Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Можем да предположим, че първите замърсители, които ние ще видим, са плаващи отпадъци от типа на пластмаси и строителни материали"

Димитър Беров, морски еколог: Към този момент замърсяване по българското крайбрежие няма

"Патогените ще си останат локален проблем в района на Одеския залив"

Димитър Беров
Снимка: Ася Чанева

Към този момент замърсяване по българското крайбрежие няма. В това увери д-р Димитър Беров, морски еколог от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

Повод за коментара му е срутената стена на язовир „Нова Каховка“ в Украйна и навлизането на мръсни води в морето.

„Одеският залив е доста плитък и затворен. В зависимост от локалните ветрове, теченията могат да се движат в различни посоки. Има модели и изследвания, които показват, че водите, които навлизат от Днепър и Днестър, постепенно се разпространяват на юг и в посока към нашия бряг. Тези реки са един от основните източници на замърсяване на Черно море. Въпросът е за количествата замърсители, които евентуално биха навлезли в морето и тяхната скорост на придвижване“

Един от елементите на замърсяването са плаващите отпадъци, посочи морският еколог и отбеляза ,че те понякога се придвижват по-бързо.

Можем да предположим, че първите замърсители, които ние ще видим, са плаващи отпадъци от типа на пластмаси и строителни материали. В района на река Днепър са унищожени доста съоръжения. Ще ги видим евентуално до няколко седмици. Това зависи от преобладаващите посоки на вятъра“.

Той прогнозира, че патогените ще си останат локален проблем в района на Одеския залив.

„Не знам дали изобщо може да очакваме достигането на патогени във водата. Все пак говорим за над 400 километра. Придвижването на тези замърсени води в морето – патогените и органичната материя, които са изхвърлени, се разграждат от морските микроорганизми. Има и фитопланктон, който консумира замърсителите“.

Веднъж навлезли във водата, тези замърсители не могат да бъдат изчистени, обясни още ученият.

„При локални разливи има възможност да бъдат ловени със специални кораби и да се изведат от водата с помпи. Всички други замърсители остават във водата. Разчитаме на самопречистващите функции на морските системи“.

Най-важното, което можем да направим, е да следим тези замърсители, отбеляза той.

„Трябва да се концентрираме и върху това, което се случва в открито море. При установяване на замърсители, надвишаващи нормите, би трябвало  да се следи ситуацията в конкретния район“.

Най-важно е да се разпространява информация, базирана на научни факти, отбеляза д-р Беров.

Цялото интервю на Веселина Миланова с д-р Димитър Беров може да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Панихида за Алексей Навални в софийската църква "Света Неделя"

Една година от смъртта на руския опозиционен лидер Алексей Навални беше отбелязана с панихида в храм “Св. Неделя”. Инициативата е на движението "За свободна Русия", което е сдружение на руски имигранти в България. На днешния ден миналата година руските власти обявиха, че Навални е починал в отдалечена руска арктическа наказателна колония, където..

публикувано на 16.02.25 в 14:12

Проф. Пламен Павлов: Фондация "В. Левски" да стане държавно-обществена и да се ангажира повече с най-уважавания национален герой

Фондация "Васил Левски", според мен, трябва да се превърне в държавно-обществена, както в други държави. Самата държава да се ангажира повече с най-уважавания и тачен национален герой. Мисля, че съм прав, заяви проф. Пламен Павлов, историк преподавател и председател на фондацията, в интервю пред БНР. В предаването "Неделя 150" разказа..

публикувано на 16.02.25 в 13:42

В Дупница раздават 12 000 фиданки за разсаждане

12 хиляди плодни, медоносни и паркови дръвчета за пролетно засаждане ще бъдат раздадени на централния пл."Свобода" в Дупница. Това се прави за втори път в града по иниицатива на "Гората.БГ", а Общината съдейства.  Ще бъдат подарявани плодни дръвчета - кайсии - зарзали, сливи жълта афъзка, ароматни дюли, облачински вишни, ябълки (подложка), череши..

публикувано на 16.02.25 в 13:37
Борислав Гуцанов и Атанас Зафиров на Конгреса на БСП, 15 февруари 2025 г.

Неофициално: Зафиров и Гуцанов на балотаж след вота за председател на БСП

Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов отиват на балотаж. Това е резултатът от първия тур в гласуването за председател на БСП на делегатите на 51-ия конгрес, научи "Хоризонт" от свои източници.  Разликата помежду им е в полза на Зафиров. Трети се е класирал бившият председател на софийската организация Калоян Паргов, четвърти е евродепутатът..

публикувано на 16.02.25 в 13:34
Антониу Коща

Антониу Коща: Година след смъртта му наследството на Навални е живо

"Смъртта на Алексей Навални дойде след години преследвания от Кремъл. Той не се уплаши. Той отстояваше свободата и демокрацията пред лицето на подтисничеството. Една година след смъртта му неговото наследство е живо". Това се казва в изявления на председателя на Европейския съвет Антониу Коща по повод първата годишнина от смъртта на..

публикувано на 16.02.25 в 13:29

Според президента Вучич в Сърбия има опит за "цветна революция"

Протестите срещу управляващите в Сърбия продължават над три месеца заради инцидента със срутената козирка на жп гарата в Нови Сад, при който загинаха 15 души. Днес продължават акциите на студентите в един от университетските градове - Крагуевац, които вчера бяха направили 15-часова блокада. Протестиращите в Сърбия отбелязват националния празник на..

публикувано на 16.02.25 в 12:34