Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доброслав Димитров: Не ИИ ще заеме нашите работни места, а хора, които го използват

Ще доведе ли използването на изкуствен интелект до намаляване на работните места и заплати в IT сектора?

Проф. Антон Герунов: Няма да виждаме увеличение на заплатите от 20-30% годишно, каквото наблюдавахме през последните години

Снимка: Pixabay
Работата на хората, които използват изкуствения интелект, се променя. Но най- неадаптивни ще останат тези, които няма да знаят как да го ползват. Това казват специалисти в областта на изкуствения интелект. И припомнят – хората, бизнесите, държавите, дори и управлението се променя заради ускоряването на процесите, подпомагани от изкуствения интелект.

"Заради изкуствения интелект стартовата заплата в ИТ сектора няма да е 3 000 лева оттук нататък за най- новите попълнения“. В това е сигурен професор Антон Герунов. Той е преподава в Стопанския факултет на СУ, има опит в държавната администрация и има и фирма, която се занимава с дигитална трансформация. 

Статистиката към днешна дата показва - 40 процента за година спадат предложенията за работа в IT сектора. Това са данните на „ДжобТайгър". В мрежата LinkedIn се увеличава търсенето на хора, които притежават умения и професионална квалификация за работа с изкуствен интелект. Особено във Великобритания, Германия и Франция.  

Засилва се и търсенето на специалисти по изкуствен интелект у нас. Антон Герунов сега се занимава с изследване на влиянието на изкуствения интелект върху дигиталната икономика. И по –специално в ИТ сектора и изводите от това изследване той обобщава така:

„Изследваме едни и същи задачи, извършени от програмисти с ИИ и без такъв. Виждаме подобрение при изпълнението с между 30 и 50% в полза на ИИ“.

Не сме уволнили програмисти след навлизането на ИИ, но той ни позволи да поемем повече поръчки, обясни проф. Герунов. 

В момента има цикличен спад на търсенето на специалисти в САЩ и в Европа, обясни още той.

"Пълноценното въвеждане на технологията е от 4-5 месеца. Всички експериментираме. Ние виждаме подобрение на ефективността между 20 и 30%".

Данни от края на октомври на специализирания сайт за IT специалисти DEV.BG посочва, че заплатите започват от 800 лева за младши специалисти. Старши специалистите може да вземат и до 20 хил. лева. Това не е необичайно, казва Антон Герунов. Но ще има и промени. 

"Но бих казал, че  няма да виждаме увеличение на заплатите от 20-30 % годишно, каквото наблюдавахме през последните години. 

Ще се увеличи разделението и ще има две големи групи програмисти – много опитни хора, които използват ИИ и решават сложни задачи. Те ще бъдат много добре платени. Другата категория ще са по-неопитните, които не познават фундаментите. Техните заплати вероятно ще намаляват"

Проф. Герунов съветва начинаещите специалисти да се фокусират върху фундаментите. 

"ИИ на този етап не може да решава големи проблеми. Ние трябва да му ги разбием и той да генерира кода". 

Вторият му съвет е  да не се фокусират толкова върху езика, на който ще пишат. 

"Фокусирайте се върху решаване на бизнес проблеми с IT системи".

Тези съвети обаче важат и за всички нас - неспециалистите по ИТ темите. Предупреждението в един по - широк контекст поставя Доброслав Димитров от Браншова асоциация на разработващите софтуер компании. „Изкуственият интелект е като автомобила!“, казва Димитров. Автомобилът е така е автоматизирал, нещо, което векове се е правило с коне и каруци, че цялата цивилизация е прекроила архитектурата си, градовете, начина си на живот, съобразено с използването му. Това ще се случи и със знаещите как да използват изкуствения интелект. Формира се технологичен елит, предупреждава Доброслав Димитров. 

"Не ИИ ще заеме нашите работни места, а хора, които го използват. Топ експертите стават недостижими. Средните експерти стават ненужни. Има заплаха немалка част от нас да станат ненужни". 

Изкуственият интелект води и до промяна на организационното ниво на компаниите, допълва Доброслав Димитров. Които ще са безгранични и ще доведат до това да няма втори в даден сектор. „Никой не ползва втория.“, казва той и дава пример, че най-търсената дума в търсачката на „Майкрософт –БИНГ“ - е всъщност „Гугъл“. Второто и третото място също де заемат от „Гугъл“. Антон Герунов, чиято компания предлага консултантски услуги в областта на IT сектора, казва, че сега в повечето сектори, които са назад в дигиталната трансформация, голямото нещо е интегрирането на чат-ботове. 

Обаче Антон Герунов предсказва нещо по- интересно. Заради подобряването на възможностите на програмирането с изкуствен интелект, така наречената дигитализация на публичния сектор може да стане по- бързо.

"Ще могат да се интегрират решения, които ще предлагат функционалност. Класически пример е автоматичното разпознаване на хартиени документи". 

Звучи познато нали? Дебатите покрай електронните рецепти за диабетиците, дебатите за електронните извинителни бележки. Че дори и дебатът за машинното гласуване. Антон Герунов е оптимист, че престоят в тази джей крива може да е месеци. Оптимизмът му, от опита който има по работата си за електронното управление, идва от това, че има „групи хора“, които искат промяната. 

"Институциите не са монолитни. Общо-взето в институциите има групи хора с различни мнения. Според мен има хора, които са сравнително добре технически подготвени и имат ентусиазъм".

А обратно при бизнеса, Антон Герунов казва, че изкуственият интелект помага да се премахнат някои пречки пред появяването на продукт на пазара, например. 

"Има работни места, които ще бъдат по-малко засегнати от навлизането на ИИ, като тези, изискващи креативно мислене, взимане на решения под напрежевие, решаване на сложни проблеми", казва професор Антон Герунов, професор в Стопанския факултет на СУ.

А Доброслав Димитров от Браншова асоциация на разработващите софтуер компании предупреждава, че изкуственият интелект дава предимство не на демокрацията. Заради централизирания си подход –по-голямата изчислителна мощ дава по-голямо предимство. Затова е препоръката на Димитров е хората да актуализират знанията си постоянно и да има добри регулации. Защото технологичността е част от всяка професия.


По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Веселин Тодоров

Веселин Тодоров: Призовавам Европейската прокуратура да ме покани да разкажа какво знам за Ковачки

"Цялата сага с холдинг "Орион" , който обединява под шапката си над 150 дружества и нанася ущърб, както на бюджета, така и на потребителите,  започва може би през 2005-2006 година , когато самите дружества се приватизират ". Това каза пред БНР Веселин Тодоров , енергиен експерт и главен герой във втора част на разследването на Антикорупционния..

публикувано на 03.06.25 в 14:34

Европейската сцена в дискусия за резидентските програми в България

Какво е бъдещето на независимата сцена в България? Тази, която може да изпълнява различни жанрове и функции и да отговаря на все по-динамично развиващата се концепция за сцена изобщо в съвременния свят. В навечерието на една много голяма европейска конференция, която ще се проведе като Трансевропейска конференция на европейските зали в Регионалния..

публикувано на 03.06.25 в 12:20
Евелина Андреева

Какво показва първото проучване за нагласите на младите хора към пазара на труда у нас?

Каква е мечтаната от младите хора в България работа? Опит за отговор ще са резултатите от първото по рода си национално проучване на "Мечтаната работа" , инициирано от студентската медия на Нов български университет и реализирано със съдействието на платформата "Kazva.bg" . В анкетата са участвали 1069 студенти от цялата страна , които са дали..

публикувано на 03.06.25 в 09:56

Предизвикателства и преимущества на велотуризма у нас и по света

Петър Матов от Троян е двукратен победител във велосъстезанието Байканджии . Планинското колоездене става негова страст и хоби.  Постиженията му по най-дългите веломаршрути в България са впечатляващи без да е професионален спортист. През август миналата година той постави нов рекорд за най-бързо преминаване на маршрута Ком–Емине с велосипед,..

публикувано на 02.06.25 в 12:36

Книгата "Дишам" ще се разпространява в лечебни заведения и лекарски кабинети

Сдружението за развитие на българското здравеопазване издаде книжка със 7 разказа на пациенти с бронхиална астма.  Целта е чрез личната история посланията да достигнат до повече пациенти за начина на живот с астма и за това, че лечението помага.  Автор на книгата „Дишам“ е Мария Касимова Моазе.  Тя беше представена по повод Световния ден за борба с..

публикувано на 01.06.25 в 05:56
Проф. Иван Желев

Проф. Иван Желев: В Румъния въведоха предмет "Религия" в училищата и резултатите са добри

" 36 години нямаме политическо съгласие, за да се въведе предметът "Религия" в училищата, както направиха в съседна Румъния. Там въведоха този предмет в училище и доколкото общувам с румънски колеги, има добри резултати сред младото поколение , така че нека да се направи нещо". Това каза пред БНР  проф. Иван Желев,  богослов и бивш шеф на Дирекцията..

публикувано на 30.05.25 в 16:28
Мозайка - Български рози цъфтят в японския град Наканоджо

Отношенията между България и Япония - истории за копнежите на сърцето

Тази година се навършват 116 години от първите официални контакти между България и Япония . Зад тях стоят лични истории, оставили специална следа в отношенията на двете държави извън междуправителствените връзки, политическите речи и официалните визити.  Президентът Радев посети японска авиобаза В страната на изгряващото слънце копнеят за..

публикувано на 30.05.25 в 13:19