Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поредица от международни събития спомагат за прокламиране на Независимостта

Доц. д-р Валери Колев, преподавател по „Нова българска история“ в Софийския университет
Снимка: Пламена Бачийска

Отбелязваме 115-ет години от обявяването на Независимостта на България. На 22 септември 1908 година в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново княз Фердинанд прочита манифеста, с който България е обявена за независимо царство. 

За събитията и историческата значимост на този политически акт специален гост в "Нощен Хоризонт" е доц. д-р Валери Колев, преподавател по „Нова българска история“ в Софийския университет.

"Въпросът за обявяването на Независимостта е един постоянен въпрос, който тормози европейското обществено мнение, европейската дипломация, струва ми се, че най-старият опит за дискусия по тази тема е от 1895 г., при управлението на Константин Стоилов, лидерът на Народната партия.

Виждаме, че всички български партии вървят бавно и постепенно към този кулминационен момент да бъде обявен държавната независимост.

Трябва да споменем може би, че има недоумение в нашето общество, защо има нужда от такъв акт, нали сме освободени на 3 март 1878 г, ами това е една частична свобода, в която българската държава е установена като васално на султана Княжество. Тоест, ние сме в големите държавни рамки на Османската империя, без тя да може пряко да ни се меси, но продължава да оказва влияние със своя специален статут, разказа в "Нощен Хоризонт" доц. Валери Колев.

По думите му тази зависимост е имала и негативни, и позитивни страни.

Доц. д-р Валери Колев

След Съединението, заради Сръбско-българската война, българското правителство се обръща към султана, като му напомня, че той е сюзерен на България и на практика Сърбия е нападнала формално османска територия, и искат от него военна помощ за разгромяване на сръбските нашественици, нещо което се посреща с ужас в Цариград. Защото със Сръбско-българската война на практика се защитават османските интереси, но по теорията на сюзеренния васал, Османската империя трябва с армия да се противопостави на сръбската защита, поясни още доц. Валери Колев от СУ.

"Имаме някакви дипломати тогава, но те не са по тогавашната Виенска конвенция, тоест преди Независимостта нашите дипломати не могат да бъдат със статут на дипломати от самостоятелна държава, не могат да са извънредни и пълномощни министри, дори не могат да бъдат дипломатически агенти, тогава се измисля специално за Княжеството - княжески агенти, допълни още по темата за негативите за нашата държава липсата на независимост историкът.

"Една от причините да се провъзгласи прокламирането на Независимостта точно в този момент е избухването на Младотурската революция, империята е разклатена и това се използва от България и Австро-Унгария.

В международен план изтича 30 години от Берлинския договор, по който България има право да окупира Босна и Херцеговина, съответно Австро-Унгарската империя не иска да върне двете провинции на Османската империя, а иска да ги присъедини към себе си окончателно и при това положение интересите и на Берлинския договор съвпадат и с тези на нашето малко Княжество. Тогава започват тайните преговори между Княз Фердинанд и Австро унгарския император и неговият външен министър, разказа още доц. Колев, преподавател по „Нова българска история“ в Софийския университет.


Валери Колев завършва Английската гимназия в Пловдив през 1979 год. През 1986 год. завършва специалност история и втора специалност английски език в Софийския университет "Свети Климент Охридски" със степен „магистър“. От 1987 год. е редовен аспирант по „Нова българска история“ в катедрата по „История на България“ в Историческия факултет на СУ с научен ръководител проф. д.и.н. Величко Георгиев. От 1988 год. е асистент по „Нова българска история“ в Катедрата по История на България, ИФ на СУ. 2001 год. вече е доктор по история – дисертационен труд: "Общините в България при управлението на Демократическия сговор, 1923-1931 г." с рецензенти проф. д.и.н. Любомир Огнянов и проф. д.и.н. Георги Марков, защитен пред Специализирания научен съвет по нова и най-нова история при ВАК. Доцент е по „Нова българска история“ от 2005 год. – хабилитационен труд: „Общините в България, 60-те – 80-те години на ХІХ век”. От същата година - 2005 е член на Научния съвет на 4-тия Национален исторически конкурс на фондация "Ценности". Преподавал е и в НХА и в университета в Пловдив. Член е на редколегията на сп. "Минало" и на редколегията на електронното историческо списание „Анамнеза” Има специализации в Будапеща, Оксфорд и във Вилнюс, Литва.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04