Грузия между ЕС и Русия. На дневен ред е закон за чуждестранното влияние

Партията "Грузинска мечта" прокара миналата седмица на първо четене в парламента закон, задължаващ всички организации, повече от 20 процента от бюджета на които е финансиран от чужбина, да се регистрират като агенти на чуждестранно влияние. Същото нещо "Мечтата" се опита да направи и през март миналата година, но се отказа.

Мотивът е, че с тази мярка се осигурявала повече "прозрачност" за противодействие на "псевдолиберални ценности", налагани от чужденци.

Масовите протести не закъсняха - десетки хиляди излязоха по улиците на Тбилиси срещу "Руския закон", както го кръсти опозицията още миналата година. Но идната седмица управляващите се готвят да го внесат и за второто от задължителните три четения, отхвърляйки призивите на Европа и Америка да не го правят.

"Колко хубаво нещо е слънчевият ден!", изпя грузинският бас Паата Бурчуладзе пред многохилядното множество под прозорците на властта в Тбилиси.

"Слънцето никога не изгрява от Север!", пишеше на един от транспарантите на протестиращите млади грузинци срещу "Руския закон".

Година и един месец, откакто за първи път се опита да прокара такова нещо, но беше принудена да се откаже заради масови протести и безредици, управляващата партия "Грузинска мечта" отново постави проекта си за закон за "чуждестранното влияние" на дневен ред в парламента. Също както на север - в Русия - намерението е да се дамгосат неправителствени организации и независими медии, които не следват чинно политиката на управляващите.

След препирни и дори шамари в пленарната зала на парламента в началото на миналата седмица лидерката на най-голямата опозиционна фракция - Тина Бочукава, настоя:

"Не внасяйте този закон днес, нито утре, нито въобще през тази парламентарна сесия, нито догодина! Оттеглете този закон веднъж завинаги! В Грузия няма място за руски закон. Изборът на грузинския народ е Европа!".

"Грузинска мечта" обаче не само не се съобрази с аргументите на опозицията, но и премиерът Иракли Кобахидзе парира призивите от Запада да не прокарва закон, противоречащ на демократичните ценности:

"В изявленията на американските дипломати за жалост няма нито един убедителен аргумент. Повтарям - нито един. На Столтенберг и на Шолц в изявленията - също. Казват, че законът противоречи на европейските ценности. В коя част точно?! Защо?! Аргументи - нула! Затова няма как да променят нашата позиция".

Затова, също както миналата пролет, започнаха протести - с всеки изминал ден все по-многохилядни. Основната маса протестиращи отново са младите грузинци. Шлагерът на скандиранията този път се състои от въпрос и отговор: "Накъде сме тръгнали? Към Европа!".

Защо е това дежавю в Грузия?

Отговаря Гиа Нодиа - професор политолог от държавния университет "Иля":

"И ние това се питаме. Според мен Бидзина Иванишвили - милиардерът, който формално е бивш почетен председател на управляващата партия "Грузинска мечта", но всъщност още ѝ е лидер - се е уплашил, че Западът се готви да го свали от власт чрез нова цветна революция или нов евромайдан, използвайки граждански активисти и опозиционни медии. И се опълчва на тази конспирация.

Също като Владимир Путин, Иванишвили гледа на такива протести като на цветни революции, организирани от американците и европейците. Затова не бива да се позволява на разни западни донори да помагат за укрепване на гражданското общество и независимите медии".

Според Каха Гоголашвили от Грузинската фондация за стратегически и международни анализи е възможно "Грузинска мечта" да е мотивирана от две неща:

"Първото са предстоящите избори. Искат преди тях да потиснат критичните гледни точки - критичните към тях гласове. Целта им е да се сдобият с инструменти, с които да всяват страх сред обществото. Също както се случва в Москва. А втората възможна причина е "Грузинска мечта" да са били посъветвани настоятелно от Москва да действат по този начин".

"Грузия отива на избори през октомври и управляващата партия се опитва да поляризира колкото може повече обществото. Защото поляризацията ѝ помага да вземе възможно най-голям дял от гласовете", допълва възможните версии Вано Чхиквадзе от фондацията "Гражданско общество" в Тбилиси.

Гоголашвили отговаря и на въпроса дали има значима промяна в обществените нагласи през времето от миналия март, че "Грузинска мечта" да се осмели да направи втори опит да задуши опозицията с руското ноу-хау:

"Грузинското общество съзнава, че ако този закон бъде приет, пътят на страната към членство в Европейския съюз ще бъде блокиран. Високопоставени европейски представители ни го казаха ясно. Европарламентът прие завчера резолюция с предупреждение, че няма да има шанс за присъединителни преговори, ако това стане част от правната ни уредба.

Близо 80 процента от населението на Грузия сме за това тя да е част от Европейския съюз. Бъдещето на децата ни е поставено на карта. И затова хората са по улиците да протестират. Така че - общественото мнение не е променено. Дори бих казал, че протестите сега са по-мащабни от миналата година".

Професор Нодиа потвърждава тази теза. Говори и за обявената за идния понеделник демонстрация в подкрепа на правителството:

"Грузинското общество си е същото. Не виждам признаци за промяна на нагласите. Просто Иванишвили не се е примирил с поражението си миналата година. Контрапротестът е организиран от правителството - те не се опитват много да го скрият. Освен зависими държавни служители, там ще има и откровени поддръжници на "Грузинска мечта" - крайнодесни и опортюнисти, които вярват, че тази партия осигурява стабилност и спокойствие".

Не се ли увеличава обаче така рискът от конфронтация и хаос?

Вано Чхиквадзе: "Не е изключено, за съжаление. Защото когато има масовки на правителствени поддръжници и същевременно протести, винаги е възможно да се случи нещо. Но се надявам "Грузинска мечта" да не забравят, че преди всичко трябва да мислят за гражданите на тази страна, а не как да задържат властта си".

Гиа Нодиа: "Протестите ще продължат. Сигурен съм. Но дали това ще е достатъчно "Грузинска мечта" да оттегли проекта си? За съжаление не може да се каже. Изглежда, че този път наистина са решени да го прокарат".

Каха Гоголашвили: "Според мен този път, само за да задържат властта, ще докарат докрай това, което започнаха. Въпреки, че то ще им навреди".

Каха Гоголашвили обяснява и разликите в предлаганото преди година и сега. А обяснението е кратко: терминът "чуждестранен агент" просто е сменен с "чуждестранна организация":

"Всичко останало е същото. И прилича много на закона в Русия. А според мен е дори по-дискриминационен. Такъв руски тип закони са в сила вече в Киргизстан, Казахстан и Беларус.

С извинение за тежката дума, но бих казал, че в Грузия готвеният закон е пълна глупост. Защото всеки нормален правен експерт ще ви каже, че този закон е безсмислица - дамгосва някого като "агент" без той да има фактически отношения с донора на фондовете, след като ги е получил, и да лобира за неговите интереси. Освен това би било достатъчно само 20 процента от финансирането да идва от чужбина. В Русия дори границата е 7000 евро, за да те смятат за чуждестранен агент".

"Чуждестранен агент" и "чуждестранна организация" за експерта от Грузинската фондация за стратегически и международни анализи са нещо като "враг на народа" от съветско време и предполагат "мека версия" на Голямата чистка от 1937-38 година.

"Опитват се да използват този вътрешнополитически процес като инструмент за провокиране на антируски настроения. Едва ли източникът на тези импулси е извън... аааа, вътре в Грузия. Този проект не може по никакъв начин да се свързва с желание да се обезопаси вътрешната политика на Грузия чрез някакво влияние от Русия. Не е така" - гласят искрените, както винаги, уверения от Москва - в случая с невинен лапсус от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков.

Колко силно е влиянието на Русия в Грузия 16 години след 5-дневното ѝ военно нахлуване там и отцепването на Абхазия и Южна Осетия?

Каха Гоголашвили: "В Грузия се смята за позор да служиш на руснаците. Но през тези 16 години те не губиха време. Пропагандата им е мощна, но не е за това колко е хубава Русия, а колко е лош Западът. Целта е да проникнат в умовете ни с антизападни и антилиберални послания.

Че ние грузинците сме различна цивилизация от европейската и че ако се присъединим към Европейския съюз, ще загубим идентичността си! Така руснаците успяха да спечелят известна подкрепа от хора, които си мислят, че ратуват за Грузия в името на славното ѝ минало и още по-славното ѝ суверенно бъдеще, но не си дават сметка, че всъщност обслужват интересите на Русия".

Гиа Нодиа: "Хората се страхуват от Русия. Защото виждат какво се случва в Украйна, а тя е доста по-голяма и по-силна от Грузия. Успява засега да отблъсне агресията, но изходът не е ясен. Затова се шири страх, че ако Русия реши да накаже Грузия, също като Украйна, заради проевропейска политика, Западът няма да може да ни защити. И главната причина "Грузинска мечта" да е още на власт е, че тя много вещо манипулира този страх".

А каква е истинската грузинска мечта, попитах професор Гиа Нодиа:

"Истинската грузинска мечта, споделяна от повечето грузинци, дори от част от гласуващите за партията "Грузинска мечта", е мирна и просперираща Грузия, която е призната за европейска държава и реална част от Европа. Това е истинската мечта на грузинците от края на XIX век бих казал. А сегашното правителство се бори тъкмо срещу тази устояла на времето мечта".

Остава тогава да видим в близките дни кой ще мигне пръв:

От Вано Чхиквадзе чуваме и в оригинал на грузински протестния лозунг: "Накъде сме тръгнали? Към Европа!".