Кобане - следващата цел на Ердоган в Сирия?

Тема на Добрин Йотов в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Близо три години от последната интервенция на турската армия в Сирия периодично се питаме кога ще бъде следващата офанзива. Въпросът отново излезе на преден план след бомбения атентат в Истанбул 13 ноември, заповедта за който според турските власти е дошла от Кюрдската работническа партия и филиала ѝ в Кобане.

Войната Украйна прави ново припламване на конфликта в Сирия по-вероятно отпреди, единодушни са наблюдателите, които коментират темата за предаването „Събота 150“.

Седмица след взрива на „Истиклял“, турската авиация започна масирани удари в териториите под контрола на сирийските кюрдски отряди. Загинаха десетки кюрдски и сирийски правителствени бойци. Поразени бяха и газови и петролни съоръжения - съвсем в унисон с дългосрочните цели на Турция в Сирия. Тези цели остават непроменени.

„Да задуши разширяването и консолидацията на кюрдската автономия в Сирия. В Анкара гледат на нея като на опасен прецедент и потенциал за стратегическа дълбочина на операциите на ПКК в самата Турция", казва Тома Пиере, старши изследовател в Института за изследване на арабския и мюсюлманския свят в Екс ан Прованс.

„В идеалния случай Турция би била доволна от една силна и единна сирийска държава, която ще е в състояние да потисне напълно Сирийските демократични сили. Но този идеал е невъзможен, не само защото Съединените щати закрилят кюрдите, но и защото режимът на Башар Асад е твърде слаб. А и Анкара не би желала Асад да е толкова силен, че да си върне и териториите в Северозападна Сирия, които сега турците контролират.“

Къде ще удари Ердоган, ако удари въобще? Преди отговора на този въпрос малко предистория. Освен чисто отбранителната операция в Идлиб в началото на 2020-а, през последните години Турция проведе три офанзиви в Сирия. През 2016 г. Анкара пропъди ИДИЛ от Джарабулус и Ал Баб, вклинявайки се между кюрдските кантони на запад от Ефрат; през март 2018 г. завладя областта Африн в северозападна Сирия, а през октомври 2019 г. изтръгна от кюрдите и ивицата между Тал Абиад и Рас ал Аин, източно от Ефрат. Районите в северозападна и североизточна Сирия, където кюрдите все още запазват контрол, останаха изолирани един от друг. Изолирани обаче са и районите, в които Турция наложи на власт приятелски настроени сирийски фракции. Неизпълнена остана и декларацията на Анкара за „зона за сигурност“ в дълбочина от 30 км по цялото протежение на границата.

„По тази логика, най-вероятната цел са градовете Кобане и Манбидж, и въобще територията от северните подстъпи към Алепо до Тал Абиад,“ коментира Ервин ван Веен от нидерландския институт по международни отношения Clingendael.

Кюрди горят турското знаме по време на протест срещу военните операции на Анкара на сирийска територия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Друга възможна цел е Тал Рифат - анклав с доскоро предимно арабско население, който опира Африн и Алепо и сега е под контрола на кюрдските отряди. Турските протежета в Сирия настояват силно за връщането на тази област, кюрдските позиции тук са силно издадени и далеч от кюрдското етническо ядро, сочи Пиере.

Според него Кобане като един от немногото чисто кюрдски градове в Сирия е „по-сложна“ задача за Ердоган от политическа гледна точка. Градът носи огромна символика за кюрдската кауза заради епичния отпор срещу джихадистите от „Ислямска държава“ през 2015 година, затова Отрядите за народна самоотбрана ще са силно мотивирани да го бранят. Но, според Ван Веен, той е и „лесна“ мишена за турската армия в чисто военен аспект:

„Кобане е важен, но факт е, че не е защитим. Градът е разположен далеч от планините и е на самата граница с Турция.“

Освен това, в геополитически аспект Кобане е маловажен за САЩ и Русия, допълва Ван Веен. Доскоро именно тези две държави спъваха турските амбиции. Направиха го и през май т.г., когато Ердоган отново заговори за офанзива. Но днес Анкара е в много по-благоприятна позиция:

„Русия е ангажирана във войната с Украйна и се нуждае от Турция по редица причини, включително и за реализацията на зърнената сделка. Иран е обхванат от размирици и не може да маневрира. А Съединените щати искат Швеция и Финландия да бъдат приети в НАТО, за което трябва съгласието на Турция.“

„Значението на Турция за Москва нарасна след началото на войната в Украйна. Това може да направи Путин по-благосклонен към Ердоган и не само по отношение на сирийските кюрди,“ съгласен е Пиере. Но според него Русия е все още достатъчно силна, за да спре турците. През октомври 2020 година, когато далеч в Кавказ се разгаряше войната между Армения и Азербайджан, руската авиация нанесе опустошителен удар по протурските бунтовници в Северозападна Сирия - само за да предупреди Ердоган, че да праща сирийски наемници в помощ на Баку срещу руския съюзник Ереван не е желателно. Това предупреждение важи и днес:

„Турция ще посегне на Кобане само ако Русия се съгласи, именно защото ако реши, Москва може да вгорчи много живота на турците като бомбардира лагерите в Идлиб и тласне бежанците към турската граница.“

Разбира се, възпиращ фактор за турското ръководство са и самите кюрдски формирования в северна Сирия. Леко въоръжени, те едва ли могат да спрат турската армия, но могат да вгорчат всяка турска победа с партизански удари, както вече от години правят в Африн, сочи Ервин ван Веен. Този риск обаче едва ли ще спре Ердоган и Партията на справедливостта и развитието:

„Фактът, че операциите в Африн, Джарабулус и Рас ал Аин протекоха, без да се стигне до съществени вътрешнополитически проблеми, ще засили убеждението в Анкара, че ще се справи и този път.“

Над 60 000 тухлени жилищни постройки са изградени в северозападната провинция Идлиб по инициатива на Турция. До края на годината се очаква да бъдат 100 000. Така Анкара се надява да поощри сирийските бежанци да се завърнат в родината им. Снимка: ЕПА/БГНЕС

По-малко от година до президентските избори в Турция, тежки загуби в Сирия няма да са никак желателни за Ердоган. Но дори турските войски да дадат жертви, властите ще са в състояние да ограничат циркулацията на такива новини и да избегнат социално недоволство, поне на първо време:

„В Турция на практика вече няма свободни медии. Наскоро бе приет и закон срещу дезинформацията. Турската е една от най-големите армии в НАТО. Тя е добре въоръжена и добре командвана, въпреки чистките в офицерския корпус след пуча от 2016 година. И ще направи така, че сирийските фракции, които са на турска издръжка, да тръгнат първи в атака, за да поемат на свой гръб повечето загуби.“

При условие, че Асад едва ли ще се намеси решително в тяхна подкрепа, особено ако турската офанзива остане с ограничен обхват, е обяснимо защо кюрдските лидери наблягат на заплахата от повторен възход на групировката „Ислямска държава“:

„Така могат да въздействат върху американците, а те, на свой ред, върху Турция.“

Ще промени ли нова турска офанзива радикално безизходицата, в която се намира Сирия от 2011 година досега? Краткият отговор е „не“. По-подробният е:

„Унищожаване на кюрдската автономна област е невъзможно заради американското военно присъствие. Руснаците също не биха го позволили. А и турците едва ли биха искали да затънат в това блато. Едно е да контролираш буферна зона по границата. Съвсем друго е да окупираш голяма част от Сирия и да се изправиш срещу ново въстание на ПКК там,“ обяснява Тома Пиере. Дори и отслабени, кюрдите трудно ще жертват мечтата си за самоуправление като се договорят с Асад.