"Всеки път, когато пресичаме улицата, пресичаме и границата". Баарле - световната столица на анклавите

Баарле е абсолютният антипод на разделените села между България и Сърбия или столицата на Кипър Никозия. Границата между Белгия и Нидерландия непрекъснато прекосява селцето, но за нея се разбира единствено по маркировката по тротоарите. От 30-те анклава, 22 са белгийски и формират община Баарле Хертох, 7 са холандски и съответно са част от Баарле Насау. Има и един холандски в Зондерейхен, Белгия, който е част от Баарле Насау. Жителите на Баарле са общо 10 хиляди - 3 хиляди в Баарле Хертох и 7 хиляди в Баарле Насау. Нещо, което прави селото уникално, казва Едуин Мариоу Смит от управата на Баарле Насау:

"Ние в Баарле Насау казваме, че сме световната столица на анклавите. Общо в цял свят те са 64. От тях почти 50 на сто са тук. Така че това място е много особено."

Този особен статут, оказва се, съществува още от 12-и век, по-точно от 1192-ра година. Тогава Северна Нидерландия е искала да се намеси в южната част, която е била окупирана от Испания и съответно е била католическа. Това не се харесало на херцога на Бреда, който поискал закрила от херцога на Брабант. В замяна пък той е поискал част от земите на Бреда и ги получил през 1198-ма година. 

През XV век поредният херцог на Брабант продал част от придобитите територии на граф Насау. Именно на него днес е наречена нидерландската част на селото. Херцогът на Брабант обаче запазил за себе си няколко анклава. Днес те се наричат Баарле-Хертох, т.е. Баарле на херцога. Тази ситуация с териториите в Баарле не се променя през вековете. Там никога не е издигната физическа граница.                                                                           

Нерешеният спор спасява Баарле-Хертох от германска окупация по време на Първата световна война. Чисто географски, цялото село е в Нидерландия, която обаче тогава запазва неутралитет и германците не стъпват на нейна територия, като така не могат да преминат в белгийските анклави.

В историята на селището до конфликти никога не се стига. Има едно единствено неразбирателство през 16-ти век - тогава е имало една католическа църква в белгийската част, която е била посещавана и от хората от холандската. Последните обаче  били по-заможни и инвестирали парите си в по-добри улици и жп транспорт, след което забранили на съгражданите си от белгийските анклави да ги посещават. В отговор белгийците затворили вратите на тяхната църква за холандците. По-късно съдията отсъдил, че белгийците имат право и холандците трябва да построят своя църква. Те правят това през 18-и век и издигат втора католическа църква. Протестантска, каквото е вероизповеданието на по-голямата част от холандците, липсва. 

Ситуацията в Баарле се усложнява особено по време на пандемията, тъй като всяка от двете държави следва собствени правила. Например, магазините в Белгия бяха затворени, а в Нидерландия - не. В Баарле обаче много магазини и къщи са разделени между двете държави. 

"Магазинът "Зееман" е разделен от границата - тя на практика го разполовява на две части. Лявата част, която е в Белгия, беше затворена. Дясната, която се намира в Нидерландия, беше отворена. Хората нямаха право да минават границата, но  преминаваха през двора и можеха да пазаруват само в холандската част", разказва Едуин Мариоу Смит-Зееман.

По-рано магазинът е бил бар, също в двете държави и съответно с две врати. Барът е затварян в полунощ в Нидерландия, а в Белгия - час по-късно и  посетителите преминавали в белгийската страна, за да останат един час повече. В същия този бар преди 20 години нотариусите са изповядвали сделки за земя върху маса за билярд, покрита с одеяло и разделена между двете държави, така че да са валидни и в Белгия, и в Нидерландия.

Кметът на Баарле Хертох Франс де Бонт също посочва като основен проблем пандемията, която е създала проблеми заради характера на градчето, в което действат разпоредбите на двете държави. 

"Белгийският закон е валиден за белгийската територия, холандския - за холандската. Ако границата преминава през един магазин, от едната част можеш да пазаруваш, от другата - не. Защото разпоредбите са такива тази седмица, другата - иначе. Хората не можеха да разберат това и питаха: "Защо не уредите този въпрос заедно с кмета на Баарле Насау, така че разпоредбите да са едни и същи? Едно и също село сме, защо трябва да е толкова сложно?" Но ние не можехме - законът е закон тук, законът е закон там."

Сложно става и когато белгийците затварят границата на 5 км от селището между двете държави, отбелязва Де Бонт: 

"Тогава трябваше да кажем на хората ни тук, които живеят на белгийски островчета в Нидерландия, че не могат да посещават магазини, в които продават нехранителни стоки. Ако искат да си купят дрехи, не могат да отидат при съседите си, където магазинът е холандски. Докато останалите, които са холандци, могат. Разбира се, ние не можем да затворим границите тук - това е невъзможно, както и пълният контрол. Но беше време на пандемия, хората се бояха и спазваха стриктно разпоредбите. Същевременно, на тях им беше разрешено да пазаруват в супермаркетите. При нас обаче няма супермаркети в белгийската част, има само в холандската. И нашите хора ходеха в тях. Иначе, трябваше да правят обиколки с колите си и да изминават по 20 км, за да си купуват храна. Това продължи две седмици и беше доста трудно." 

Разделените къщи между двете държави също са факт. Как се решава в коя от тях се намира къщата и къде собствениците ще плащат данъци?

"Зависи къде се намира входната врата - това показва в коя страна живееш. Ако тя е в Белгия, тогава къщата е белгийска. Ако евентуално ¾ от къщата е холандска, тогава плащате данъци и в Белгия, и в Нидерландия.  Например, ако 10 на сто от нея е в Нидерландия, толкова са и данъците, които плащате там", пояснява Едуин Мариоу Смит.

Тоест, получавате два плика с данъци в двете страни. Хората обаче предпочитат Белгия заради по-ниските данъци, които са до 40 на сто от доходите срещу до 52 на сто в Нидерландия. Някои просто изтеглят по-голямата част от къщата си в Белгия, за да спестят от налозите. В някои случаи границата прекосява входната врата и тогава къщата е в двете държави.

"Те имат две знамена на вратата и два пощенски кода - белгийски и холандски. Например, в една къща по-надолу, родителите спят в Белгия, а децата - в Нидерландия. Има и случаи, когато краката са ти в белгийската част, а главата - в холандската. Става дума за особена ситуация, при която границата прекосява къщата."

Тази особена ситуация е дала и възможности на предприемчивите. Строителен предприемач, на когото в белгийската част е отказано разрешение за строеж на повече от един етаж, е отишъл в холандската, където е получил документ за три етажа. Така е осъществил мечтата си да изгради трите етажа на разделена между двете страни къща, но... в нейния вход от Нидерландия. 

"Това са две отделни селища, които границата разделя, макар да са едно в друго. Така че всеки път, когато пресичаме улицата, пресичаме и границата", казва кметът на Баарле Хертох Франс де Бонт. По тази причина много от нещата, които правим, ги вършим отделно, уточнява той.

Освен това, двете селища получават средства от различни национални бюджети - белгийски и холандски, като Баарле Насау получава повече от Нидерландия. Училищата са белгийски и холандски, но всеки има право да избере в кое от тях да учи детето му.

Обредната зала в Баарле Хертох също е разделена и част от нея е в Баарле Насау. За да бъде валиден обаче бракът, сключен там, то това трябва да е направено в частта, намираща се в белгийския анклав. 

Има ли проблеми, които двете селища не са успели да разрешат досега?

"Повечето от проблемите ни се решават. Често трябва да разговаряме помежду си. Ако искате нещо да промените, това е пътят и ние смятаме, че така е по-добре. Например, другата страна казва: "Не така, искаме да го направим иначе". Това е като при брака - разговаряте и стигате до някакво решение, както става в повечето случаи", подчертава Франс де Бонт.

Честите спорове са за това къде да се инвестират парите - в пътища или в култура. Например, Баарле Хертох иска тази година да вложи повече средства за култура, но догодина може да има други намерения.  Двете общини обаче са успели да създадат обща пожарникарска служба.

"Баарле Насау имаше пожарна и не беше логично тя да е само за такова малко селце и затова трябваше да се договорим - как ще се финансира и как ще бъде регистрирана, защото законът за пожарната безопасност е различен в двете страни. И ние трябваше да го обединим. Работихме в продължение на години и сега тя може да работи и в Белгия, и в Нидерландия. Това е нещо уникално. Няма случай на друго място, където пожарна може да работи и тук, и там. И това е законно."

Здравеопазването обаче остава разделено, макар хората да имат право да избират кое от двете да ползват. Лекарите са общо петима и винаги питат пациентите си дали са белгийци или холандци, тъй като законът е различен. 

Баарле Хертох и Баарле Насау планират да изградят на границата си културен център. На този етап общините обсъждат от коя страна да е театърът и от коя - библиотеката и разбира се, откъде да набавят средствата. Отсега е ясно, че главната врата ще е на границата. 

Езикът между двете общности е сходен, но все пак усеща ли се някаква разлика?

"Ако разговарям с някого по телефона, веднага мога да кажа дали е холандец или белгиец. Личи и от интонацията, и от диалекта. Но, разбира се, езикът е един и същ - всички говорим нидерландски."

Така е, защото в белгийска Фландрия, от която са анклавите, говоримият език е нидерландски. Ситуация, която продължава в този дух вече 825 години.