"Културни войни" с Владислав Апостолов: Книжарниците като агитационни табла

Само допреди няколко години под окъпаните в героична издателска светлина книги на образи като Обама, Ал Гор, Бил Гейтс, Хилъри и Камала Харис стоеше цял ред с анти-Тръмп томчета, състезаващи се за най-демонично и злодейско изобразяване на своя централен персонаж. Ала днес основният лош бял мъж е друг. Добрите са горе-долу същите плюс един комик, станал политик, но вместо дузина книги против Тръмп, сега изобилието в жанра "мрази този човек" се излива почти изцяло в посока на Владимир Путин. Издателското състезание за най-макабрено и демонично графично представяне на злодея остава. Да се готви скоро Рон Десантис.

Политическата линия в голямата модерна книжарница получава корпоративен "комплимент" от дежурната "скандална", "смела", "интимна", "разкриваща" и "откровена" автобиография на безполезна знаменитост тип принц Хари или Ким Кардашян. Лошият вкус от витрината се задълбочава с нови нотки на гадно, когато влизаме вътре и откриваме цели рафтове с бестселъри за самопомощ, решени в кошмарно ярки цветове и с някакви непохватни или нецензурни заглавия, защото нали трябва да има някаква провокация все пак. Прозата на съветите за космополитен градски живот без стрес доминира и триумфира.

Огромно пространство отхапва така наречената LGBTQ литература. Често прайд флага на дъгата виси още от фасадата на самата сграда. Особено по време на прайд уикенда. Или беше прайд месецът. Може би вече е прайд петилетката. А вътре навсякъде едни такива "куиър книги за небинарни, полово флуидни, трансджендър съкровища". "Драг куийн" бестселъри за "невероятно вдъхновяващите животи" на космати чичета, които се правят на млади момичета, стоят странно до свирепата "олд скуул" феминистка проза за "истинската жена", която винаги "заслужава повече".

Но най-неприятното нововъведение в големите западни книжарници и издателски каталози е облъчването на публиката с детски книжки на LGBT тематика. Трансджендър мравки и бисексуални гъсеници за най-малките читатели. Приключения в шарената прайд гора, където червената шапчица има гъсти мустаци и профил в "Инстаграм", а вълкът се жени за заека вместо да го преследва.

Детска секция има и за втория фамозен фетиш на корпоративната комуникация и академичните дисциплини – анти-расизма. Експертът в професионалното и високоплатено мразене на бели хора Ибрахим Екс. Кенди "грее" с книгата си "Анти-расистко бебе", която е само едно от многото топ заглавия за внушаване на етническа вина от най-ранна възраст.

И всички тези книги с високи цени, още по-високи оценки от критиците и много награди от никнещи като гъби фондации и асоциации. Луксозни, авторитетни, препоръчани, задължителни. Режимът кодира четенето на LGBTQ литература и автобиографии на Мишел Обама като принадлежност към елита. Това не е просто книга за бисексуална мравка, хора. Това е сигнал за социален статус и правилна политическа ориентация.

Мдааа, последните години на демократичен прогрес към прогресивна демокрация май не се отразиха особено здравословно на книжарниците и издателския бизнес. "Духът на времето" сякаш не облагороди света на познанието, събрано в меки или твърди корици. Нещо дълбоко развалено има в големите корпоративни дейности с нейно величество Книгата. Най-зрелищно тези индустрии и институции са татуирани от капризите на епохата ни в големите, либерални западни столици. Ала и в родината все по-често откриваме онзи модел на издаване, подреждане и предлагане на печатни продукти, за който става дума. Целта е витрината в Сан Франциско да не се различава от витрината в Берлин, Загреб или София. Е, пълният потрес, пардон прогрес, още не е достигнал до нас.

Същото усещане за нещо нередно, но по странен начин забавно, се настанява в съзнанието и при отваряне на каталозите на големите издателства или при разглеждане на списъците с бестселъри в онези добре познати престжни класации на глобалните платформи за дигитална търговия. На всеки десет заглавия с Посланието с главно П, се прокрадва по нещо извън одобрената от режима рамка.

Гледаш и се питаш какво се случи със света на книгите? Как, в името на Гутенберг, това пространство за познание се сви до поточна линия от едноизмерна, правоверна политическа агитация и индоктринация? И какво може да направим по въпроса. Докато не е станало твърде късно.