На фона на протестите във Франция: пенсионна справка за европейските страни

Евродепутатът от центристката партия „Обнови Европа“ Драгош Пъслару, който е бивш министър на труда на Румъния, обяснява:

„В Румъния, освен влошаващия се коефициент на демографска зависимост – баланса между броя на пенсионираните и броя на работниците, внасящи осигуровки в хазната, са налице и миграционни ефекти. Много румънци напускат страната, за да работят в Западна Европа. Ясно е, че се нуждаем от реформа. Възрастта ще се вдигне до 65 г., но ще има промени и за професиите, които са с изключения и специален статут. Ако има дефицит в системата и все по-малко работници, които да осигуряват за все повече пенсионери – това не е субективно, трябва да говорим за това. Много страни членки на Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие правят връзка между продължителността на живота и пенсионната възраст и това е проява на здрав разум. Това не е единствената мярка, но в Нидерландия възрастта е вече 68 г., в Естония наскоро се вдигна. Седем или осем държави членки лансират доброволното пенсионно осигуряване – т.нар. втори стълб.“

Именно онези, които се очаква да живеят по-дълго и следователно да се пенсионират по-късно – настоящите младежи, са сред активните протестиращи срещу пенсионната реформа във Франция. 18-годишният Шарл Шолиак е един от тях:

„Против тази реформа съм, защото имам двама родители, които се убиват от работа, съсипват си здравето и не искам да съм свидетел как умират на работното си място. Баща ми става всеки ден в 3 сутринта, защото трябва в 5 ч. да товари самолетите на летището „Шарл дьо Гол“. Трудно ми е да си представя себе си на 64 години да ставам в 3 след полунощ.“

По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие до 2060 г. се очаква датчаните да се пенсионират на 74-годишна възраст, което ще бъде доста над средното ниво за останалите страни от Евросъюза, което според прогнозите ще е 66 години. Евродепутатът от Дания Николай Вилюмсен, съпредседател на групата на левицата в Европейския парламент, коментира:

„Аз съм на 39 г. и ще трябва да работя докато навърша 72 г. Но, разбира се, аз съм политик и като такъв просто пътувам и говоря. Представете си обаче да се разхождате на улицата и да видите 72-годишен дърводелец, който трябва да поправя покрив. За мен това е неразумно. Рискуваме много хора на практика да работят докато стигнат предела на силите си.“

Едно от исканията на недоволните от тази ситуация, включително и на протестиращите във Франция, е справедлива данъчна система, включително за богатите. Филипе Мартинес – бившият генерален секретар на втория по големина синдикат във Франция:

„Казват ни, че няма пари за заплати. Казват ни, че няма пари за пенсии и затова искат да удължат трудоспособната възраст. И в същото време има много големи компании, които отчитат изключително огромни печалби. Ще е достатъчно те да бъдат обложени с данъци, например чрез социални вноски, и така ще влязат пари в системата за социално осигуряване. Тогава ще е възможно да се финансира пенсиониране на 60 г. и да се увеличат пенсиите. Всичко е свързано.“

Сесил Дюфло – генерален директор на френското звено на международната хуманитарна организация „Оксфам“:

„Намираме се в ситуация на социално вълнение, която има възможност да ескалира. Ако домакинствата бъдат принудени да плащат за всичко, въпреки че вече плащат солидарно наравно с компаниите по време на настоящата криза, се създава напрежение и несправедливостта е очевидна. Няма да молим тези компании, няма да им налагаме големи данъци, а просто им казваме, че ще върнат малка част от парите, които така или иначе са им паднали от небето. Това никак не е революционно, а е нещо нормално.“

Ерик Хейер – икономист и директор на отдела за анализ и прогнози към изследователския център на Френската обсерватория за икономическата конюнктура, казва, че най-засегнати от новата пенсионна система във Франция ще са трудещите се с ниска квалификация, които са започнали работа рано – на 19 или 20-годишна възраст. И още:

„От предишни реформи виждаме, че когато възрастта за пенсиониране се повишава, това има положителна страна – процентът на заетостта сред възрастното население се увеличава, което е добрата новина. Но, от друга страна, безработицата в същата група, или дори по-общо казано – делът на неактивните, също се увеличава. И това е тъмната страна. Според нашите прогнози, като цяло, когато пенсионната възраст се увеличи с две години, 300 000 възрастни остават на пазара на труда. Но също така други 300 000 не упражняват професионална дейност. Това има цена за обществото.“

Поглеждайки и на Изток – „Ройтерс“ писа, че Китай планира постепенно, на етапи, да вдига възрастта за пенсия заради бързо застаряващото население. Очаква се в азиатския гигант хората над 60 години да се увеличат от 280 милиона в момента на 400 милиона в следващите 12 години. Все още обаче повишаването на пенсионната възраст не е обявено официално и е само намерение, а Китай остава една от държавите, където хората се пенсионират най-рано – мъжете на 60 г., жените чиновници на 55 г., а жените, които работят в заводи – на 50 г.

Пред правителствата в Европа обаче не стои единствено демографската криза, а и войната в Украйна, зависимостта от руските енергийни доставки и намеренията за големи инвестиции в решенията за справяне с климатичните промени. И вдигането на заплатите остава на заден план. Грегори Кле от базирания в Брюксел институт „Брьогел“, където се работи по идеи в областта на икономиката, изтъква:

„Ако сте беден, нивото на инфлация за вас ще е по-високо. В момента за работниците в Италия, Испания или Гърция е по-трудно да си осигурят увеличение на заплатата заради нивата на безработицата. В САЩ обаче това не е така заради недостига на работна ръка. В САЩ работниците са в по-силна позиция за водене на преговори. Но това все още не е така в Европа и това се проявява чрез социално напрежение.“

Колко струва старостта? Кой трябва да плаща повече и кой – по-малко? Продължава търсенето на философския камък, наречен справедлива система за пенсионно осигуряване. До намирането му обаче всеки има социалното право да се радва на плодовете на труда си и заслужава поне няколко уютни години в есента на живота си в компанията на своите близки, без да навива алармата. 

Снимки: ЕПА/БГНЕС