Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Голяма част от музеите работят с фондохранилища и експозиционни зали, строени и оборудвани преди десетилетия

Музеи и галерии започват борба за драстично увеличение на стандарта

Една от целите е заплатите на музейните специалисти да достигнат нивата на учителските възнаграждения

Снимка: Яна Боянова

С 10% повече спрямо миналогодишния бюджет получават музеите в страната. Средствата обаче са пет пъти по-малко в сравнение с поискания стандарт, а това поставя културните институти в ситуация на оцеляване без развитие.

За следващата година работещите в музеите ще настояват за 50 на сто ръст на бюджета за съхраняване и модернизиране на фондохранилищата, както и заплатите на музейните специалисти да достигнат нивата на учителските възнаграждения.

Полученото увеличение на бюджета за музеите е недостатъчно. За 124 музея получаваме 6 300 000 лева, отчита Борис Хаджийски – председател на Сдружението на музеите в България.

"Трябва да поемем разходи за цялостната издръжка на музея – работна заплата, пътни разходи, изложби, реставрация и консервация, научна дейност, поддръжка на много сгради, режийни разходи. Тези пари са недостатъчни, за да има развитие на музея нагоре", категоричен е Хаджийски.

Голяма част от музеите работят с фондохранилища и експозиционни зали, строени и оборудвани преди 20-30-40 години, когато не е имало интерактивна техника, отбелязва Борис Хаджийски. По думите му проекти за такива сериозни инвестиции няма.

От следващата година се очаква драстично повишаване на минималната работна заплата. Заплатите на музейните работници трябва да се преориентират, има опасност възнагражденията на специалистите да се сринат до тези на техническия персонал, а това е неприемливо, коментира Хаджийски пред БНР.

"Започваме да се борим за драстично увеличение на стандарта на българските музеи и галерии. Вече ни омръзна да сме на принципа да ни се дава на час по лъжичка."

Хаджийски подчерта, че когато става дума за изключително важна кауза – опазването на културно-историческото наследство, не могат да се задоволяват "с жълти стотинки".

"Затова ще настояваме, няма да се молим – ще искаме 50% увеличение. Ние сме доста търпеливи. Тези хора в един момент ще се вдигнат. Не бива така, не може така. Опазването на културно-историческото наследство на нацията е първостепенна задача. Това е националната идентичност, това дори е суверенитет."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Повече места за паркиране в синята зона във Велико Търново, но с такса вече и в събота

Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в съботните дни . Местата за платено паркиране се управляват от общинското търговско дружество "Паркинги и гаражи".  Промяната среща недоволството на хората, защото няма алтернатива за паркиране ...

публикувано на 24.11.24 в 19:00

Лъчезар Вълев: Румъния винаги е гледала на запад

В Румъния предстои триседмичен изборен маратон – президентски и парламентарни избори. Новината за пълноправното членство на Румъния в Шенген е чудесен предизборен кампаниен подарък за румънския премиер Марчел Чолаку - главно действащо лице в преговорите и с австрийците, и с унгарците, които са начело на европредседателството. Това каза..

публикувано на 23.11.24 в 12:13
Радостин Върбанов

Кои са "вратичките" в Закона за движение по пътищата?

На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в село Вардим и секунди го деляха от челен сблъсък с ученическия автобус. Шофьорът на ученическия..

публикувано на 22.11.24 в 18:30

Технологиите като "глас" на невербалните хора

Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..

публикувано на 22.11.24 в 12:23

Епохата на Водолея - ера на приятелство и разбирателство, на бум от нови открития

Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..

публикувано на 22.11.24 в 09:01

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..

публикувано на 17.11.24 в 07:01

Кончетата и децата със специални потребности: Среща между приятели

От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..

публикувано на 15.11.24 в 15:09