Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Борис Казаков: Проблемът е високата смъртност, не толкова раждаемостта

Демографските проблеми са с голяма инертност, те са наследени процеси, обясни ученият

| Интервю
Снимка: БГНЕС

Въпросът за демографската криза у нас е с какъв темп ще е намаляването на населението. На този етап не трябва да има съмнения, че населението на страната ще намалява и не трябва да бъдем оптимисти, а реалисти. Два са факторите, които оказват влияние върху демографската криза у нас – отрицателният естествен прираст и миграционното салдо.

Това обясни пред  БНР главен асистент д-р Борис Казаков от Националния институт по геофизика и геодезия на БАН.

С какъв темп ще намалява населението е въпрос на изчисления, каза той и коментира "качеството на живот" като причина.

"Качеството на живот не е директна причина, населението намалява по естествен път - прираст и по механична път - миграционно салдо. У нас между двата фактора по-голяма роля има отрицателният естествен прираст", обясни Борис Казаков.

Той даде пример, че от последните две преброявания в страната има намаление от 850 000 души - половин милион е отрицателният естествен прираст и 350 000 се изселват.

"За раждаемостта често сме свикнали да говорим че е ниска, тя не е ниска или много по-ниска от други европейски страни. Проблемът у нас е високата смъртност и детската също, която е по-висока от средноевропейската. Проблемът е високата смъртност, а не толкова ниската раждаемост", каза Борис Казаков.

И допълни:

"По естествен път много повече умират, отколкото се раждат, но все още напускащите страната са повече. Засега изселвания и заселвания от страната не се следят точно и се засичат на базата на две последователни преброявания за 10-годишен период". 

Казаков коментира още, че не може свободно да се посочи кой е най-големият проблем.

"Разбира се, че демографската криза е от най-сериозните, дебатът не е спирал, предлагат се стратегии и не виждаме обръщане на тенденцията в обратна посока. Демографските процеси се характеризират с голяма инертност, те са наследени процеси. Дори да има мерки, резултатите ще отнемат много време – едно поколение или дълъг период от време. Има изключения като извънредни събития – войни, които водят до значителна промяна в демографските процеси. В нормални условия настъпват бавно. Има отражения в десетилетия, което наблюдаваме с населението на страната", обясни той.

Борис Казаков заяви, че да се прогнозират процесите и хода им може, но да се намери изход от ситуацията ще е трудно, защото повечето европейски страни се характеризират със застаряло население и висока средна възраст

"И как да прилагаме мерки за повишаване на раждаемостта. Половината от населението е над 45 години. Жените във фертилна възраст, дори всички от тях да могат и да искат да имат деца, не са толкова много. Детеродната възраст може да се води между 15 и 49 години в демографията, но много малко се случва тези жени да раждат. Около 1% от бебетата годишно са родени от жени над 40 години и не може да се разчита на целия фертилен контингент", аргументира се ученият.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Александра Никова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Веселин Тодоров

Веселин Тодоров: Призовавам Европейската прокуратура да ме покани да разкажа какво знам за Ковачки

"Цялата сага с холдинг "Орион" , който обединява под шапката си над 150 дружества и нанася ущърб, както на бюджета, така и на потребителите,  започва може би през 2005-2006 година , когато самите дружества се приватизират ". Това каза пред БНР Веселин Тодоров , енергиен експерт и главен герой във втора част на разследването на Антикорупционния..

публикувано на 03.06.25 в 14:34

Европейската сцена в дискусия за резидентските програми в България

Какво е бъдещето на независимата сцена в България? Тази, която може да изпълнява различни жанрове и функции и да отговаря на все по-динамично развиващата се концепция за сцена изобщо в съвременния свят. В навечерието на една много голяма европейска конференция, която ще се проведе като Трансевропейска конференция на европейските зали в Регионалния..

публикувано на 03.06.25 в 12:20
Евелина Андреева

Какво показва първото проучване за нагласите на младите хора към пазара на труда у нас?

Каква е мечтаната от младите хора в България работа? Опит за отговор ще са резултатите от първото по рода си национално проучване на "Мечтаната работа" , инициирано от студентската медия на Нов български университет и реализирано със съдействието на платформата "Kazva.bg" . В анкетата са участвали 1069 студенти от цялата страна , които са дали..

публикувано на 03.06.25 в 09:56

Предизвикателства и преимущества на велотуризма у нас и по света

Петър Матов от Троян е двукратен победител във велосъстезанието Байканджии . Планинското колоездене става негова страст и хоби.  Постиженията му по най-дългите веломаршрути в България са впечатляващи без да е професионален спортист. През август миналата година той постави нов рекорд за най-бързо преминаване на маршрута Ком–Емине с велосипед,..

публикувано на 02.06.25 в 12:36

Книгата "Дишам" ще се разпространява в лечебни заведения и лекарски кабинети

Сдружението за развитие на българското здравеопазване издаде книжка със 7 разказа на пациенти с бронхиална астма.  Целта е чрез личната история посланията да достигнат до повече пациенти за начина на живот с астма и за това, че лечението помага.  Автор на книгата „Дишам“ е Мария Касимова Моазе.  Тя беше представена по повод Световния ден за борба с..

публикувано на 01.06.25 в 05:56
Проф. Иван Желев

Проф. Иван Желев: В Румъния въведоха предмет "Религия" в училищата и резултатите са добри

" 36 години нямаме политическо съгласие, за да се въведе предметът "Религия" в училищата, както направиха в съседна Румъния. Там въведоха този предмет в училище и доколкото общувам с румънски колеги, има добри резултати сред младото поколение , така че нека да се направи нещо". Това каза пред БНР  проф. Иван Желев,  богослов и бивш шеф на Дирекцията..

публикувано на 30.05.25 в 16:28
Мозайка - Български рози цъфтят в японския град Наканоджо

Отношенията между България и Япония - истории за копнежите на сърцето

Тази година се навършват 116 години от първите официални контакти между България и Япония . Зад тях стоят лични истории, оставили специална следа в отношенията на двете държави извън междуправителствените връзки, политическите речи и официалните визити.  Президентът Радев посети японска авиобаза В страната на изгряващото слънце копнеят за..

публикувано на 30.05.25 в 13:19