Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Има неяснота по отношение на състоянието на сградния фонд след всички преустройства през годините"

Проф. д-р Богомил Петров: През 90-те години бяха направени много поразии по отношение на редица сгради

Рано или късно ще си носим последствията, предупреди той

Снимка: БГНЕС

Определено има незнание и неяснота по отношение на състоянието на сградния фонд след всички преустройства, които са правени през годините. Това заяви пред БНР проф. д-р Богомил Петров от УАСГ, ръководител на българската група в помощ след земетресението в Албания. 

Проблемът с партерите и отслабване коравината на сградата в тази зона е много често фатален за крайния резултат при едно сеизмично въздействие, коментира той в предаването "Хоризонт до обед". Той посочи, че с нормативни актове се е ограничила възможността за интервенции в тези етажни нива. През 90-те години обаче у нас бяха направени много поразии по отношение на редица сгради и рано или късно ще си носим последствията, изказа мнението си експертът. 

Според него в последните години хората са станали по-чувствителни и наблюдателни за такива неща. Постепенно тази интервенция вече е силно ограничена, смята проф. Петров. 

По думите му основният враг на един конструктивен елемент е неконтролираното проникване на влага и корозионните процеси. И още:

"Всяка една стена, която е участвала при първоначалното проектиране, работи със своя капацитет и поема определено натоварване при сеизмично въздействие. Разрушаването на вертикални елементи води до намаляване коравината на сградата и влошаване на нейния сеизмичен потенциал".

Той подчерта, че всяка интервенция в конструкцията на една сграда, без проект и специалист, води след себе си определен риск. Според него е важно да се дадат повече възможности на контролните органи при всяка интервенция. Необходима е и бърза реакция при авариране на конструкцията в резултат на всякакви въздействия върху нея. 

За паспортизацията на сградите, проф. Петров изказа мнение, че по-добре да няма паспорт, отколкото той да бъде направен фиктивно. Според него това дори е по-опасно, защото води до заблуда. Той смята, че у нас има процент фиктивни паспорти и сега. 

Експертът подчерта, че нормите за строителството от 1987 г. са отговаряли на най-високите изисквания. Именно въз основа на тези норми много дълго време са изграждани сградите в България, отбеляза той. По думите му през този век са въведени съвременни европейски изисквания, според които обаче има по-различен поглед. 

"Не можем да се предпазим от появата на дефекти, осбено при такова силно земетресение като това в Турция, но въпросът е тези дефекти да бъдат в опрелени контролирани места и да не водят до разрушване на сградите". 

Той каза, че нашите сгради са проектирани така, че да издържат земетресение с магнитуд над 7:

"Нормите са съобразени с максимално очакваното сеизмично въздействие, което може да се получи в България. Отговаря на най-високата степен, която може да се очаква у нас - става въпрос за магнитуд над 7, който би трябвало да бъде поет от нашите сгради при условията на спазване на съответните нормативни изисквания".

За множеството срутени сгради след земетресението в Турция, проф. Петров коментира:

"Става въпрос за сгради, които по една или друга причина са строени в отклонение със съществуващите нормативни изисквания или допълнително са извършвани определени интервенции в сградата, които са намалили нейната коравина, на трето място - неподдръжката на определна сграда води до сериозни корозионни процеси в някои от основните носещи елементи. Това са по всяка вероятност основните причини за това да наблюдаваме как съвсем близко стоящи сгради - едната се разрушава, а другите остават с по-малки дефекти". 

По думите му несъмнено оказват влияние и почвените условия.

Изводите на проф. Петров след земетресението са:

"Трябва да имаме подготвени специалисти. Второ - трябва да сме обезпечени със съответното оборудване. Трябва да имаме поне една сеизмична платформа за отделно изследване на сгради. Ние сме последната балканска страна, в която няма такава платформа. Трябва да притежаваме сериозно оборудване, с което да диагностицираме тези конструкции. Трябва да се закупят необходимия брой скенери за установяване състоянието на връзките в едропанелните сгради. В България такива скенери няма. Тук трябва да се намеси държавата".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Светослав Стефанов Попов

Светослав Попов за здраве и баланс чрез нашия микробиот

Дълбоко в нас, невидим и често недооценен, живее свят от трилиони микроорганизми – нашият микробиом . Този миниатюрен космос от бактерии, гъбички и вируси е по-сложен, отколкото можем да си представим и влияе на почти всеки аспект от живота ни – от имунитета и храносмилането до настроението и когнитивните ни способности. Но балансът в този свят е..

публикувано на 27.11.24 в 14:55

150% ръст на фалшивите сайтове за онлайн пазаруване от октомври насам

Отчетен е 150% ръст на фалшивите сайтове за онлайн пазаруване в световен мащаб от началото на октомври , сочат доклади на различни лидери в киберсигурността.  Данните цитира пред БНР  Обретен Обретенов, отговарящ за информационната сигурност в международна компания, базирана във Варна. Той се занимава още с експертизи по компютърна криминалистика..

публикувано на 27.11.24 в 06:52

Повече места за паркиране в синята зона във Велико Търново, но с такса вече и в събота

Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в съботните дни . Местата за платено паркиране се управляват от общинското търговско дружество "Паркинги и гаражи".  Промяната среща недоволството на хората, защото няма алтернатива за паркиране ...

публикувано на 24.11.24 в 19:00

Лъчезар Вълев: Румъния винаги е гледала на запад

В Румъния предстои триседмичен изборен маратон – президентски и парламентарни избори. Новината за пълноправното членство на Румъния в Шенген е чудесен предизборен кампаниен подарък за румънския премиер Марчел Чолаку - главно действащо лице в преговорите и с австрийците, и с унгарците, които са начело на европредседателството. Това каза..

публикувано на 23.11.24 в 12:13
Радостин Върбанов

Кои са "вратичките" в Закона за движение по пътищата?

На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в село Вардим и секунди го деляха от челен сблъсък с ученическия автобус. Шофьорът на ученическия..

публикувано на 22.11.24 в 18:30

Технологиите като "глас" на невербалните хора

Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..

публикувано на 22.11.24 в 12:23

Епохата на Водолея - ера на приятелство и разбирателство, на бум от нови открития

Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..

публикувано на 22.11.24 в 09:01