Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Има неяснота по отношение на състоянието на сградния фонд след всички преустройства през годините"

Проф. д-р Богомил Петров: През 90-те години бяха направени много поразии по отношение на редица сгради

Рано или късно ще си носим последствията, предупреди той

Снимка: БГНЕС

Определено има незнание и неяснота по отношение на състоянието на сградния фонд след всички преустройства, които са правени през годините. Това заяви пред БНР проф. д-р Богомил Петров от УАСГ, ръководител на българската група в помощ след земетресението в Албания. 

Проблемът с партерите и отслабване коравината на сградата в тази зона е много често фатален за крайния резултат при едно сеизмично въздействие, коментира той в предаването "Хоризонт до обед". Той посочи, че с нормативни актове се е ограничила възможността за интервенции в тези етажни нива. През 90-те години обаче у нас бяха направени много поразии по отношение на редица сгради и рано или късно ще си носим последствията, изказа мнението си експертът. 

Според него в последните години хората са станали по-чувствителни и наблюдателни за такива неща. Постепенно тази интервенция вече е силно ограничена, смята проф. Петров. 

По думите му основният враг на един конструктивен елемент е неконтролираното проникване на влага и корозионните процеси. И още:

"Всяка една стена, която е участвала при първоначалното проектиране, работи със своя капацитет и поема определено натоварване при сеизмично въздействие. Разрушаването на вертикални елементи води до намаляване коравината на сградата и влошаване на нейния сеизмичен потенциал".

Той подчерта, че всяка интервенция в конструкцията на една сграда, без проект и специалист, води след себе си определен риск. Според него е важно да се дадат повече възможности на контролните органи при всяка интервенция. Необходима е и бърза реакция при авариране на конструкцията в резултат на всякакви въздействия върху нея. 

За паспортизацията на сградите, проф. Петров изказа мнение, че по-добре да няма паспорт, отколкото той да бъде направен фиктивно. Според него това дори е по-опасно, защото води до заблуда. Той смята, че у нас има процент фиктивни паспорти и сега. 

Експертът подчерта, че нормите за строителството от 1987 г. са отговаряли на най-високите изисквания. Именно въз основа на тези норми много дълго време са изграждани сградите в България, отбеляза той. По думите му през този век са въведени съвременни европейски изисквания, според които обаче има по-различен поглед. 

"Не можем да се предпазим от появата на дефекти, осбено при такова силно земетресение като това в Турция, но въпросът е тези дефекти да бъдат в опрелени контролирани места и да не водят до разрушване на сградите". 

Той каза, че нашите сгради са проектирани така, че да издържат земетресение с магнитуд над 7:

"Нормите са съобразени с максимално очакваното сеизмично въздействие, което може да се получи в България. Отговаря на най-високата степен, която може да се очаква у нас - става въпрос за магнитуд над 7, който би трябвало да бъде поет от нашите сгради при условията на спазване на съответните нормативни изисквания".

За множеството срутени сгради след земетресението в Турция, проф. Петров коментира:

"Става въпрос за сгради, които по една или друга причина са строени в отклонение със съществуващите нормативни изисквания или допълнително са извършвани определени интервенции в сградата, които са намалили нейната коравина, на трето място - неподдръжката на определна сграда води до сериозни корозионни процеси в някои от основните носещи елементи. Това са по всяка вероятност основните причини за това да наблюдаваме как съвсем близко стоящи сгради - едната се разрушава, а другите остават с по-малки дефекти". 

По думите му несъмнено оказват влияние и почвените условия.

Изводите на проф. Петров след земетресението са:

"Трябва да имаме подготвени специалисти. Второ - трябва да сме обезпечени със съответното оборудване. Трябва да имаме поне една сеизмична платформа за отделно изследване на сгради. Ние сме последната балканска страна, в която няма такава платформа. Трябва да притежаваме сериозно оборудване, с което да диагностицираме тези конструкции. Трябва да се закупят необходимия брой скенери за установяване състоянието на връзките в едропанелните сгради. В България такива скенери няма. Тук трябва да се намеси държавата".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Павлина Илиева: За българина цената е водеща при избор на почивка

Намираме се в разгара на активния летен сезон и всеки пътува или ще пътува нанякъде. В последните години българите имат все по-голям избор за това, къде да отидат на лятна почивка . Избират близки или далечни дестинации, познати или екзотични места. Някой търсят развлечения, други хубави плажове, трети евтин пазар. Важното е почивката да..

публикувано на 01.07.24 в 13:42

Двама български космически предприемачи за разрастването на иновации в Космоса

Те вярват, че ходенето в космоса е по-лесно. Те вярват, че това е бизнес възможност и начин да развиват компании за милиони. Те са двама български космически предприемачи , който бяха гости на едно от последните издания на „Тех Парк толкс'' на София Тех Парк. Това са Делян Аспарухов - съосновател и президент на американската компания Varda Space,..

публикувано на 29.06.24 в 08:30
Людмила Кирилова

Людмила Кирилова за усещането да посетиш вулкан

В света има любители на нетрадиционни туристически дестинации, а също и такива които съчетават традиционните – културно-исторически и кулинарен туризъм с нетрадиционните. Какво имам предвид – това са туристи, които искат да станат свидетели на грандиозни зрелища, като изкачвания в близост до активни вулкани.  "Вече има и българи, които се интересуват..

публикувано на 25.06.24 в 11:51
Радослав Илиев

Радослав Илиев: Започнахме с древни текстове, които никога не са поставяни на театралната сцена

"В началото сформирахме творчески екип, който да подбере млади хора, които да възстановят дейността на трупата за античен театър с патрон Огнян Радев, както и да подготвим първия спектакъл", разказа в "Нощен Хоризонт" историкът и преподавател  Радослав Илиев, председател на фондация античен театър "Огнян Радев" .  Това е  единственият античен..

публикувано на 24.06.24 в 11:57
Емил Златев

Емил Златев: 8 минути гимнастика сутрин и вечер и лека храна през лятото за неспортуващите

Лятото не е просто сезон – то е усещане за волност, свобода и полет. Лятото ни дарява с енергия и вдъхновение да се чувстваме свободни и да живеем пълноценно . Слънцето грее ярко, дните са дълги и това е перфектното време да се погрижим за нашето лятно здраве и форма.  Всеки слънчев лъч, всяка топла вечер ни напомнят за онова обещание, което сме..

публикувано на 24.06.24 в 10:04

Първият в София Дневен център за лица с тежки увреждания отвори врати

"За първи път в столицата беше открит Дневен център за пълнолетни лица с тежки множествени увреждания, предоставящ уникалната услуга на заместваща грижа." Това съобщи Надежда Бачева, заместник-кмет по направление "Социални дейности и интеграция на хора с увреждания" по време на церемонията по..

публикувано на 23.06.24 в 07:14
Българска Патриаршия

На 30 юни се очаква България да има нов патриарх

Тази седмица Светият Синод избра тримата кандидати за патриарх. Това са врачанският митрополит Григорий, видинският Даниил и ловчанският Гаврийл. Един от тях следващата неделя на 30 юни ще стане новият български патриарх. Още на първи тур, с най-много гласове и над необходимият минимум от 9 гласа, е избран Врачанският митрополит Григорий...

публикувано на 23.06.24 в 06:11