически също предпоставките са налице. Ердоган, както ясно се вижда, не е в особено добър период по отношение на електоралната подкрепа за него. Затова той трябва да направи нещо, за да промени нагласите на избирателите. Вариантите пред него не са никак много - предвид сложната икономическа ситуация. В миналото подобни военни интервенции са имали положителен ефект върху подкрепата към него, макар и само за няколко седмици."

От гледна точка на Анкара могат да се намерят много мотиви за подобна военна интервенция, но икономически страната може ли да я издържи?

"Турските операции в Сирия и дори в Либия досега винаги са били с ниски разходи, защото основно се разчита на местни сили. Турция изпраща само елитни военни части. От тази гледна точка не очаквам това да бъде скъпа операция, но при условие, че не се стигне до ескалация и включване на Иран и на Русия. Ако мащабът на конфликта се окаже по-голям, не мисля, че Турция е икономически подготвена.

По отношение на вероятните политически последици руското нахлуване в Украйна и ситуацията в Сирия са несравними. Евентуално нахлуване в Сирия, няма да бъде първото за Турция. Освен това Турция не е първата държава, която нахлува в Сирия. Така или иначе Дамаск не контролира северната си граница, така че това няма да бъде атака срещу сирийската държава."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49

В близост до германския планински масив в Харц от дни бушува пожар

В близост до планинския масив в Харц, в германската провинция Саксония Ахалт от дни бушува пожар. Властите смятат, че е възможно да става дума за умишлен палеж. Горският пожар на Брокен може да е бил предизвикан умишлено. Има индикации за това, казва пред местния вестник "Фолксстийм" началникът на районната пожарна служба Кай-Уве Лозе...

публикувано на 08.09.24 в 13:59

Фестивалът "Ние сме децата на реката" ще се проведе край Марица в Пловдив

"Ние сме децата на реката", под това мото в Пловдив се подготвя най-новият фестивал , който  ще се проведе край река Марица. Целта на организаторите от Фондация InBetween и Община Пловдив е чрез различни форми на изкуството жителите на града да станат съпричастни на  концепцията на администрацията за социализация на пространствата около..

публикувано на 08.09.24 в 07:15