Миодраг Миличевич: Знаковият момент за Косово е загърбването на спора за статута му

В декларацията се посочва, че Сърбия и Косово се ангажират да запазят мира помежду си и границите в региона. Съдържа и план от 11 точки за нормализиране на отношенията си. 

Той не накърнява интересите нито на Белград, нито на Прищина, но предполага компромисни отстъпки и от двете страни. Например – взаимно признаване на документи и национални символи и съгласие от Белград Косово да членува в международни организации. 

В замяна Прищина трябва да осигури подходящо ниво на самоуправление на косовските сърби, да допусне тя да бъде подкрепяна финансово от Белград и да формализира статута на Сръбската православна църква в Косово. 

За да сключат правно обвързващо споразумение за помирение и нормализиране на отношенията, Вучич и Курти трябва да се договорят за пътна карта за прилагане на всичко договорено. За това те ще се срещнат на 18 март на приятелска и за двамата територия – Република Северна Македония. 

Знаковият момент за Косово е загърбването на спора за статута му в името на практични стъпки в интерес и на сърбите, и на албанците, смята изпълнителният директор на неправителствената организация "Актив" в Косовска Митровица Миодраг Миличевич, който коментира темата в предаването "Събота 150".  

Като че ли вместо повече яснота, преговорите на президента Вучич и премиера Курти в Брюксел, предизвикаха хаос и в Белград, и в Прищина. Опозиционните партии върло ги критикуват, а те самите отричат неща, които европейските посредници твърдят, че вече са договорени окончателно. Ще се стигне ли все пак до нещо позитивно в тази инициатива на Запада – за отношенията като цяло, и за хората в Косово?  

"Преди всичко е добре да се каже, че с това предложение бяха запознати, освен разбира се представителите на Европейския съюз, господин Вучич и господин Курти, и някои опозиционни лидери, които бяха доста гръмогласни преди тези преговори в Брюксел. А широката общественост можеше само да гадае какво точно съдържа планът. Части от него бяха обнародвани чрез медиите, но се спекулираше дали наистина ги има. Бих казал, не само погъделичкаха общественото въображение, но и тестваха реакцията на обществото по някои точки от плана, които по-късно се оказа, че наистина се съдържат в него.  

Случилото се в Брюксел е знаково заради дългия период на стагнация. Диалогът беше в задънена улица. Но доживяхме да видим, въпреки очакваната съпротива на някои среди и в Белград, и в Прищина, и двете страни да кажат своето "да" и да изразят готовност да разблокират процеса и да продължат диалога, който би трябвало в един момент да доведе до нормализация на отношенията.  

Иначе, за съжаление, тук в Северно Косово продължаваме да сме в институционален вакуум. Общинските администрации не функционират. Полицията и съдилищата също. Не е ясно кога дори част от служителите сърби, които ги напуснаха миналата година, ще се върнат на работа, включително и тези, повечето от „Српска листа“, които би трябвало да участват в организирането на насрочените за април местни избори. Но въпреки тази мрачна картина, има позитивен импулс от случилото се в Брюксел. Предстоят следващите преговори в Охрид, до които Европейският съюз и Държавният департамент на Съединените щати се очаква да работят за дефинирането на рамката на едно бъдещо споразумение."

Жозеп Борел заяви в понеделник след тежките преговори, че и двете страни са одобрили европейското предложение и че не са необходими повече дискусии върху съдържанието му. В следващите дни обаче Вучич заяви, че няма да признава независимостта на Косово и да допуска то да стане член на ООН. Курти пък декларира, че нормализация ще има само чрез двустранно признаване на независимост. Е, какъв извод да си правим от тези изявления?  

"Преди всичко – че документът, който беше публикуван най-накрая след преговорите в Брюксел, не е предвидено да бъде подписван. С него се цели да се определят насоките на по-нататъшния диалог, които международната общност смята, че ще помогнат за нормализацията. А тези изявления на Вучич и Курти очевидно са за "домашна употреба".  

Съвсем преднамерено позициите и на двете страни в този план са отразени с двусмислените фрази, които се използваха и досега. Целта е на обществото да се демонстрира продължаване на водените от съответните лидери политики. А те са отхвърляне от страна на Белград на независимостта на Косово, а от Прищина – позицията на партията "Самоопределение", че нормализацията означава взаимно признаване.

Текстът на предложението обаче, според мен, е пределно ясен и дефинира съвсем точно как би трябвало да се отнасят в бъдеще един към друг Сърбия и Косово." 

Евросъюзът очаква вече конкретни стъпки от Вучич и от Курти – за прилагане на предложенията за нормализация на отношенията. Какви би трябвало да са тези стъпки?  

"Първата ще ни очаква на 18 март на срещата им в Северна Македония. Там трябва да бъде договорена пътна карта. Части от съдържанието й вече изтекоха тук в Косово по неофициални канали. Личи си, че предстоят промени в текста, но доколкото успях да разбера, сроковете за отделните етапи са доста кратки. Виждам и неясноти по подреждането на приоритетите. Освен това липсва яснота по ключовия въпрос за Асоциацията на сръбските общини - най-горещата тема за спора между Белград и Прищина. За създаването й международната общност определи недвусмислено срок, който е "веднага".  

Но на мен, както всъщност и на всички, не ми става ясно на какви принципи ще се основава тази асоциация. Точка 7 от предложението, която е най-оспорвана в Прищина, предвижда "самоуправление" на косовските сърби, което не е ясно точно какво значи. Смятам, че в "пътната карта" това трябва да бъде прецизирано. Важно е да знаем как ще бъде организиран занапред животът на сърбите в Косово. В Прищина косовските албанци, а и определени кръгове на Запад, се опасяват, че Асоциацията на сръбските общини в Косово – автономна в каквато и да било степен – в бъдеще ще се превърне в копие на Република Сръбска в Босна, чието ръководство е обвинявано, че се държи деструктивно във федералната следвоенна държава.  

Асоциацията на сръбските общини, или по-точно общините със сръбско мнозинство, не може да има статута на Република Сръбска в Косово. Защото косовската конституция не позволява създаване на такава обособена единица в рамките на държавата, както е в Босна и Херцеговина. Това е първо. И второ – това сдружение, както твърдят косовските политици, всъщност няма да е моноетническо, а напротив. Защото повечето от общините, които се очаква да бъдат част от асоциацията, са мултиетнически. В този смисъл тя не може да бъде втора Република Сръбска. Но е крайно желателно от страна на косовските сърби тази асоциация да има поне някакви изпълнителни правомощия – в сферата на образованието и в здравеопазването например. Защото в противен случай хората се опасяват, че това би била организация, обслужваща интересите на косовските албански политици, но не и на сръбската общност."

Съвпада ли това, което доминиращата политическа сила в Северна Митровица – „Српска листа“, иска да стане от тази асоциация на общини с желанията на цялата сръбска общност в Косово?  

"В общи линии описах рамките на тази асоциация, които бяха договорени през 2013 година и до голяма степен бяха потвърдени през 2015-а. Това е минимумът, за който сърбите като цяло са съгласни, че е най-благоприятният сценарий при дадените обстоятелства и който по някакъв начин би предоставил допълнителни гаранции за сръбската общност в Косово. Разбира се, има и такива, които се надяваха, поне до вчера, че е възможна подялба на Косово или че северната му част – тези четири общини – може да получат специален статут и правомощия. На това много се надяваха политиците от "Српска листа" и въобще онези, които подкрепяха инициативите, които бяха актуални през 2017-а и 2018 година. Международната общност обаче беше изрична по този въпрос, заявявайки, че териториални промени - каквито и да било - са неприемливи и в този момент, и в бъдеще. И че единственият път към нормализацията е прилагане на Брюкселското споразумение и нищо повече." 

Опозицията в Прищина обвини премиера Курти, че е върнал Сърбия в Косово. Радикалната опозиция в Белград пък охули президента Вучич, че е признал независимостта на Косово. Как ще се отрази този натиск върху двамата преди 18 март?  

"Всички ще продължат със своите политики без драстични промени. Поведението на Курти ще си остане до голяма степен същото. Опозицията тук, в Косово, се опитва да използва всички потенциално негативни за Прищина текстове като аргументи да го напада в опит да разклати позициите му с надеждата след постигането на споразумение да успеят да му вземат властта. Вучич също няма да промени реториката си. Тя, разбира се, е насочена към вътрешната аудитория и няма нищо общо с международната общност.  

Ясно е обаче от самия план, че въпреки че не се споменава в прав текст признаване на независимост на Косово, поне не де юре, приемането на косовските документи и други неща заедно с тях ще е един вид признаване на реалната ситуация. Откакто Косово обяви независимост през 2008-а, от Сърбия се очаква да преглътне това като горчив хап. Но твърде дълго това вече е препъникамък. Много време загубихме по въпроса за статута на Косово и дали трябва да има взаимно признаване. Сега от двете страни се очаква просто да задвижат нещата и вместо непрекъснато да буксуват по въпроса за взаимното признаване, да се съсредоточат върху практическите въпроси. Това ще доведе до стабилизация и повече възможности в Косово и предвидимост за хората, които живеят тук."

Ако тази обещаваща инициатива не постигне успех по някаква причина, ще означава ли това край на процеса на помирение и нормализация?  

"Ако не бъде постигнато споразумение скоро, рискуваме много. Не бих казал, че в международен план Сърбия и Косово биха били изолирани. Но е твърде възможно да се стигне до игнориране на проблемите, с които живеем и едните, и другите – чрез намаляване на чуждестранните помощи например. За Сърбия конкретно – забавяне на евроинтеграцията и на еврофондовете. Възможни са и сблъсъци, въпреки че повечето от нас не биха искали никога повече да виждат такива.  

Да не споменавам и емиграцията – постоянен е процесът на изселване. Сега ще бъда субективен и ще ви кажа за сърбите – ние вече сме опустошена общност тук. При всеки кризисен цикъл, особено при напрежението през юли и декември миналата година, масово си тръгваха хора. Защото не виждаха причина вече да остават в Косово – безперспективно е. Колко масово е изселването, ще се види през септември от това колко деца ще тръгнат на училище. Наесен ще има и преброяване и ще стане ясно наистина колко сърби са останали в Косово – колко сме загубили през всичките тези години в спор за статута на Косово, вместо цялата тази енергия да беше вложена в нещо по-продуктивно."