Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов за лятото и поезията, които винаги може да са с нас

Само преди дни посрещнахме астрономическото лято. Това ни дава свобода и спрямо лошото време и дъжда и по отношение на грижите и проблемите. Влизаме в един естествен ритъм, който подсказва почивка, ваканция, срещи с хората навън и забавления.

Лятото е метафора на хубавите празници с повод и без повод, на лекота в общуването, в мисленето. На леката храна, на цветната украса. На големите планове за много неща. Всъщност денят сега е най-дълъг, а нощта най-късата в годината, а ние не бързаме за никъде – пред нас е цялото лято.

През лятото е по-малко вероятно да срещнете намръщен човек, бил той и случаен. Или някой да се оплаква от нещо. Срещите стават приятни и интересни.

Лятото е време за обичане, в което и един разхвърлян ум ще открие в думите друго безсмъртие. В детайлите на концепцията живот, които се разкриват от естетиката на поетичния изказ ще открием чувствата, които лятото ще събуди. Цялата палитра от усещания и въобажение, на които ние хората се отдаваме, провокирани от аромата на лятото.

"За мен пък думите не са най-важното нещо, те са едно от много важните неща, аз обичам природата, музиката, киното , театъра, котките и кучетата, и много ми се иска да рисувам...

Така че чрез думите си въобразявам, че рисувам, докато пиша си мисля някакви екзистенциални неща,  да навлизам в психологията...даже си мисля понякога дали пиша поезия или проза, разказа за себе си пред "Хоризонт" Симеон Аспарухов.

"Аз обичам да разговарям със себе си - това е за мен поезията, не съм от модерните поети, които искат да са в центъра на вниманието, дори не се смятам за поет, каза още Аспарухов.

Двамата поети описаха лятото като време за срещи навън, все го чакаме, а като дойде пък то мине бързо и това според тях

"Всъщност лятото може да е винаги с теб, вътре в теб да бъде, макар че, аз не пиша много за лято, зимата е моят сезон...", каза още Ива Спиридонова.

"Каква е моята тъга по лятото - описал съм то в стихотворение, в което будя слънцето, дори през зимата...За мен поезията е и музика, а лятото е жълто, пълно е и със съзерцание, за което забравихме, а в поезията също има много съзерцание. Не трябва да забравяме за това прекрасно съзерцание, което през лятото е пълно с картини, смята още Аспарухов.

Защото ако се върнем към детството си, ще разберем, че не лятото е различно, а ние сме станали различни...казват поетите пред БНР.

Още по темата в звуковия файл.