Теодорос Русопулос: Гърция иска и подкрепя приемането на България в Шенген

В Гърция се обсъжда и дали депутатите от крайнодясната СпартиАтес - Спартанците е възможно да бъдат извадени от парламента, ако се установи връзка с излежаващите присъди лидери на забранената неонацистка “Златна зора”.

Но какво ще е управлението на спечелилата Нова демокрация още един мандат във властта и какви са основните промени, които ще направи в гръцката действителност?

Нашият специален пратеник за изборите в Гърция Мерим Тенев разговаря с Теодорос Русопулос - известен гръцки политик, журналист и университетски преподавател. В момента е депутат от управляващата в Гърция дясноцентристка “Нова демокрация”. През 2000 година става говорител на партията. След изборите през 2004, премиерът Костас Караманлис го назначава за министър и правителствен говорител. Той е на този пост до 2008 година. В момента е й председател на Комитета по миграция, бежанци и разселени лица в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

Теодорос Русопулос коментира и как Гърция ни помага за приемането в Шенген, тъй като това е и в нейн интерес. Гръцкият политик коментира и проблемите с миграцията към Европа, но и възхода на крайнодесните партии.

- Какъв ще е следващият ден след изборите в Гърция и победата на Нова демокрация и съставянето на самостоятелно правителство?

- Следващият ден, както обеща премиерът Кириакос Мицотакис има няколко конкретни цели. Първата от тях е да работим за подобряването на здравеопазването в Гърция. Смятаме, че там има да се свърши много работа. Пандемията ни показа, че има възможност, но и нужда много неща да се променят към по-добро. И в тази насока направихме доста в предишния ни мандат, но осъзнахме кои са недостатъците и липсите в Националната ни здравна система, които основно са свързани с персонала и болничната инфраструктура. Така че сегашната ни цел е да подобрим здравеопазването в по-голяма степен.

Втората ни цел е свързана с икономиката, живота на гръцкия гражданин, който е обвързан в голяма степен с кризата. Криза, която започна преди нахлуването в Украйна. Става въпрос за политиката на Владимир Путин да увеличи цените на енергийните източници още от лятото на 2021 година. Така, когато се случи нахлуването в Украйна през февруари 2022 година нещата станаха още по-сложни. Това е едната от целите ни в икономически план и привличането на колкото се може повече инвестиции в Гърция е важно, защото една страна с инвестиции може да развие много от отраслите на икономиката си. И най-важното - ще бъдат създадени нови работни места.

Третото нещо, което смятаме за важно е социалната държава в цялостен план. Затова в новото правителство вече има и ново министерство. Това на “социалната сплотеност и семейството”. Работата му ще е да в подкрепа на семейството, за решаването на един голям проблем в Гърция - ниската раждаемост, както и разбира се в подкрепа на по-младите поколения - за намирането на работа, но и предоставянето на различни възможности за тях.

Още по време на предишния ни мандат през изминалите 4 години, ние предоставихме възможността на младите двойки да могат да вземат заеми с ниски лихви, за да се сдобият със собствено жилище. Финансирахме студенти, за да не се притесняват от икономически проблеми и да се отдадат на образованието си. И голяма част от Плана за възстановяване - около 1 млрд. евро - ще го предоставим за младите поколения, за иновации и за преквалификации.

Това са три от основните стълбове на управлението ни през следващите 4 години.

- А кое ще е различното в управлението на “Нова демокрация” през предстоящия четиригодишен мандат?

- Един от големите въпроси, които занимават страната ни, заради географското й разположение, е външната ни политика относно източната част на границата ни. Навремето, когато имаше Съветски съюз, НАТО смяташе, че заплахата идва от северната ни граница. Вече заплаха от Север не съществува. Имаме изключително добри отношения с всичките ни съседни държави. С България, за която е исторически известно, че в миналото исторически сме били противници, сега имаме едни от най-добрите връзки. А в съвсем близкото минало бяхме и в два различни политически лагери.

Има проблеми с Турция. Един от тях е свързан с нахлуването в Кипър. Половин век по-късно северната част на острова продължава да е окупирана. Друг проблем е опитът на Анкара да промени международни договори като Лозанският мирен договор от 1923 година. И Турция се опитва да го направи по начин, който е напълно недопустим. Договорите обаче, не се променят. И със сигурност не се променят с оръжия и сила, както иска да го направи Турция. Поне в съвременния свят е така. В миналналото договорите са били променяни под натиска на оръжията, с войните, спрямо това кой е победител и кой е победен. Ние не желаем подобно напрежение. Така, една от темите, които засягат външната ни политика са отношенията ни с Турция.

• Атина иска обща евростратегия за борба с трафика на хора

• Преки разговори между Анкара и Атина на срещата на върха на НАТО във Вилнюс

• Гърция ще има министерство в помощ на младите семейства

Друг голям въпрос, който засяга външната политическа сцена, но не само от гледна точка на Гърция, вярвам, че засяга всички европейски страни, е свързан с възхода на крайнодесните партии. Тези формации присъстват и в Гърция, не в такава голяма степен както в други европейски страни, но и тук присъстват. И дори влязоха в гръцкия парламент, за пореден път. Може да “изхвърлихме” от него “Златна зора” и лидерите й да са в затвора, защото бяха осъдени за престъпни действия и за участие в престъпна организация, защото “Златна зора” не беше политическа партия.

Но, преструвайки се на политическа партия, сега влязоха хора, които са почитатели на идеологии и начин на мислене, които са от типа на “Златна зора”. Тоест приличат и са близки до идеологията им. Този залог няма лесен отговор. Това е проблем, който не се решава толкова лесно. И той се роди, защото имаме редица въпроси, свързани с икономическата криза, която преживяхме от 2008 до съвсем скоро, която пък сега прерасна в енергийна. Това е и заради темите, свързани с миграцията и впечатлението на част от обществото, които избират партии с крайни позици, най-вече крайнодесните формации, че мигрантите ни взимат работните места, причина са за редица лоши неща и т.н.

Тези усещания на хората, заедно с възможността за разпространяването на подобни идеологии в Интернет, в тези въобръжаеми общности, в които всеки мисли, че всички наоколо подкопават един друг или наблюдават сценарии, базирани на фантазии - от извънземни до чипове във ваксините срещу Ковид-19.

Но едно общество, което ще успее да реши основните си всекидневни проблеми - работа, по-добри възможности, връщането на изтеклите мозъци в чужбина (защото загубихме много хора по този начин), по-добро здравеопазване, по-добра социална държава - колкото по-наред са тези неща, толкова по-трудно ще бъде тези крайни гласове да намират подкрепа.

Това не е залог само за моята партия "Нова демокрация" и нашето правителство, но и за политическата система в цяла Европа.

- Да поговорим още по-детайлно за отношенията на Гърция с България, които са превъзходни. Има един проблем обаче, и той е това, че не сме в Шенген, опашките по границата с Гърция. Но може ли Атина да помогне на София и по какъв начин за приемането ни в Шенген?

- Като начало трябва да кажа, че наистина съжалявам, че нашите приятели българите изживяват тези затруднения, за да преминат границата с Гърция. Но това не е решение, което ние сме взели като гърци, за да затрудняваме съседите ни българи. Това е свързано с начина, по който работят шенгенските граници, във всяка една страна, която е част от това пространство.

Всъщност е в наш интерес да бъде лесно преминаването на границата, без чакане с часове, защото разбирате, че когато някой идва в страната ти като посетител, като турист - това е само от полза за теб. Ставаш по-добър приятел с него, създаваш по-добри икономически връзки, защото тук не говорим само за туризма. Заради шенгенската граница, търговията също е затруднена. Така че влизането на България в Шенген би било много полезно от гледна точка на България, но Ви уверявам и от гледна точка на Гърция. И ние искаме това и го подкрепяме.

Какво можем да направим и какво сме направили по този въпрос. Това, което можем да направим вече сме го направили и ще продължим така. На най-висше политическо ниво президентът на Гърция Катерина Сакеларопулу се изказа в полза на приемането на България в Шенген. Същото направи и гръцкото правителство.

Правителствени служители, министри като този на обществения ред и защита на гражданите /тяхното МВР/, министърът по миграцията са поискали от Австрия да се откажат от резервите си към България, така че страната Ви да стане член на Шенгенското пространство и да се облекчи преминаването между нашите граници на хора и продукти. И ще продължим да работим в тази насока, докато постигнем резултат. Искам да съм оптимист и вярвам, че ще стане, в крайна сметка.

- Относно Европа, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че Атина ще има силен глас и присъствие в Европа? Какво има предвид, какво означава всъщност това?

- "Нова демокрация" в момента е най-голямата християндемократическа партия в Европа. А Гърция успя да възстанови доверието в нея през изминалите 4 години, както в икономически план - имаме все повече инвестиции, така и в имиджа на един премиер, който спечели събеседниците си, защото това, което казахме, това и направихме. Станахме основни действащи лица през изминалите 4 години и по темите, свързани с последиците от пандемията и по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС. Мицотакис беше сред 8-те европейски премиери, които предсложиха създаването на Фонда с 850 млрд. евро, за да бъде подпомагната европейската икономика. И когато възстановяваш имиджа си в чужбина, не го правиш, защото си просто симпатичен, правиш го защото си постигнал резултати във вътрешната си политика, правиш го, защото ти имат доверие. Ще продължим да вървим по този път и вярвам, че така ставаме все повече важни фактори в европейската политика.

Здравият разум е много важен. Това че са налице предложения от Гърция, които са разбираеми и логични и са в рамките на средностатистическите теми за Европа, които обдъждат европейските лидери. Те гледат на Гърция като играч, който има значение по много начини, не само икономически. Защото от времето, когато ни гледаха като икономически проблем, сега някои ни гледат като малко икономическо чудо. И това е изключително важно, че успяхме да постигнем това в толкова кратък срок.

- През последните месеци Гърция преживя две големи трагедии - свързани с миграцията и жп инфраструктурата тук. Говоря за влаковата катастрофа край Лариса в края на февруари и потъването на кораба с мигрантите край Пелопонес в средата на юни. Кои са политиките, които очаквате да се променят в тези две насоки и ще се променят ли, за да бъде подобрена ситуацията?

- Относно влаковата катастрофа край Лариса - да, това е проблем на Гърция. Това беше инцидент в страната ни с гръцка компания, която всъщност е дъщерна на италианско дружество. ЖП превозите са собственост на италианци, които купиха бившето гръцко държавно жп дружество, инфраструктурата, разбира се, е на друга компания. Но във всички случаи не е в това въпросът. Това е проблем, с който се сблъска гръцкото управление. Това, което сме заявили, че има нужда е подборът на най-подходящите кадри в публичния сектор. И за всеки един отговорен пост трябва да съществува строг контрол за това какви са способностите на човека, който го заема.

Разбира се, работата ни относно модернизацията на публичния сектор ще продължи. Направихме много стъпки, даже скокове с цифровизацията му, която се нуждае от сериозно подобрение на човешкия фактор. И това се постига с обучението, преквалификацията и основно с контрола, оценяването на персонала. Когато ги няма тези неща и всичките отговорности се размиват, не може да се очаква, че ще имаме качествени услуги и със сигурност когато се появи проблем, няма да е възможно да е ясно точно кой е виновен, за да го оправим и да не се окажем в същата ситуация.

Относно трагичния инцидент с потъналия кораб с бежанци, това не е въпрос, засягащ гръцкото управление. Той стана на почти 48 морски мили от южната част на полуостров Пелопонес, в международни води. Всъщност това е тема, която засяга в цялост нашия континент, както и ЕС. Говоря ви като председател на Комитета по миграция, бежанци и разселени лица в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, пост, на който бях избран както миналата, така и тази година от всички държави членки на Съвета на Европа. 47 наврмето с Русия, а в момента 46. Следя проблема непрекъснато и денонощно, чрез пътуванията, докладите, които изготвяме. Почти 75 депутати участват в този комитет, който имам честа да председателствам. Миграцията е проблем, който занимава ЕС и най-накрая започва да се вижда светлина в тунела за нова спогодба за миграцията. Опитите хората да мигрират няма да престанат. Тези, които смятат, че това може да спре се залъгват. Светът е изграден въз основа на миграционните процеси, независимо дали говорим за хора или животни.

Европейският континент е изграден, въз основа на миграциите и това ще продължи. Предстои да станем свидетели и на миграцията не само защото някои търси по-добър късмет, живот, работа. На различни части на планетата ни, заради климатичните проблеми, ще е трудно, даже невъзможно, да се живее. Така че можем да очакваме нови и нови вълни на миграция.

Новата европейска спогодба за миграцията трябва да е подобрена така че не само приемащите страни да поемат тежестта, но това да е споделено и с останалите страни. И да видим как ще стане това. Защото не може едни страни просто да плащат едни пари и да не правят нищо друго. И да има 3-4-5 страни, които да поемат мигрантския поток и цялата тежест. Това създава други проблеми, социални проблеми. Един регион в Гърция, или България, който има 5 000 жители и изведнъж в него се стекат 50 000 мигранти, би променило изцяло социалния й и културен характер.

Не можем да си позволим в Европа непрекъснато да има такива неравенства, така че имаме много работа да свършим, за да решим, доколкото можем, проблеми, които ще се пораждат непрекъснато. Няма да решим проблема веднъж за винаги, защото пак казвам - миграцията е съществувала и ще продължи да е така. 

Интервюто чуйте в звуковия файл.