След Октомврийската революция през 1917 г., териториите на бившата Руска империя попадат във водовъртежа на Гражданската война. В много от днешните псевдоисторически изследвания цялата вина за началото на този конфликт се хвърля върху новосъздаденото болшевишко правителство, което управлява в Съветска Русия. Всъщност Ленин и неговите привърженици държат властта и нямат никаква нужда да предизвикат война, която може да доведе до тяхното сваляне от власт и смърт. Болшевиките се оказват обкръжени от организиращата се съпротива на белите.
Комунистическото правителство в Москва е признало, с договора от Брест-Литовск, съществуването на независима украинска държава, но тя се обръща срещу северните си съседи. Сблъсъкът между армиите на хетмана Скропадски в Киев и болшевишките отряди от Харков и Донбас, поставят началото на гражданския конфликт в Украйна. В южните части на бившата империя се надига и монархистката Доброволческа армия, която първоначално е водена от ген. Лавр Корнилов, а след смъртта му, през април 1918 г., е поета от Антон Деникин. В Далечния Изток и Сибир се организират белогвардейските отряди, водени от адмирал Александър Колчак, а в Западен Сибир се събират войските на Депутатите от Учредителното събрание. На територията на прибалтийските държави, с помощта на Антантата, е сформирана армията на белия генерал Николай Юденич, която трябва да превземе Петербург. В края на 1918 г., във войната се включват и бившите съюзници на империята – Британия, Франция, САЩ и Япония. Те изпращат над сто хиляди души, за да смажат комунистическата република в централна Русия. По-късно и нововъзкръсналата Полша се опитва да срази болшевиките и да завземе териториите на Украйна, които националистите във Варшава смятат за изконно свои.
Неочаквано за всички, включително и за самите болшевики, Червената армия започва да жъне победи. Благодарение на подкрепата на по-голямата част от обществото, адекватните послания и активната политика, до 1921 г. комунистите успяват да спечелят войната на почти всички фронтове. В Централна Азия и Далечния Изток сблъсъците продължават до 1925 г., но в западните части на бившата империя комунистите успяват да установят властта си още до края на 1921 г. Това, което повечето хора не знаят е, че в този момент там съществуват няколко различни комунистически държави. Украинската съветска социалистическа република, Белоруската съветска социалистическа република, Закавказката съветска социалистическа република, а до 15 ноември 1922 г. съществува и Далекоизточната република. Всички те имат свои правителства и държавни структури, както и отделни партийни организации. През пролетта на 1922 г., държавите от Антантата осъзнават, че трябва да започнат нормализирането на отношенията с тези нови държави и ги канят на голямата международна конференция в Генуа. Дипломатическата работа там кара много от комунистическите лидери да се замислят за обединение на усилията им. Така, през 1922 г., се появява и идеята за обединяването на съществуващите социалистически републики в голям съюз, който да защитава интересите им срещу военния и икономически натиск, идващ от капиталистическия свят. В този момент започва и спор за точната формула на обединението. От едната страна е Владимир Ленин, които иска максимално запазване на самостоятелността на отделните републики и защита на националните им интереси и е против налагането на „общоруския шовинизъм“. Срещу него се изправя групата, обединена около Сталин, която смята, че е нужна много по-сериозна централизация и налагането на идеята за създаването на съветския човек и съветската държава, като се използва традицията на спойката, създадена от руската култура, руския език и бюрократична традиция.
Болестта на Ленин не му позволява да се наложи в партийните спорове. Така, при създаването на новата държава, е приет моделът на по-консервативната група. Съветският съюз се повява на границата между 1922 и 1923 г. Новата държава е коренно различна от всичко съществувало до този момент. В нея са защитени правото на труд, правото на образование, правото на здравеопазване. Милиони хора са изкарани от мизерията на съществуването, което водят в периода на империята. Благодарение на прилагането на Новата икономическа политика, СССР успява да възстанови производството си за едва пет години, независимо че в продължение на осем години цялата държава е разкъсвана от война и разруха. Новата държава е основана на социалистическата идеология. Направената аграрна реформа дава за първи път земя на обикновените селяни от Белорусия и Украйна до Казахстан и Сибир. През 20-те години на ХХ век повечето хора там вярват, че най-накрая имат държава и политици, които са техни и наистина се грижат добре за живота и бъдещето им.
В същото време, Великите сили се опитват да смажат болшевишката система, защото тя застрашава съществуването на техните държави и привилегированото положение на елитите. За съжаление, през следващите десетилетия Съветският съюз ще придобие и много лоши черти – бюрократизация, номенклатура, невиждани репресии срещу собствените си граждани, глад. Проблемът е, че днес само тези характеристики на СССР се извеждат напред. Това е лесно, когато е изтрит историческия контекст. През 20-те и 30-те години на ХХ в., Европа почти повсеместно е управлявана от десни авторитарни режими, а концентрационните лагери и изтребването на опозицията са правило и за т.нар. демократични страни.
Днес не е удобно да се казва, че безплатното здравеопазване и образование, правото на труд и отпуска, са били въведени от болшевишките правителства, които се появяват от пепелта на руската гражданска война. Заради това, 100 години след създаването на Съветския съюз, е добре да помним цялата история – с лошите и добрите ѝ страни. Хората не се учат от историята, а биха могли да не повтарят грешките си и да използват полезните примери. Това може да стане само ако не слагаме етикети и се стремим да търсим обективен поглед далеч от политическите интереси на елитите.
"Тогава, когато една държава се развива като модерна държава, в нейната основа е заложено образованието , а един от основните приоритети в това образование, е неговото качество ". Това отбеляза пред БНР проф. д-р на науките Стойко Стойков , инженер и полковник от запаса: "За съжаление, точно плагиатството, което придоби изключително широк..
" Много е трудна връзката с близките ми в Газа, защото нямат ток и ако успеят да си заредят телефоните, могат на седмица около 20 минути да говорят, колкото да се чуем. Положението е много тежко. Хора падат по улиците , много е тежко наистина. Даже аз имам едно видео, което показва журналист на "Ал Джазира", докато снима на живо, хора падат след..
"Продължаваме промяната" имат пълно основание да твърдят, че институциите по някакъв начин злоупотребяват по отношение на тях с правомощията си ". Това коментира пред БНР Ивет Добромирова , журналист, PR експерт: " Проблемът е, че те са част от този проблем . Те спомогнаха за това институциите да бъдат превърнати в репресивен орган и сега се..
"Творчески терминал България - Израел" е с четвърто издание сега и е обратна връзка на Международния фестивал на българското изкуство или българските изкуства "Българска душа на святата земя" . Това каза пред БНР Весела Райчинова , кореспондент на БНР в Израел: " Това не е религиозен фестивал . Това е фестивал, който беше създаден под..
"Смяната на противопоставянето от Изток-Запад на статукво-промяна дава възможност за някакъв опит за сближаване, за синхронизация, но в никакъв случай не и на някакви директни общи действия на тези политически сили, защото там различията са прекалено големи, особено между "Продължаваме промяната" - "Демократична България" и "Възраждане" . Това заяви..
Плевенска фирма изнесе данни за неплатени суми от Община Плевен по договор като подизпълнител на "Паркстрой“ . Каква е причината за тази ситуация след твърдението, че Общината няма финансови проблеми? Какво се случва с оранжерията и закупената техника на "Паркстрой“, след като управителят беше освободен от Общинския съвет, но заведе съдебни дела и..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална субективна криза у личността ". Това обясни пред БНР Даниел Генков , криминален психолог: "Тогава, когато индивидът е изправен пред непреодолима обективна или пък субективно преживяна ситуация, която..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..