Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Генното редактиране на поправителен. Ще се събере ли мнозинство при повторното гласуване?

Д-р Ивелин Ризов за метода: Все едно във "Война и мир" да промените една буква. Темата е благодатна за спекулации

| Интервю
Снимка: Сдружение „За Земята“

Темата за новото законодателство, което Европейската комисия готви в областта на геномните технологии, се превърна в обект на спорове между учените и терен на спекулации със страховете на хората.

В края на миналата седмица неправителствени организации организираха кръгла маса, на която алармираха, че според тях нов регламент на ЕК се налага под натиска на агрохимическото лоби и предвижда храни, произведени по този начин, да бъдат оставени без етикетиране, без проверка и без оценка на риска. Организаторите на кръглата маса обаче не дадоха възможност на учени, които защитават различна от тяхната теза, да се включат в дискусията.

Д-р Ивелин Ризов представлява България в работните групи по новия европейски регламент.

Тази тема е изключително специфична и изключително благодатна за спекулации, смята той.

По думите му, има голяма разлика между ГМО и спорните нови геномни техники. И двата подхода използват молекулярни техники за въвеждане на промени в генома, но при ГМО се използва трансгенеза – пренос на генетичен материал между далечни организми: например от риби в растения, в генома на приемника се вкарва чужд, неспецифичен материал. При геномните техники се има предвид генно редактиране – променя се собствен генетичен материал, или метод, по който се пренася такъв между близки видове, например дивите родственици на съвременната царевица или картоф.

"Говорим за създаване на генетични промени, които са много близки до тези, които спонтанно възникват в природата или които са аналогични на генетичните промени, които се провеждат чрез класическата селекция. Цялата селекционна дейност, които човечеството провежда през последните 10-15 000 години е точно тази – въвеждането на генетични промени", пояснява Ризов.

Оригинално методът на генното редактиране и най-прецизният му вариант: т.нар. молекулярни ножици, е възникнал в резултат на изследвания за корекции при генетични заболявания при хората, уточнява още специалистът.

"Оригинално методът е разработен с цел лечение на генетични наследствени заболявания при хората."

За да онагледи генното редактиране и прецизността на генетичните мутации, д-р Ивелин Ризов дава пример – все едно във "Война и мир" да промените една буква.

При гласуването през декември испанското председателство не успя да достигне прага на съгласие по темата. В подкрепа гласуваха 17 държави членки, които съставляват 57, 9% от населението на ЕС, а за постигането на квалифицирано мнозинство са необходими минимум 15 държави, които съставляват 65% от населението.

За да се постигне квалифицираното мнозинство, са необходими още 7% от населението на ЕС, тоест зависи коя държава би променила позицията си. Това може да се случи с промяна във вота например на Полша или комбинация от други малки държави. Германия през декември гласува "въздържал се". Същата бе и позицията на България. Франция, Италия и Португалия - "за".

Еврорегламентът касае две категории на продуктите, получени с нови геномни техники. Той ще влезе в сила две години след приемането му. Ще се проведе оценка на въздействието.

Повече по темата слушайте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Лидия Шулева

Лидия Шулева: Проблемът с хосписите е в хората, които предоставят тази услуга

"Не знам дали изобщо трябва да се правим на изненадани за разкритите "домове на ужасите" . Това подчерта пред БНР  Лидия Шулева , бивш социален министър: "Не е далеч времето, когато трябваше да изгледаме един друг филма на ужасите, наречен "Могилино" , който беше държавен дом, така че тази практика дали в държавни домове или в частни , за..

публикувано на 10.06.25 в 13:42

Защо се появи втора дупка в локалното платно на "Цариградско шосе"?

Втора дупка в локалното платно на "Цариградско шосе" в столицата разтревожи хората, които живеят в района. Каква е причината за това?  Пред БНР Живка Котева , жител на района, обясни: "Бяхме много щастливи, че при нас ще има спирка на метрото. Това е много важна комуникационна точка за града и не само за софиянци, а и за хората,..

публикувано на 10.06.25 в 11:46
Леа Вайсова

Леа Вайсова: Миналото мобилизира много силни полемични дискусии

Наше ли е миналото? Какъв е отговорът на този въпрос, който често си задаваме и който понякога минава през разрушение, тоест, ако не харесваме миналото, да премахнем това, което го олицетворява.  Тази тема е на фокус в третия и последен разговор "Наше ли е миналото" от поредицата публични събития към проекта на Красимир Терзиев на площадката..

публикувано на 10.06.25 в 10:51

Наводнение в историческа солна мина нанесе удар по туризма в румънско село

За сериозен удар по туризма разказват жителите на румънското село Прайд, след като в края на миналия месец историческата солна мина в района беше наводнена. Съобщава се за отлив на посетители и много отменени резервации в множеството къщи за гости. Нищо не е същото в трансилванското село Прайд, след като освен около 130-те миньори, които са..

публикувано на 06.06.25 в 20:11
Антонина Дуриданова

Антонина Дуриданова: Приемането на еврото ще бъде много полезно за България

Антонина Дуриданова   напуска България преди повече от 50 години . Минава през тежки изпитания, за да изгради блестяща кариера в Съединените щати, след това се връща в родината, за да помогне в изграждането на нова данъчна система след края на комунизма. От емигрант до експерт: Историята на Антонина Дуриданова " Голямо вълнение..

публикувано на 06.06.25 в 11:22
Арман Бабикян

Арман Бабикян: Поне 5 политически сили доведоха до влизането ни в еврозоната

"Имаше смислени хора в поне пет политически сили , които доведоха до успеха с влизането на България в парична употреба с евро , но трябва да тръгнем твърде отдалеч". Това каза пред БНР Арман Бабикян , пиар експерт и част от гражданското движение "Ние идваме": "Сред тях беше и Градската десница , беше и НДСВ, на моменти и БСП , разбира се и..

публикувано на 06.06.25 в 09:44
Мартин Атанасов

Сайтът "Черна писта" продължава да работи въпреки хакерските атаки

Шестцифрена сума за награда обяви собственикът на компанията , която доставя сървърите на сайта "Черна писта" . От пускането му преди седмица сайтът за опасните пътни отсечки в страната стана обект на многобройни атаки, блокиращи работата му. Димитър Димитров , собственик на хостинг компанията, предлага 100 000 лева за достоверна информация..

публикувано на 06.06.25 в 08:27