"След края на историята" с Александър Сивилов: Непознатият СССР

След Октомврийската революция през 1917 г., териториите на бившата Руска империя попадат във водовъртежа на Гражданската война. В много от днешните псевдоисторически изследвания цялата вина за началото на този конфликт се хвърля върху новосъздаденото болшевишко правителство, което управлява в Съветска Русия. Всъщност Ленин и неговите привърженици държат властта и нямат никаква нужда да предизвикат война, която може да доведе до тяхното сваляне от власт и смърт. Болшевиките се оказват обкръжени от организиращата се съпротива на белите.

Комунистическото правителство в Москва е признало, с договора от Брест-Литовск, съществуването на независима украинска държава, но тя се обръща срещу северните си съседи. Сблъсъкът между армиите на хетмана Скропадски в Киев и болшевишките отряди от Харков и Донбас, поставят началото на гражданския конфликт в Украйна. В южните части на бившата империя се надига и монархистката Доброволческа армия, която първоначално е водена от ген. Лавр Корнилов, а след смъртта му, през април 1918 г., е поета от Антон Деникин. В Далечния Изток и Сибир се организират белогвардейските отряди, водени от адмирал Александър Колчак, а в Западен Сибир се събират войските на Депутатите от Учредителното събрание. На територията на прибалтийските държави, с помощта на Антантата, е сформирана армията на белия генерал Николай Юденич, която трябва да превземе Петербург. В края на 1918 г., във войната се включват и бившите съюзници на империята – Британия, Франция, САЩ и Япония. Те изпращат над сто хиляди души, за да смажат комунистическата република в централна Русия. По-късно и нововъзкръсналата Полша се опитва да срази болшевиките и да завземе териториите на Украйна, които националистите във Варшава смятат за изконно свои.

Неочаквано за всички, включително и за самите болшевики, Червената армия започва да жъне победи. Благодарение на подкрепата на по-голямата част от обществото, адекватните послания и активната политика, до 1921 г. комунистите успяват да спечелят войната на почти всички фронтове. В Централна Азия и Далечния Изток сблъсъците продължават до 1925 г., но в западните части на бившата империя комунистите успяват да установят властта си още до края на 1921 г. Това, което повечето хора не знаят е, че в този момент там съществуват няколко различни комунистически държави. Украинската съветска социалистическа република, Белоруската съветска социалистическа република, Закавказката съветска социалистическа република, а до 15 ноември 1922 г. съществува и Далекоизточната република. Всички те имат свои правителства и държавни структури, както и отделни партийни организации. През пролетта на 1922 г., държавите от Антантата осъзнават, че трябва да започнат нормализирането на отношенията с тези нови държави и ги канят на голямата международна конференция в Генуа. Дипломатическата работа там кара много от комунистическите лидери да се замислят за обединение на усилията им. Така, през 1922 г., се появява и идеята за обединяването на съществуващите социалистически републики в голям съюз, който да защитава интересите им срещу военния и икономически натиск, идващ от капиталистическия свят. В този момент започва и спор за точната формула на обединението. От едната страна е Владимир Ленин, които иска максимално запазване на самостоятелността на отделните републики и защита на националните им интереси и е против налагането на „общоруския шовинизъм“. Срещу него се изправя групата, обединена около Сталин, която смята, че е нужна много по-сериозна централизация и налагането на идеята за създаването на съветския човек и съветската държава, като се използва традицията на спойката, създадена от руската култура, руския език и бюрократична традиция.

Болестта на Ленин не му позволява да се наложи в партийните спорове. Така, при създаването на новата държава, е приет моделът на по-консервативната група. Съветският съюз се повява на границата между 1922 и 1923 г. Новата държава е коренно различна от всичко съществувало до този момент. В нея са защитени правото на труд, правото на образование, правото на здравеопазване. Милиони хора са изкарани от мизерията на съществуването, което водят в периода на империята. Благодарение на прилагането на Новата икономическа политика, СССР успява да възстанови производството си за едва пет години, независимо че в продължение на осем години цялата държава е разкъсвана от война и разруха. Новата държава е основана на социалистическата идеология. Направената аграрна реформа дава за първи път земя на обикновените селяни от Белорусия и Украйна до Казахстан и Сибир. През 20-те години на ХХ век повечето хора там вярват, че най-накрая имат държава и политици, които са техни и наистина се грижат добре за живота и бъдещето им.

В същото време, Великите сили се опитват да смажат болшевишката система, защото тя застрашава съществуването на техните държави и привилегированото положение на елитите. За съжаление, през следващите десетилетия Съветският съюз ще придобие и много лоши черти – бюрократизация, номенклатура, невиждани репресии срещу собствените си граждани, глад. Проблемът е, че днес само тези характеристики на СССР се извеждат напред. Това е лесно, когато е изтрит историческия контекст. През 20-те и 30-те години на ХХ в., Европа почти повсеместно е управлявана от десни авторитарни режими, а концентрационните лагери и изтребването на опозицията са правило и за т.нар. демократични страни.

Днес не е удобно да се казва, че безплатното здравеопазване и образование, правото на труд и отпуска, са били въведени от болшевишките правителства, които се появяват от пепелта на руската гражданска война. Заради това, 100 години след създаването на Съветския съюз, е добре да помним цялата история – с лошите и добрите ѝ страни. Хората не се учат от историята, а биха могли да не повтарят грешките си и да използват полезните примери. Това може да стане само ако не слагаме етикети и се стремим да търсим обективен поглед далеч от политическите интереси на елитите.