Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Обстоятелствата днес са крайно притеснителни за Украйна"

Шашанк Джоши: Европа трябва да се пробуди, за да не допусне руска власт над Киев

"Накрая правителството в Киев може да се срине. Европейските лидери не са започнали да работят срещу такъв сценарий"

| Интервю
Украински бойци на позиция в Донецка област на Украйна
Снимка: БГНЕС

"Трябва да помислим как да спрем тази трагедия" - войната в Украйна. Тези думи на Владимир Путин направиха впечатление от видеоконферентната дискусия на Г-20 през седмицата. От Кремъл обаче не дават никакви индикации, че се отказват от целите си, декларирани преди 21 месеца: завладяване на южна и източна Украйна, лишаване на страната от боеспособна армия и установяване на проруско правителство в Киев. 

По-рано този месец от Европа дойдоха ред позитивни сигнали, които смекчиха блокирането на американската помощ за Украйна в Конгреса. Нидерландия обяви, че ще помогне на украинската армия догодина с 2 милиарда евро. Осем милиарда - двойно повече от сега - обеща Берлин. Броени дни по-късно германският конституционен съд спря плановете на федералното правителство да прехвърли 60 милиарда евро, предназначени за справяне с пандемията, към фондове за зелени инвестиции, и така обърка всички планове на управляващата коалиция. В сряда популистите начело с Херт Вилдерс спечелиха изборите в Нидерландия и поставиха още една голяма въпросителна върху бъдещото въоръжаване и финансиране за Киев. 

Настъпва ли критичен момент за Украйна - питаме Шашанк Джоши, военен редактор на списание "The Economist".

Путин определи войната като "трагедия", която трябва да бъде спряна, но продължава да жертва хиляди войници в опити да щурмува Авдеевка. След като явно чисто военното значение на този град не е толкова голямо, какви са политическите мотиви на руското ръководство?

"Основната политическа цел (на Путин) е да завладее остатъка от Донецка област, който все още не е в руски ръце. Авдеевка е само още едно стъпало към постигането на тази цел. Също както Бахмут (тази пролет). В дългосрочен план Кремъл все още се стреми към смяна на властта в Киев. В средносрочен план, завладяването на Донецка област ще позволи на руските управляващи да заявят, че са изпълнили обещанието си да "освободят" Донбас - обещание, което дадоха още през февруари 2022 година. Донбас остава главната цел, а завладяването на анексираните Запорожие и Херсон идва на второ място. В една война, в която руският режим не може да се похвали с много победи, а дори напротив - трябваше да претърпи доста неуспехи, овладяването на Донецка област става все по-важно политически. Авдеевка просто изглежда най-естественото направление за руските войски." 

Сражения край Авдеевка  Снимка: БТА

Не преследва ли Кремъл и психологическа цел - няма ли падането на още една тяхна крепост да сломи волята на украинците и да потисне още повече обществената подкрепа на Запад за желанието на Киев да отвоюва земите си? 

"Въздействието върху общественото мнение е част от уравнението. Но основният стремеж на Москва си остават териториалните придобивки. Подозирам, че един от важните мотиви за атаката към Авдеевка е да накара украинците да прехвърлят войски от южното направление, където украинското командване положи големи усилия през лятото. Също така да попречи на най-боеспособните украински подразделения да си отдъхнат чрез ротация с други войскови подразделения. Колкото по-дълго руснаците продължават натиска от изток, толкова по-трудно ще е за украинците да възстановят силите си. Покрай всичко това психологическият ефект също би бил добре дошъл за руснаците. Няма съмнение, че евентуално завладяване на Авдеевка би имало огромно значение от тази гледна точка." 

Отбелязахте в един Ваш коментар, че ако Герт Вилдерс стане премиер, Нидерландия, може да се отметне от обещанието да дари F-16 на Киев. Размерът на помощта от Берлин е крайно несигурен, докато управляващите там търсят компенсации за десетките милиарди евро за индустрията, зачеркнати от Конституционния съд. Други европейски лидери като Еманюел Макрон и Педро Санчес са напълно вглъбени във войната в Газа. Зад океана Конгресът бездейства вече месеци. Единственият, който знае дали и кога Киев ще получи още помощ е може би новият председател на Камарата на представителите Майк Джонсън, но той мълчи. Трябва ли Украйна да приспособи военно-политическите си планове и как би могла да го направи?

"Обстоятелствата днес са крайно притеснителни за Украйна. Отклоняването на вниманието на Запада към събитията в Близкия изток, възходът на крайнодесните елементи в Нидерландия и политическото буксуване в Съединените щати - всичко това се случва в един доста чувствителен за Киев момент. В Украйна очакват Русия да увеличи ударите си по украинската енергийна система през идните седмици и с настъпването на зимата, за да може студът да потисне духа на украинците.  

Най-сериозни притеснения буди ситуацията в американския Конгрес. Струва ми се, че дори ако всичко се обърка в Нидерландия и Германия, украинците пак ще могат да се справят, стига подкрепата от Вашингтон да продължи. В момента, въпреки всички неуредици, на Капитолия все още има изгледи за сделка между партиите по украинския въпрос. Мисля си обаче, че всички вече разбират, че след новия пакет от военна помощ, договарянето на следващите пакети ще стане още по-трудно. Джейк Съливан (съветникът на Байдън по националната сигурност) призна това преди две седмици, когато каза, че възможностите за ново финансиране намаляват през 2024-та

При това положение, украинците ще трябва да намерят начини да пестят силите си, т.е. да се сражават по възможност с по-малко изразходване на сили. Може да им се наложи да минат в отбрана за известно време, за да възстановят потенциала си. И да се надяват, че администрацията на Байдън ще бъде преизбрана догодина. Демократите могат да си върнат мнозинството в Конгреса, което би променило напълно политическите обстоятелства. Засега основания за притеснения има, но не и за тотална паника." 

Прави ли Европа необходимите стъпки да замести подкрепата на САЩ, в случай че Доналд Тръмп победи на президентските избори след година? 

"В този момент Европа не може да замести Съединените щати. Тя не разполага нито с необходимия за това промишлен капацитет, нито с достатъчно запаси (от боеприпаси и бойна техника). Не забравяйте, че голяма част от американските оръжейни доставки дойдоха от наличния арсенал. Европейските арсенали са далеч по-бедни и няма как да заместят американските. Европейците не могат да компенсират и някои не толкова видими, но важни аспекти от американската помощ за Украйна - имам предвид разузнавателните данни и политическата координация между съюзниците. 

По въпроса дали се подготвя за сценария със завръщане на Тръмп в Белия дом Европа също не дава много окуражаващи сигнали. Малко са признаците, че европейците трупат собствени военни запаси и разширяват съществено оръжейното си производство. Не е ясно какво ще стане с формата "Рамщайн", в който военните министри съгласуват ежемесечно помощта си за Киев. Според мен главните икономически сили в Европа - Великобритания, Франция и Германия, трябва да започнат, наред с ангажираните с проблема източноевропейски държави, да говорят сериозно за това как могат да помогнат на Украйна да продължи да се бори. 

В крайна сметка - често си мисля за това - ако Украйна остане без адекватна военна подкрепа и позициите ѝ на фронта отслабнат, резултатът може да е някакво дипломатическо споразумение, но може и да не бъде постигнато споразумение. Може би, усещайки слабостта на противника си, руснаците ще продължат натиска. Сега няма индикации, че те искат споразумение. При това положение, накрая правителството в Киев може да се срине. Тогава Европа ще се озове в крайно трудно положение. Не виждам някакво пробуждане у европейските лидери - те все още не са започнали да работят срещу такъв сценарий." 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..

публикувано на 17.11.24 в 07:01

Кончетата и децата със специални потребности: Среща между приятели

От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..

публикувано на 15.11.24 в 15:09
Владимир Темелков

Дигитализират ключови административни услуги в Пловдив

Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги.  С въвеждането на системата ще има..

публикувано на 15.11.24 в 11:01
д-р Людмил Тумбев

В Ловеч откриват дневен стационар за детско–юношеско психично здраве

В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..

публикувано на 15.11.24 в 07:35

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26

Обучени екипи търсят изгубени хора в Израел

Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..

публикувано на 10.11.24 в 07:06