Румен Леонидов на 70: Поезията ми е тясна, не мога само да "цигулкам"

И тъй като години наред с голяма страст се хвърлих да изследвам духа на Стойна Преподобна, стоик от много висока класа – 40 години тя да живее без мъжка ласка, без хапване на месо, без питие, без удоволствия, без никакви човешки слабости. Това не е дадено на всеки, но Стойна го прави.

Абсолютно същото, но в друг, световен мащаб (величието на Стойна е по-скоро небесно, докато името ѝ, подвигът ѝ е чисто регионален, на Балканите), го има и при Йоан – как издържа близо трийсет години минимум в пустинята, това един Бог знае. Няма друг такъв подвиг."

"Времето не остарява, остаряваме само ние. Всъщност последните научни открития са, че времето не съществува. Човек се ражда, движи се по някакъв път до време и след това времето само се движи, докато пътят също продължава да върви, а пък душата на човека се е разпръснала... в други измерения, сподели още поетът.

"Вълнува ме повече това, което ни предстои от тук насетне, отколкото моите любими теми история, актуалност, злободневност, политика, доста избледняха с времето... както казват старите евреи – след 70 години всеки ден ти е подарен...

И така аз направих равносметка, събрах пренебрегнати текстове, над 120 интервюта, сънища, възстанових си някои от книгите, имам книга с есета, както и една от книгите ми за любими мои български художници", каза още за БНР Румен Леонидов.

"Цялата работа е, че за мен поезията е тясна килия, не мога само да "цигулкам", да плачкам, интересува ме и публицистиката, критиката, и философията, така тези мои занимания ми осигуряват, с активната ми обществена дейност, тотално безсмъртие сред себеподобни, по-високи духове...", с усмивка изтъкна Румен Леонидов.

Още по темата в звуковия файл.