Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проучване: Всеки четвърти българин е бил жертва или свидетел на насилие

| Репортаж
Снимка: Здравка Маслянкова

Всеки четвърти българин е бил жертва на насилие или е бил свидетел на такова. Това показват резултатите на проучването на психолози от Великотърновския университет и женското дружество "Екатерина Каравелова" в Силистра. Проучването е направено в цялата страна и е обхванало 3500 деца и възрастни. Авторите на изследването го представиха пред българските евродепутати и пред народни представители от правната, образователната, здравната и социалната комисии в Народното събрание и настояват за спешни промени. 

Масово българите признават за домашно насилие само шамарите и побоя, но не и вербалното, емоционалното и сексуалното насилие, като стереотипите на мъжете и жените са различни, както и на хората от селата и градовете, сочи проучването, което продължи 30 месеца и установи, че всеки четвърти българин е попадал в ситуация на насилие.  

Данните не са неочаквани, коментира проф. Велислава Чавдарова от ВТУ: 

"Не, не ни изненада, защото агресията в българското семейство е устойчива тенденция. Няма нищо извънредно. Това, което е различно, са причините в момента, които се наблюдават, т.е. определено, освен вътрешносемейните отношения, категорично влияние има социално-обществена, дори политическа среда и този агресивен подход към взаимоотношенията изобщо". 

Продължават обществените нагласи, че проблемите с насилието трябва да си останат в семейството, а когато жертвите добият смелост да потърсят защита, изваждането от критичната ситуация става бавно, държавната машина е тромава, затруднена е работата с насилниците, отделно имаме и все по-силен и по-разпространен език на омраза от политиците. Проблеми има дори с традициите ни и разбиранията за патриархат, коментира психологът доц. Иван Иванов: 

"Патриархалните традиции и норми, според участниците в малките населени места, са ресурс за предпазване от насилие. Докато участниците от големите населени места смятат, че патриархалните традиции способстват и отключват проявите на домашно насилие. В някаква степен имаме изцяло разцепена ситуация".

Много тревожни са изводите, които правят психолозите от разговорите си с ученици. Стереотипите са непробиваеми, коментираха проф. Велислава Чавдарова и гл. асистент Петя Трифонова: 

"Особено в малките населени места децата не възприемат като насилие дори и преживяно такова. Това, че децата са били малтретирани, бити или присъствали на сцени с домашно насилие не променя техните стереотипи", посочи проф. Чавдарова. 

"Всички ползваха концепциите, наблюденията, моделите вкъщи. Ако една майка е толерантна да бъде обиждана или каквото и да е друго, те смятаха, че това е нормално, чисто финансово да са обезпечени", допълни гл. ас. Трифонова. 

Нужни са много сериозни промени в образователната, здравната и социалната политика на страната. Въпреки че преди няколко месеца имаше промени в Закона за домашното насилие, правилникът за прилагането му е неработещ, коментира Галя Иванова от женското дружество "Екатерина Каравелова" в Силистра, а темата е била обсъдена на срещата с българските депутати:  

"Това просто е спешно да се случи, защото към момента има едни промени в законодателството, които са доста адекватни, но на практика кой следи за тяхното изпълнение и как точно се случват нещата – няма нормативна уредба, която да го регламентира, актуална нормативна уредба. Правилник има, но той не е съобразен със Закона за защита от домашно насилие".  

Психолозите от ВТУ и женската неправителствена организация са обсъдили с депутатите темата за домашното насилие да влезе в образователните програми, поясни доц. Иван Иванов: 

"Да могат гъвкаво през различни ролеви игри да се решават конфликти, така че още на ранно училищно ниво да има нещо като превенция и децата да са чувствителни към темата". 

Езикът на омразата е превзел българската политика и затова е нужен:

"Етичен кодекс на публичните личности. В изказванията и становищата да не се подчертават и да не се злоупотребява с полово-ролевите стереотипи, защото сега да не говорим на какъв език си говорят и как се обиждат в Народното събрание". 

На законотворците ни са предложени и законодателни промени. 

"Политиката в сферата на семейството и насилствените отношения да върви към по-голяма прозрачност, по-голяма координираност, съответно бюджет, поемане на отговорност и създаване на адекватна система, която да може да работи и с жертвите, и с насилниците", посочи доц. Иванов.  

Мащабното изследване, проведено сред 3500 деца и възрастни в 28-е области в страната, може да стане основа на национална програма за работа по проблемите с домашното насилие, още повече, че сега се структурира националният съвет за противодействие на домашното насилие и секретариатът към него. Нужно е да се преосмисли, че подходът към различните райони трябва да е различен, коментира Галя Иванова от силистренската неправителствена организация: 

"Домашното насилие е такъв феномен, който не засяга единствено семейството, той засяга и устоите на държавата. Много е важно да не приемаме, че отношенията в семейството са само вътре в семейството. За нас ще е голямо постижение, че ние нямаме работа". 

Репортажа чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Еленков

Има ли у нас почва за въвеждане на споделено родителство след развод?

В момента активно се обсъжда идеята за т.нар. споделено родителство . Това обясни пред БНР Георги Еленков от Националната мрежа за децата.  "Има три входирани законопроекта в НС . Идеята им е да се направи поправка в Семейния кодекс и съдът да постановява и на двамата родители да упражняват родителските права, когато желаят да бъдат титуляри на..

публикувано на 31.01.25 в 09:24
Никола Янков

Никола Янков: Прозорецът за еврозоната се затваря. Политическият ландшафт на Европа се променя

Истинската причина за отлагането на искането на извънреден оценителски доклад от ЕК за еврозоната е, че управляващата коалиция възнамерява да внесе в парламента бюджет с по-голям от 3% дефицит . Това мнение изрази пред БНР икономистът Никола Янков, бивш заместник-министър на икономиката. Той оглавява икономическия екип на "Синя България"...

публикувано на 31.01.25 в 09:23

Протест на таксита в София може да затрудни достъпа до Терминал 2 на летището

Достъпът до "Терминал 2" на летище "София" може да бъде затруднен по обед заради протест на таксиметрови шофьори .  От Националния таксиметров синдикат са недоволни от новата организация на движението , която е в сила от 9-и януари.  Достигането до терминала с кола става вече през бариери, които регистрират номера на колата.  От летище..

публикувано на 31.01.25 в 07:28

Надежда Николчева: Трябва да работим по изграждане на култура за ползването на смартфоните сред учениците

Пълната забрана за използване на телефони в училище няма да ни реши проблема. Това обясни пред БНР Надежда Николчева, зам.-директор на Първа английска гимназия, след като стана ясно, че н ад 16 хиляди ученици са преместени в друго училище в Гърция заради използване на мобилни телефони в клас.  Сред задълженията на учениците у нас, описани в..

публикувано на 29.01.25 в 11:27
Местността „Карандила“ в природен парк „Сините камъни“

Гергина Даскалова: С икономически интереси в "Сините камъни" ощетяваме Европа и света

"Има тенденция за изваждане на територии от природни паркове, както на Витоша и лифтовете, и тя трябва да бъде преустановена. Ние имаме огромно биоразнообразие, сложен релеф, какъвто няма в Европа. След Испания, България е на второ място по биоразнообразие. С тези икономически интереси ощетяваме не само България, но и Европа, и света". Това..

публикувано на 29.01.25 в 10:28

Настъпва Лунната Нова година

Над милиард и половина души по света отбелязват днес началото на Лунната Нова година.  Лунната Нова година зависи от циклите на луната, поради което датата е различна всяка година. През настоящата 2025-а 29-и януари е първият ден от Лунната година на змията. Празникът е известен също като Пролетен фестивал и Китайска Нова година, но се отбелязва не само..

публикувано на 29.01.25 в 05:34

Все по-недостъпната Витоша – какво да се прави?

Кметът на София трябва да убеди правителството част от бюджета на НЗОК да се отдели за укрепване на здравето на живеещите в София, като няколкостотин милиона се инвестират в спортни съоръжения, най-вече в планините около София , които са "белият дроб" на столицата. Тази препоръка отправя в ефира на БНР Димитър Димитров, който е бил..

публикувано на 28.01.25 в 11:49