Йордан Георгиев: Театърът за мен е смисъл и убежище, спасение чрез хората, които срещам там!

"Кръстен съм на моя дядо Йордан, от него мисля, че съм взел да цениш доброто, честта, чувствителността, с радост нося името му, а от баба ми, която беше учителка и от ранни години ме учеше на много песнички и стихотворения, от нея съм взел любовта към театъра, литературата, културата, разказа в "Нощен Хоризонт" незрящият журналист Йордан Георгиев, който е и театрален експерт.

Той е водещ на авторското предаване "Без маски" по радио "Алма матер".

 "Миналата година отбелязахме 15 години от създаването на "Без маски". Спазихме отново традицията да поканим гостувалите на предаването хора на изкуството, слушателите, разбира се, като отбелязахме годишнината в театрална работилница "Сфумато" с помощта на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев, на които съм изключително благодарен. 
Залата беше пълна. Имаше програма, с откъси от постановки, песни, откъси от самото предаване, оказа се, че това е единственото специализирано предаване за театър в българския ефир, сподели още Йордан Георгиев.

"За мен театърът от мое любимо развлечение от младостта се превърна в източник на смисъл и убежище, на спасение. Именно благодарение на професионалната ми среща с хората от театъра чрез предаването "Без маски". 

Това е най-важното нещо - че театърът ме срещна с хора, които са безценни за мен, те за мен са и приятели, и спасители, хора, които ме вдъхновяват, и хора, които ми помагат да намеря смисъла, тогава, когато съм се уморил да постигам, да се блъскам в стени, да доказвам някакви неща на някакви хора, да се чувствам точно така, както Томас Елиът казва в едно стихотворение - "Аз повече не се стремя, да се стремя".

Тези хора са много ценни, а другото нещо, което ми даде предаването и театъра, е да ме срещне с големи режисьори като Николай Поляков...

Предаването "Без маски" е посветено на театъра като цяло, с четири основни направления, то се излъчва веднъж седмично, то има актуални теми, второто направление е портретните интервюта, третото направление е посветено на историята на театъра, а четвъртото направление е насочено към младите актьори, разказа още за "Хоризонт" Йордан Георгиев. 

 В предаването ще чуете още запис на Йордан Радичков от Златния фонд на БНР, откъс от пиесата на Радичков "Кошници", режисьорът Николай Поляков, композитора Мишо Шишков, Ронит Алмагор, част от театралната школа на Йордан Георгиев.

Йордан Георгиев е роден във Варна. На 5-годишна възраст загубва зрението си. Оттогава е напълно незрящ. Получил е средното си образование в училище за деца с нарушено зрение във Варна, след което завършва право (2004), журналистика (2008) и магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ (2012) в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2019 г. защитих докторска степен в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с дисертация на тема „Театралният път на режисьора Слави Шкаров“. От 1 септември 2008 г. до сега е автор и водещ на единственото специализирано предаване за театър в българския ефир – „Без маски“, излъчващо се по радио „Алма матер“. Автор е на две книги с интервюта – „Без маски“ (2014) и „Младите театрали говорят в „Без маски“ (2016), както и на книгата „Геният и зануленото време (2019) – и трите са издание на „Жанет 45“. От 2013 г. е член на Съюза на артистите в България – част от гилдията на театроведите и драматурзите. В три поредни години – 2016, 2017 и 2018 е бил член на комисията, определяща номинациите и лауреатите за наградите „Икар“ на Съюза на артистите в България. През 2020 година книгата му „Геният и зануленото време“ е номинирана за награда „Икар“ в категория „Критически текст“. От края на 2020 година до края на 2021 е бил водещ на авторската рубрика „Без маски в киното“ част от проекта „Кино с думи“ – копродукция на Българското Национално Радио и Noblink. От май 2021 г. до май 2023 г. е бил автор и водещ на предаването „Среднощен експрес“ в ефира на програма „Христо Ботев“ на Българското Национално Радио. От месец ноември 2023 г. предаването продължава живота си под формата на подкаст в интернет пространството. През 2022 г. му е присъдена наградата в категория „Културна журналистика“ на сайта за култура artakcia.bg.