Предложението е великотърновските историци проф. Петко Петков, проф. Милко Палангурски и проф. Пламен Павлов. Идеята ще бъде обсъдена на научна конференция във Великотърновския университет с участието на водещите историци от цялата страна. По време на форума ще бъде дискутиран българският празничен календар и възможностите за създаване на единна система за отбелязване на важните дни от българската история.
България има национален празник едва от 32 години, уточнява проф. Петко Петков. Той е един радетелите националния празник на България да бъде 24 май, а не 3 март. По думите му обаче изобщо не е необходимо страната ни да има национален празник, както е било през повечето време след създаването на Третата българска държава.
„От 1879 година, когато в Търново се създава новата българска държава чрез приемане на конституция и най-вече – избор на княз, до 27 февруари 1990 г. българската държава няма национален празник. Има няколко официални, а в различните времена се прехвърля тежестта на някои от тях. Така че не е голяма беда, ако се намери куражлия държавник, в случая това е работа на Народното събрание, да стане както е било някога - само официални празници, като се допълни календарът, защото в момента липсват много важни дати, цялото средновековно величие го няма. Примерно 5-10 години - да видим народът, българите кой почитат най-сърцато. И ако след 10 години има стремеж да има национален празник, защото аз не мисля, че е задължително, аз съм сигурен, че това ще бъде 24 май. Но нека да видим, различни ценности, различни вкусове, различни български приноси се отбелязват на този и на онзи ден. Народът нека да се произнесе“, аргументира се проф. Петков.
Нито веднъж официален празник у нас не е определян след обществено допитване или предложение от обществото, а винаги са били налагани от държавата, коментира идеята си историкът от ВТУ проф. Петко Петков, който още от средата на 90-е години на миналия век се занимава с темата за българския празничен календар.
Крайно време е историците да седнем и да поговорим какво и как ще се случва с българския календар от официални празници, коментира идеята на научния форум проф. Милко Палангурски. Според проф. Палангурски празничният календар е част от националната ни идентичност.
„Да се опитаме да оформим някаква яснота как, защо и по какъв начин трябва да се празнуват националните ни празнични дни. Не искам празничният календар на България да бъде „Надо выпить“, а да бъде част от онова, което възпитава и прави съпричастни повечето българи към празника. Ние трябва да видим две неща – първо да има една единна система на празнуване, защото в България имаме тюрлюгювеч относно стария и новия стил, което създава доста сериозна проблематика при обяснението на онова, което наричаме празници, и второто – кои и кой празничен ден би могъл да се смята за национално отговорен и да задоволява желанието на повече хора да се чувстват съпричастни“.
Официалните светски празници в България са много омесени по стария и новия календар, изтъква професор Петко Петков и дава за пример Априлското въстание, Освобождението и гибелта на Левски:
„Много е труден въпросът с календара. От една страна зная предложението на група колеги всичко да караме по стар стил, няма лошо, той е бил тогава. Въстанието е на 20 април, не е на 1 май, както сега го честваме, 20 април по нов стил е 2 май. 19 февруари нека да е, а да видим тогава как ще смесваме Левски със Сан Стефано. Скоро ще има друго послание от нация факултет – да сложим точка, Търново даде тон като историческа столица, крайно време е цялата страна да приеме 18 февруари като дата за кончината на Левски. Да няма такива жалки и смешни упражнения по инат административната столица София да ходи на 19-и след като във всички учебници от 2001 г., 2002 г. и особено последните от 2019 г. за седми и десети клас пише 18 февруари по нов стил и децата знаят това“.
Историците предлагат датите в празничния календар да бъдат запазени, както са познати до този момент, независимо че 6 септември – Съединението, и 22 септември – Независимостта, се честват по стар стил. Крайно време е държавните мъже да слушат историците по експертните исторически теми, призовава професор Пламен Павлов и посочва пример:
„Тази година на 18 юли, когато по нов стил, за съжаление, се отбелязва рождението на Левски, аз съм председател на фондацията „Васил Левски“, казах, че има неопровержими документи, че Левски е роден 1840 година и в момента не празнуваме 185, а 182 години, и кметът на Карлово ме разбра и се опита, но президентският протокол с едни загатвания, след което президентът Румен Радев каза – историците спорят. Не, историците не спорят. Има документ, в който се казва, че в 1844 г. Иван Кунчев има син Васил на 4 години, данъчен документ на Османската империя“.
Историците от ВТУ настояват празничният календар да бъде допълнен и поясняват, че не бива да се бърка с църковния. По думите на проф. Пламен Павлов липсват важни дати от Средновековието.
„Примерно няколко такива дати могат да влязат, не значи че ще бъдат неработни дни, но просто да влязат в паметта на нацията. Това показва и древността на българския народ. Няколко дати има, които ги знаем – 2 май 907 г. - успението на Борис Михаил. Знаем и 20 август – битката при Ахелой, 17 август – Битката при Траянови врата. За този хаос, който съществува сега, най-малко сме виновни ние, историците“.
В научната историческа конференция във ВТУ със свои доклади ще се включат историци от всички университети, от БАН, от Държавния архив. Форумът ще завърши със заключителен документ, отбелязва проф. Милко Палангурски:
„Конференцията поема тази инициатива да се опитаме да създадем документ към нашите обществени и държавни организации с някаква яснота или с някакви идея за формиране на нов празничен календар или по-точно изчистването на празничния календар, защото ние няколко пъти в последните 140 години ги сменяме“.
Посланието на историците ще бъде изпратено до Народното събрание, Президентството и Министерски съвет.
Парламентарната група на ПП-ДБ реши с единодушие, че няма да подкрепи правителството, предложено от ГЕРБ, съобщи председателят на групата Николай Денков. Съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков допусна, че е възможно преди утрешното гласуване да се прави опит за купуване на депутати: "Няма никаква промяна в нашата позиция. Това, което виждаме, е, че няма..
Комисията за енергийно и водно регулиране ще приеме днес окончателното си решение за цените на тока за бита, парното и топлата вода. Очаква се минимално поскъпване с около процент и половина на електроенергията и поевтиняване с около 8 процента и половина на топлоенергията. Цените ще влязат в сила от утре и ще важат за следващия..
Натали, диагностицирана с рядка форма на болестта на Хиршпрунг, се моли за своето спасение. Детето се нуждае от спешна операция в чужбина, за да има шанс да живее. Необходимата сума от 45 000 евро не може да се осигури от майка й, която е самотен родител и се грижи денонощно за дъщеря си. Болестта на Хиршпрунг е заболяване, при което липсват..
Валидността на електронна карта за ваучери - bcard e-vouchers, бикарта, в повечето случаи е 5 години , а самите ваучери, които се зареждат всеки месец, са с едногодишна валидност. Бикартите предлагат на клиентите сайтове, където могат да проверят всеки ваучер с каква валидност е и винаги се ползват първо най-отдавна постъпилите суми...
Медийната грамотност е едно овластяване на аудиториите . Това каза пред БНР Иглика Иванова, държавен експерт в Дирекция "Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности" в Министерството на културата. "Медийната грамотност се разбира като един комплекс от умения, разбирания, знания, нагласи, а когато е развита - и..
Днес православната църква празнува един от големите си празници - Петдесетница. На петдесетия ден след Христовото Възкресение Светият Дух във вид на огнени езици слязъл върху светите апостоли и ги дарил с божествената си благодат. От древни времена празникът се приема за рожден ден на Църквата. Врачанският митрополит Григорий,..
Двама души са били убити, а най-малко 18 ранени при руски удар срещу втория по големина украински град Харков, съобщиха местните власти, цитирани от Франс прес. Най-малко четири експлозии са отекнали в жилищни райони на Харков, съобщи кметът на града Ихор Терехов. Спасителни екипи работят на мястото на атаките. Това нападение се случва, след като..
Университетската болница в Плевен "Д-р Георги Странски" има ново ръководство. След проведен конкурс, изпълнителен директор стана доц. д-р..
" Предотвратихме падането на самолета ", заяви пред БНР един от основателите на партия "Величие" Ивелин Михайлов. По думите му 5 човека от..
"Дълбоко съм убеден, че БПЦ я чака едно по-добро бъдеще . Тази смяна на поколенията има много важно значение. Това е момент на преход към нещо ново"...