Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Без кръв няма да свърши". Две бесарабски българки разказват за войната

"Първите дни бяхме готови с куфарите. После свикнахме, както свиква човек дори с войната"

Националният академичен театър за опера и балет в Одеса
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Година след началото на войната спомените се смесват със страхове и надежди. Две бесарабски българки разказват пред БНР своите истории.

Альона идва в България през март миналата година, за да роди тук сина си Елеон. Два месеца след това се прибира отново в Одеса. Алла остава с по-малката си дъщеря в Болград заради болната си майка. Сега малкият Елеон е на 11 месеца. През март ще отпразнува своята първа година. Все още не е проходил, но вече е преживял повече, отколкото поколения преди него. Альона е от Болград – столицата на бесарабските българи. Преди 10 години живее и учи в България – в Стара Загора. След като завършва образованието си, се прибира в Украйна, където среща съпруга си и заживяват заедно в най-големият пристанищен град на страната - Одеса.  

"Събудихме се. Не разбрахме, че това може да е война. Когато бяхме наясно, че не са учения, разбрахме, че е война, решихме, че трябва да отида в България да родя в безопасност. Родих там сина ми, много ми помогнаха моите приятелки и доброволци. Много хубаво се отнасяха към нас в България", връща лентата година назад тя.

Споделя, че след завръщането ѝ обратно в Украйна трудно свикнали със сирените, че не могат да излизат.

"В Одеса е доста спокойно."

В началото на зимата, през декември, гражданите на Одеса – над един милион души остават без ток. Руски удари с дрон нанасят сериозни поражения по енергийната инфраструктура в града и околните райони. С помощта на генератор Альона и съпругът и успяват да внесат светлина и топлина в дома си в най-критичния период. Едва преди седмица електроподаването е възстановено до 20 часа в денонощието.

"Всички имат надежда, че това ще завърши през пролетта", казва Альона.

Алла е възпитател в детска градина в Болград. В момента нейното работно място не функционира, защото няма бомбоубежище. Тя обаче има наблюдения как работят детските градини на други места в страната по време на война.

"И това е много страшно. По протокол трябва да реагираме всеки път при въздушна тревога – да грабваме децата в каквото и състояние да са: спят ли, ядат ли, почиват ли си и да бягаме в мазето, да седим там, докато не свърши."

Заради страх от ракетен обстрел около 24 февруари - датата, на която  преди година започна войната, градините в Болград остават затворени. При училищата ситуацията е същата, разказва Алла. Разликата е в това, че учениците сами тичат и се крият в бомбоубежището, когато чуят сирените. Редуват се присъствено и онлайн обучение.

Жителите на града продължават да живеят по домовете си в постоянен страх, със съзнанието, че ако руските войски не бъдат спрени, настъплението им може да достигне и техния край.   

"Първите дни бяхме готови с куфарите. После свикнахме, както свиква човек дори с войната. Оставаме тук. Ако стане нещо страшно, ние сме близо до границата, разбира се, че тръгвам за България. Имам такава аналогия – малкото дете като се уплаши, тича при майка си."

В Болград, както и в Одеса също остават без електричество през декември. Но според Алла местните жители по-лесно са успели да се адаптират поради това, че живеят в къщи. Тя например изнасяла храната си навън на студено, пазарувала само най-необходимото.

Проблеми с водата не са имали, благодарение на това, че още в началото на войната местната администрация предварително подсигурила воден генератор, който да снабдява жителите с вода в случай на необходимост.

Тъй като в Болград ситуацията е относително спокойна, жители от Херсон и други градове, на чиято територия се водят сражения, започват постепенно да се заселват в областта.  

"Идват тук, заселват се, намират си работа, пълнят нашия град, особено селата, защото има много изоставени къщи."

Каква е ситуацията в Болград година след началото на войната?

"Хората имат различни настроения. Някои, които преди бяха аполитични, станаха баш патриоти. Има такива, които запазиха проруските си настроения. Хората се умориха. Да свърши по-скоро, а как да свърши – никой не знае. Но без кръв няма да свърши", завършва горчивите си размисли Алла.

В Болград не се чуват взривове, няма войници, няма и разрушения. Появяват се обаче все повече жени, облечени в черно. Усеща се страхът.

"Ако минеш през града и не знаеш коя дата е, какво става по света, няма да разбереш, че има война. В магазините има стока, има храна. Вече седмица, откакто не ни изключват тока, имаме светлина. Имаме вода. Всичко имаме. Нямаме покой за нашите хора, които са там. Времето минава и майките, които имат момчета, са обхванати от все по-голям страх – че тази пуста война може да продължи, техните момченца ще пораснат и ще станат войници. Това е много страшно!"

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мюмюне Мехмедова: Автентичният български вкус е на почит в Брюксел

Мюмюне Мехмедова пристига в Брюксел през далечната 2006 година , когато страната ни все още не е членка на Европейския съюз. Трудно взима решението да остави дома си, семейството, децата и да тръгне от родното Лудогорие към неизвестното, но тогава била притисната от обстоятелствата.  Разказва, че в Разградско имала малък бизнес - магазин за..

публикувано на 17.01.25 в 14:54

100% ръст на децата със специални потребности в ЦСОП в Силистра

За последните три години над 100% се е увеличил броят на възпитаниците в Центъра за специална образователна подкрепа в Силистра . Причините – подобрените условия за работа и професионализмът на експертите, но и нарастващият брой деца с дефицити. Извършен е основен ремонт на фасадата на сградата за 400 хил. лв. По европейски проект са..

публикувано на 17.01.25 в 09:25
Васко Кръпката

Васко Кръпката: За мен младите хора са в час

На 8 декември се навършват 44 години от смъртта на английския музикант и активист за мир Джон Ленън. Певецът е убит на 8 декември 1980 г. Смъртта му шокира целия свят, но наследството му продължава да вдъхновява поколения. „Още, когато бях малко дете и когато чух Бийтълс за първи път леля ми Стефка донесе един магнетофон и пусна ¨O,..

публикувано на 14.01.25 в 14:17

„Любов и мир“ са думите, които Радка Рубилина пише на Стената на Джон Ленън в Прага като дете

Международният ден на студентите се отбелязва на 17 ноември заради поредица от кървави събития, случили се в Чехия през 1939 година.   „Събитията са свързани с окупацията на Чехословакия през 1939 година. Престава да съществува Чехословашката република и се обявява протекторатът в Чехословакия. В тези смутни и тъжни времена единствената част..

публикувано на 14.01.25 в 14:04

Силистренският театър може да прекъсне работа. Чакат МК да одобри средства

За първи път театърът в Силистра започва новата година с над 60 000 лева неразплатени задължения. В други години процентът е бил минимален.  Коледно-новогодишните празници са били белязани от липсата на пари за режисьори, сценография, командировъчни .  Отложена е премиера и заради неодобрен от Министерството на културата разход за пулт..

публикувано на 14.01.25 в 09:20

Не лукс, а необходимост: Още 3 солни стаи във врачанските детски градини

През тази година още три детски градини във Враца ще имат солни стаи за здравна профилактика на малчуганите. В града вече работят две такива звена. Идеята за солна терапия на децата е на общинската управа . Така от 15 детски градини, една трета до пролетта вече ще имат работещи солни стаи. Представете си в болнавото, мъгливо и студено зимно..

публикувано на 14.01.25 в 06:55
Димитър Събев (л)

Мечта в инвалидна количка

Желанието да пътува по света и да се докосне до природата и културата на различни държави е все още несбъдната мечта на 33-годишния Димитър Стоев от балчишкото село Оброчище. Мечтаейки, той решава да учи мениджмънт в туризма. По време на студентски стаж във Франция обаче става тежка злополука, след която Митко е прикован в инвалидна количка...

публикувано на 14.01.25 в 06:35