Жан Анекин от Националното училище в Шамони: Бъдещите планински водачи ще трябва да мислят нови схеми заради климата

Жан Анекин е френски планински водач и дългогодишен преподавател в Националното училище по ски и алпинизъм в Шамони. Той беше сред официалните гости на тазгодишното издание на Банско филм фест, фестивалът за планинарско и екстремно кино.

Първата експедиция на Жан Анекин е в Непал, през 1992 г. В следващите, вече 30, години пътешества в отдалечени места, за да открива нови планини и върхове. В началото за него са по-важни височинните изкачвания, но в последните 20 години се отдава на ските. Автор е на книги за ски експедиции от Канада до Антарктида, от Монголия до Мароко през Армения, Албания и Гренландия. 

Това е труден въпрос (Смее се). Аз съм роден в град, родителите ми не са били фермери или хора, живеещи в планината, но ходехме всяко лято на къмпинг в планината. Никога не сме празнували на плажа или на морето. Баща ми беше добър катерач и добре, че не стана планински водач, защото нямаше да има време да се катери с мен. Обичаше да открива нови места, нови маршрути и може би това формира у мен този изследвателски дух. От 20 години преподавам в Училището за планински водачи в Шамони. Това ми отнема 2 месеца в годината. Останалата част от времето прекарвам в откривателство - чрез катерене, ски и пр.

Трудно. Имам деца, съпруга, така че нямам много време за себе си. Опитвам се да намирам клиенти, които да ме следват в моята страст да откривам нови места. В повечето случаи експедициите, на които ходя, са нещо, което правя най-вече за себе си.

Да, но за мен няма разлика. Това, че се катериш за себе си, не те прави по-малко водач. Вземеш ли диплома, ти вече си водач, управлението на риска е същото - независимо дали си сам, или с клиенти. Разликата е в нивото на трудност, но пък имам и клиенти, които могат да катерят наистина трудни маршрути.

Не съм сигурен, че рискът може да бъде изчислен. Можеш да си представиш какъв точно би бил той. Ако си, да кажем, на някоя северна стена - ще очакваш, че ще има много сняг и висока опасност от лавини. Но това са само ориентири, не можеш със сигурност да знаеш какво точно ще се случи.

Бъдещето на Шамони не се очертава като много добро. Често разговарям по тази тема с Людовик Раванел - известен геолог, който анализира структурата на планината. Той казва, че замръзналата част на Шамони вече е достгигнала критична точка и планината ще започне да се руши. Миналото лято видяхме големи каменопади в Шамони, докато в Швейцария и Южна Франция това явление беше по-рядко срещано. След средата на юли аз спрях да ходя в Шамони, защото беше прекалено топло и рискът по тази причина беше по-голям. Във Франция имаме една много известна книга - за 100-те най-хубави изкачвания в Шамони. Ако ги разгледате, ще видите, че момента от тях може да се направят само 20. Така че следващите поколения планински водачи ще трябва да измислят нова система, вероятно съвсем различна, да помислят за нови маршрути, по които да водят своите клиенти.

Катерех се по замръзнал водопад в Италия. Бях на върха на една ледена тръба, която се срина. Паднах вътре и ледената вода започна да ме залива. Единото ми коляно беше счупено, каската ми - също. Ако партньорът ми се беше опитал да ме издърпа с въжето, имаше риск целият лед да се срути върху мен. Не знаех какво да направя и в продължение на 2-3 минути мислех, че може би това е краят за мен. Нямаше как да се изкатеря обратно до върха на ледената тръба. Реших да се опитам да издълбая дупка. Ритах с крак в леда, тъй като при падането бях изпуснал сечивата си. Много се страхувах, че по този начин може целият лед да рухне върху мен. Партньорът ми ми помогна и бавно се измъкнах през тази дупка. Оцелях, но преживях тези няколко минути с мисълта, че може би те са последните за мен.

Известно време бях със счупен крак, изтърпях болката, но не съм сигурен, че нещо съществено се е променило в живота ми след този инцидент.

Има практическа част - как да работим с клиенти, как да гарантираме своята и тяхната сигурност. На бъдещите планински водачи казвам, че има нещо по-важно от сигурността на клиента и това е тяхната собствена сигурност. Само когато са се погрижили за собствената си безопасност, тогава и клиентите им ще бъдат наистина в безопасност. Има 3 важни части в умението да си добър водач - първо, техническите способности, после, умът - как се подготвяш за изкачване, как се държиш по време на изкачването, да анализираш случващото се непрекъснато, а третата част е какъв е твоят личен живот. Как може да се грижиш за клиенти, ако животът ти е нестабилен - ако имаш проблеми със съпругата си, с децата си?! Ако си под напрежение в личния си живот, ако умът ти е зает с друго, не можеш да се отдадеш напълно на работата. Винаги са преплетени двете неща - докато вечеряш с децата си, може да ти се обади клиент. Затова уча бъдещите водачи, че е много важно да имат стабилен личен живот, за да могат да работят здраво и да успяват да направят трудни неща в катеренето.

Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".