"По ръба" с Калина Андролова: Великият диверсификатор в света на неистините

Затова потърсих Николай Павлов, директор на „Булгаргаз“ в продължение на седем години, енергиен служебен министър, бил е и член на Съвета на директорите на НЕК, както и финансов директор на НЕК. Ето какво казва Николай Павлов за коментара на Кирил Петков, че дружеството „Булгаргаз“ е отказало да получава евтиния азерски газ:

„Това абсолютно не отговаря на истината. Аз и от трибуната на Народното събрание го нарекох гигантска, чудовища лъжа. Те ни обвиняват за това, което именно те направиха. Те се отказаха от евтините количества по договора, двете трети, и ги закупиха на пазарни цени. С което промениха условията по договора. „Булгаргаз“ надплати 178 млн. долара за тези три месеца, а усреднената цена на общото количество азерски газ стана близо 4 пъти по-висока от оригиналната цена по договора. Това означава, че българските граждани са надплащали на ден по около два милиона долара. Това са безспорните факти. Дори септември месец в два от дните „Булгаргаз“ не можа да вкара тези количества в България и претърпя милиони загуби.“

Пълните количества по договорната ниска цена започват да текат едва от 1 октомври 2022 г., когато интерконекторът е въведен в експлоатация. Дотогава кабинетът „Петков“ подписва споразумение да получава азерския газ в Гърция на временното трасе, но нито един киловатчас повече на ниските цени от обема 1/3, който е бил валиден по споразумението на предишното ръководство. Кирил Петков е изредил един куп неистини, които трябва да бъдат осветени. Като например неистината, че енергийният министър в решението си да преустанови плащанията си към „Газпром“ е следвал задължителните указания на ЕК. Всъщност нямаше такива задължителни указания и плащанията не нарушаваха санкциите. Нашите съседи Гърция, Румъния и Унгария продължиха с плащанията на газа и това лесно може да се проследи, тъй като техните количества газ минават през България.

Следващата неистина, тиражирана от Петков, е, че „за две седмици България от 95% зависима от руския газ се е превърнала в 0% зависима“. Само по себе си подобно твърдение е демонстрация на популизъм от най-нисък ранг. България ще стане независима от руския газ, но това не се е случило при управлението на Петков. Ето подробности:

„Има фактури от месец юли, от WIEЕ  Romania, което е дъщерно дружество на Gazprom Schweiz, швейцарския филиал на „Газпром“. От тези фактури става ясно, че „Булгаргаз“ е закупил количества съответно за 111 евро и за 109 евро. А е можел да закупи същия този газ по договора с „Газпром“ за 87 евро. Това е разлика от близо 24 евро. И като сметнем количествата от фактурите, се оказва, че „Булгаргаз“ е заплатил с 8 млн. и 200 хиляди евро повече над договорната цена с „Газпром“ само по тези две сделки.

За разлика от тях по мое време „Булгаргаз“, обратното, продаваше на същите тези филиали на „Газпром“ руски газ, закупен от „Газпром“, с огромна печалба, и например за два месеца, октомври и декември 2021 г. имахме печалба 5 млн. и 300 хиляди и разликата между покупната и продажната цена на този руски газ достигаше 200 лева“, коментира Николай Павлов за предаването "Политически НЕкоректно".

Интересно е, че докато Николай Павлов е директор на „Булгаргаз“ дружеството продава на руските дъщерни фирми и реализира печалба, а след като е освободен скандално от поста без смислени аргументи, се оказва, че ние купуваме от руските филиали с надценка, посредниците реализират печалби, а държавата понася загуби. Бившият премиер Петков съзнателно спестява факта, че сме купували от дъщерни фирми на „Газпром“ пак същия руски газ, но на по-високи цени, обаче подчертава, че двата докарани от него танкери с американски LNG били на същата цена като тръбопроводния руски газ. Ние обаче си спомняме, как Кирил и Лена се кълняха в ефир, че са осигурили танкери с четири пъти по-евтин газ.

„Значи нито 4 пъти е по-евтин газът, нито е равностойна цената на газа в тези танкери на цената по договора с „Газпром“. Граничната цена на този газ до вход на България излиза 88 долара, докато на руския газ е 78 долара. Това е 12% разлика. Зад цялото това говорене, аз вече се чудя, дали в главите на тези хора дрънчат Червените ескандрони, или просто използват като камуфлаж русофобското говорене, антируското, за да прикрият някакви частни интереси“,казва Николай Павлов.

Междувременно газовите „успехи“ на кабинета „Петков“ минават и през хранилището в Чирен. Там беше нагнетен газ за около 250 лева, който е непродаваем в момента. Най-вероятно „Булгаргаз“ тегли по мъничко и се опитва да нагнетява малки количества по-евтин газ, за да снижи цената на общия микс в Чирен.

„Нагнетени са близо 300 млн. кубика, 3 млн. мегаватчаса. Този газ на практика е непродаваем. Тази разлика в цената ще бъде платена от българския народ. Стотина лева на мегаватчас, 3 млн. мегаватчаса по стотина лева са 300 милиона. И сегашното правителство и „Булгаргаз“ се чудят какво да правят с този газ. Защото, ако не го продадат, трябва да го обезценят, което означава, че ще излязат на загуба. Може би 50-100 млн. Това ще го кажат финансистите и одиторите в „Булгаргаз“. Закупуването на газ на тези по-високи цени доведе и до огромните дългове на "Топлофикация – София". Как се изплащат 700 милиона. 700 милиона се изплащат през цена на парното.“

На фона на всички тези факти, числа, загуби, щети за икономиката и гражданите Кирил Петков твърди, че кабинетът му е защитавал националния интерес, а прокуратурата е повдигнала обвинения срещу няколко длъжности лица, защото са действали срещу Русия. Всъщност не. Истината е, че са взети недалновидни, некадърни управленски решения в сектора на енергетиката, които струваха на България милиарди щети, и в момента се опитват да се опаковат в модерния тренд като русофобски, за да получат опрощение.

Прикритието, че се диверсифицираме от руския газ, не може да замазва грешките на кабинета „Петков“ и да бъде приемливо оправдание за безстопанствеността и безотговорността. Приложени са непрозрачни процедури при осигуряването на доставките, нарушен е Законът за енергетиката, не са изисквани сертификати за произход на газа, действано е без оглед на рисковете за националния интерес.С нашето малко потребление на газ от 3 млрд. и половина куб. метра можехме да постигнем каквато искаме промяна в доставките планирано, с анализ на алтернативните възможности, с по-малко стрес за икономиката ни, още повече, че ни оставаха броени месеци до края на договора ни с „Газпром“.

Точно по този хладен начин действа Европа и съответно подходиха нашите съседи. Те постепенно променят своите газови трасета без да вкарват икономиките си в пълен хаос. Тъкмо обратното, ние потънахме в блатото на лошото държавно управление, което в момента се опитва да изпере тежките си грешки с праха за пране, наречен „независимост от руския газ“. А защо независимостта да не е интелигентно постигната, а не с престъпна аматьорщина.