Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Поредица от международни събития спомагат за прокламиране на Независимостта

Доц. д-р Валери Колев, преподавател по „Нова българска история“ в Софийския университет
Снимка: Пламена Бачийска

Отбелязваме 115-ет години от обявяването на Независимостта на България. На 22 септември 1908 година в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново княз Фердинанд прочита манифеста, с който България е обявена за независимо царство. 

За събитията и историческата значимост на този политически акт специален гост в "Нощен Хоризонт" е доц. д-р Валери Колев, преподавател по „Нова българска история“ в Софийския университет.

"Въпросът за обявяването на Независимостта е един постоянен въпрос, който тормози европейското обществено мнение, европейската дипломация, струва ми се, че най-старият опит за дискусия по тази тема е от 1895 г., при управлението на Константин Стоилов, лидерът на Народната партия.

Виждаме, че всички български партии вървят бавно и постепенно към този кулминационен момент да бъде обявен държавната независимост.

Трябва да споменем може би, че има недоумение в нашето общество, защо има нужда от такъв акт, нали сме освободени на 3 март 1878 г, ами това е една частична свобода, в която българската държава е установена като васално на султана Княжество. Тоест, ние сме в големите държавни рамки на Османската империя, без тя да може пряко да ни се меси, но продължава да оказва влияние със своя специален статут, разказа в "Нощен Хоризонт" доц. Валери Колев.

По думите му тази зависимост е имала и негативни, и позитивни страни.

Доц. д-р Валери Колев

След Съединението, заради Сръбско-българската война, българското правителство се обръща към султана, като му напомня, че той е сюзерен на България и на практика Сърбия е нападнала формално османска територия, и искат от него военна помощ за разгромяване на сръбските нашественици, нещо което се посреща с ужас в Цариград. Защото със Сръбско-българската война на практика се защитават османските интереси, но по теорията на сюзеренния васал, Османската империя трябва с армия да се противопостави на сръбската защита, поясни още доц. Валери Колев от СУ.

"Имаме някакви дипломати тогава, но те не са по тогавашната Виенска конвенция, тоест преди Независимостта нашите дипломати не могат да бъдат със статут на дипломати от самостоятелна държава, не могат да са извънредни и пълномощни министри, дори не могат да бъдат дипломатически агенти, тогава се измисля специално за Княжеството - княжески агенти, допълни още по темата за негативите за нашата държава липсата на независимост историкът.

"Една от причините да се провъзгласи прокламирането на Независимостта точно в този момент е избухването на Младотурската революция, империята е разклатена и това се използва от България и Австро-Унгария.

В международен план изтича 30 години от Берлинския договор, по който България има право да окупира Босна и Херцеговина, съответно Австро-Унгарската империя не иска да върне двете провинции на Османската империя, а иска да ги присъедини към себе си окончателно и при това положение интересите и на Берлинския договор съвпадат и с тези на нашето малко Княжество. Тогава започват тайните преговори между Княз Фердинанд и Австро унгарския император и неговият външен министър, разказа още доц. Колев, преподавател по „Нова българска история“ в Софийския университет.


Валери Колев завършва Английската гимназия в Пловдив през 1979 год. През 1986 год. завършва специалност история и втора специалност английски език в Софийския университет "Свети Климент Охридски" със степен „магистър“. От 1987 год. е редовен аспирант по „Нова българска история“ в катедрата по „История на България“ в Историческия факултет на СУ с научен ръководител проф. д.и.н. Величко Георгиев. От 1988 год. е асистент по „Нова българска история“ в Катедрата по История на България, ИФ на СУ. 2001 год. вече е доктор по история – дисертационен труд: "Общините в България при управлението на Демократическия сговор, 1923-1931 г." с рецензенти проф. д.и.н. Любомир Огнянов и проф. д.и.н. Георги Марков, защитен пред Специализирания научен съвет по нова и най-нова история при ВАК. Доцент е по „Нова българска история“ от 2005 год. – хабилитационен труд: „Общините в България, 60-те – 80-те години на ХІХ век”. От същата година - 2005 е член на Научния съвет на 4-тия Национален исторически конкурс на фондация "Ценности". Преподавал е и в НХА и в университета в Пловдив. Член е на редколегията на сп. "Минало" и на редколегията на електронното историческо списание „Анамнеза” Има специализации в Будапеща, Оксфорд и във Вилнюс, Литва.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Безплатните карти за градски транспорт ще зарадват децата с нова геймърска визия

Безплатните карти за градски транспорт ще зарадват деца и ученици с нова визия , съобщи пред БНР Галина Боева - ръководител сектор "Връзки с клиенти" в Центъра за градска мобилност.  След допитване до децата се спряхме на геймърски дизайн , посочи тя и обясни:  "Решихме, че това, с което можем да привлечем вниманието на децата, е нещо..

публикувано на 17.09.24 в 11:50

БЧК: Обучението по първа долекарска помощ може да започне още в детската градина

Животът може да се преобърне само за миг. Как да бъдем максимално полезни на изпаднал в критична ситуация човек може да се учи още от детска възраст. Обучението може да започне още в детската градина под формата на игра , смятат от Българския червен кръст. При инцидент с изгубено дишане и съзнание първите 3 до 5 минути са особено важни –..

публикувано на 17.09.24 в 10:33

Ниските изкупни цени и фалшифицирането на меда отказват пчеларите

До края на седмицата по повод празника на столицата се провежда традиционен есенен софийски фестивал на меда .  Годишно в България се произвеждат между 8 и 12 хил. тона мед, като голяма част от него се изнася. През последните 10 години обаче броят на регистрираните пчелари е намалял 3 пъти , алармираха браншовите организации на производителите..

публикувано на 17.09.24 в 07:12
Борис Бонев

Борис Бонев: Постоянните избори водят до блокаж на работата в Общинския съвет

"Не съм съгласен, че София не хубавее. Проблемът е, че не хубавее нито със скоростта, нито с качеството, с което искаме това да се случва. Това, което пречи на София да бъде красив град, е липсата на внимание към детайла ".  Това заяви пред БНР Борис Бонев - председател на групата на ПП-ДБ-Спаси София в Столичния общински съвет.  Той отбеляза..

публикувано на 15.09.24 в 13:07
Николай Стайков

Николай Стайков: Не знаем съдружниците на Пеевски в събирането на политическите трюфели

От разследването "Осемте джуджета" отпреди 4 години остана крилатата фраза за летящото килимче, което някой задейства и в институциите започва всичко да се получава в нечия полза , привидно законно. Летящото килимче продължава да действа, с основен "шофьор" Делян Пеевски . Това каза пред БНР Николай Стайков, журналист от Антикорупционния..

публикувано на 14.09.24 в 14:12

Абсурдните правила за паша в националните паркове - геноцид за животните и бухалка за фермерите

Ще има ли достатъчно пасища за биологичното ни животновъдство или единственият път на фермерите е към унищожаване на стадата и затваряне на фермите? Две министерства и една парламентарна комисия все още не успяват да намерят отговор на този въпрос и решение на проблема с пашуването в националните паркове. Рестрикциите за ползване на..

публикувано на 13.09.24 в 07:02

Светлана Боянова: От браншовите организации да тръгва позицията ни за земеделие

Процедурите, по които се взима българската позиция, трябва да тръгват от браншовите организации , като пък те преди това трябва да направят дискусии на регионално ниво със самите земеделски производители. От там да се оформи позиция, да отива във всички министерства и при българските евродепутати. Това е мнението на Светлана Боянова -..

публикувано на 11.09.24 в 09:43