Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще се разшири кръгът на лицата, получаващи социални помощи

Обсъждат вдигане на линията на бедност с 22 лева от догодина. Всеки пети у нас живее под нея

Синдикатите ще настояват за промяна в методологията - да има коефициент, който отразява инфлацията

Снимка: Ани Петрова

Представители на работодателите, синдикатите и правителството ще обсъдят в Комисията по доходите и жизненото равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество размера на официалната линия на бедност за страната от 1-и януари 2024-а година. Според проект на постановление на Министерския съвет се предвижда тя да стане 526 лева вместо досегашните 504 лева. От 1-и юни тази година, с последните поправки в Закона за социалното подпомагане, социалните помощи вече са обвързани с линията на бедност. От нея зависят и редица други социални плащания.

Официалната линия на бедността за догодина ще се повиши с 22 лева или 4,4 на сто спрямо сегашната. Линията се актуализира всяка година по специална методика, като се определя по изследването на Евростат "Статистика на доходите и условията на живот", т. нар. SILK.

Основните критики на синдикатите са свързани не само с конкретния размер, но и с въпросната методика за определянето й. Икономическият съветник на Конфедерация на труда "Подкрепа" Ваня Григорова твърди, че предвиденият ръст е крайно недостатъчен.

"4,4% увеличение на линията на бедност, докато годишната инфлация за 2022 г. е около 15% за всичко, а при храните стигна до 25% - категорично недостатъчно е това."

Ваня Григорова  Снимка: БГНЕС

През последните години беше направен компромис при определянето на прага на бедността. През 2021-а година беше направено изменение на методиката, с което се отмени съществуваща дотогава корекция за индексирането й с цените на т. нар. малка по състав кошница за декември на предходната година. Тоест не се прилага инструмент за коригиране с инфлацията, при това с отчитане на потреблението на нискодоходните домакинства.

"Няма как да се противопоставим на така изчисления размер на линията на бедност, тъй като отговаря на европейска методология, но ще настояваме да се измени методологиятада има коефициент, който отразява натрупаната инфлация", отбелязва Ваня Григорова пред БНР.

С увеличаването на линията на бедност ще нараснат и социалните помощи по Закона за социалното подпомагане, тъй като от първи юни тази година помощите са обвързани с линията, а не с т. нар. гарантиран минимален доход, както беше досега, и който от години беше замразен едва на 75 лева. Ще се разшири и кръгът на лицата, които ще получават тези помощи. От линията на бедността зависи и финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания, финансовите помощи и средства (за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при роднини или близки и в приемни семейства) по Закона за закрила на детето.

В зависимост от степента на увреждане на съответния човек се дават помощи в размер от 7 до 57 процента от линията на бедност, което прави между 36,82 лева до 299,82 лева. Най-ниската сума е за степен на увреждане от 50 до 70,99% степен на увреждане, а най-високата – за хора с над 90 процента степен на увреждане с чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност, за военна, за гражданска инвалидност или наследствена пенсия.

"Дори с това минимално увеличение се увеличава броят на хората, които ще получат целеви помощи за отопление. От 301-302 000 лица броят се увеличава на 327 000, с 25 000 повече. Ако обаче тя е адекватна, ако отразява инфлацията, би трябвало броят на лицата и семействата, които получават целева помощ за отопление, да бъде още по-висок."

Снимка: Ани Петрова

Експертните разчети сочат, че при 526 лева линия на бедност за догодина подпомаганите за отопление лица и семейства се увеличават с 8,5 процента спрямо сегашните. Линията на бедност заема важно място в областта на политиката, насочена към намаляване на бедността сред различните социални слоеве на населението, в това число и на т. нар. работещи бедни. По последните данни на националната статистика 22,9 на сто от населението или всеки пети, което прави малко над 1,5 милиона души, живее с по-малко средства от линията на бедността.

"При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Хората на непълно работно време са три пъти по-уязвими", предупреждава синдикалистът.

Интересна е експертната сметка при 780 лева минимална заплата - каква е "чистата" сума, която получават назначените на такава заплата и как се отнася тя към линията на бедността: 

"Нетната сума за получаване при МРЗ от 780 лева, без никакви други добавки, е 605 лева, което е 100 лева над линията на бедност понастоящем, за 2023 г."

С важната уговорка, че заплатата не е помощ, а доход за положен труд, тези сметки са още един аргумент, който синдикалистите изтъкват, когато настояват за по-сериозен ръст на минималната работна залата за страната. 

За хората с увреждания и техните близки и роднини всеки лев увеличение на линията на бедността е добра новина, изтъква Веска Събева – заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия. 

"На всички им се вижда, че тази разлика от 22 лева едва ли ще оправи положението. Все пак парите трябва да се изкарват от някого. За да има повече пари в държавата и повече социални плащания, трябва повече работа. Надяваме се обаче да започнем работа по индивидуализацията на това, което всеки ще получи. Плащането на всеки поравно и накрая всекиму по нищо създава това напрежение във всички, че не са получили достатъчно. Трябва да имаме възможността да получаваме подкрепа, адекватна на състоянието и в същото време да знаем откъде, как ще дойде."

Линията на бедност се актуализира ежегодно. Хората с увреждания още помнят продължителната битка за откъсване от гарантирания минимален доход от 75 лева. Линията на бедност често се повишава, ще нарастват и доходите на хората, подчертава Събева.

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

платена публикация
Само за месец близо 10 000 деца преминаха обучения по пътна безопасност в националната кампания „Пресичам безопасно с TEDI”

Близо 10 000 ученици от първи до трети клас преминаха обучения за основните правила за пътна безопасност с националната кампания „Пресичам безопасно с TEDI “. Финалът на кампанията, която стартира в началото на октомври,  беше с открит урок в столичното 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“.В него първокласници придобиха ценни знания от представители..

публикувано на 08.11.24 в 12:39

Василена Винченцо: Много е сложно оцеляването на независимите пространства

Стартира DMS кампанията за спасяване на YALTA ART ROOM - пространство за независим театър. Организаторите повдигат темата за финансирането на театралния независим сектор. "Не сме пред закриване. Дълго време странях от думите "спасите" и се опитвах да избегна организирането на кампанията на DMS. Но ситуацията, уви, се оказва такава, че рано..

публикувано на 08.11.24 в 10:38

Плевен: Някои вече не помнят какво е да имаш редовно вода

Все повече домакинства вече не си спомнят какво е да имаш редовно вода. Затова днес министрите на регионалното развитие и благоустройството - инж. Виолета Коритарова, и на околната среда - Петър Димитров, се срещат в МРРБ с областния управител на Плевен Николай Абрашев и кмета на града Валентин Христов.  Петър Димитров и Виолета Коритарова ще..

публикувано на 07.11.24 в 10:46

Във Вълчедръм не искат перки. Събрали са подписи за референдум

Жители на Вълчедръм се събраха, за да потвърдят искането си за местен референдум относно изграждането на ветрогенераторен парк в местността Златията. Събрани са над 700 подписа. Общинският съвет отказа референдум . Областният управител върна решението за преразглеждане , а заседанието е друга седмица.   В края на март инвеститор поиска да..

публикувано на 07.11.24 в 08:50
Стефан Манов

Стефан Манов: В над 50% от СИК преброяването на гласовете не е по указанията на ЦИК

След най-тъмните избори в най-новата история - април 2023 г., сега имаме разлика в отчетените гласове. Дори в решението на ЦИК контролите не се връзват . Това заяви пред БНР Стефан Манов от Обществения съвет към ЦИК. Притеснителни са системните дефицити в изборната практика , смята той. Общественият съвет към ЦИК със становище за..

публикувано на 06.11.24 в 10:04
Исторически парк

Доц. Велислава Петрова: Още не сме осъзнали какво беше построено като исторически наследства

" Още не сме осъзнали какво се случи на този фронт и какво беше построено като исторически наследства ". Това заяви пред БНР доц. Велислава Петрова от Софийския университет "Св. Климент Охридски" преди днешната дискусия във Факултета по журналистика и масова комуникация за явлението "Исторически парк". "Тази връзка между политика и популярна..

публикувано на 06.11.24 в 09:50

Туризмът след бедствието във Валенсия

Туристите, които са записали екскурзии до Валенсия, не се отказват от пътуването си въпреки първоначалните притеснения след наводнението в областта . Това заяви в интервю за БНР Кирил Стамов - управител на туроператорска фирма, която води туристи от България в Испания и има туристически програми за Валенсия.  "Въпреки настоящата ситуация във..

публикувано на 05.11.24 в 11:36