През тази година се навършват 350 години от смъртта на трима големи българи католици от 17-ти век – Петър-Богдан Бакшев, Петър Парчевич и Филип Станиславов, които умират през една и съща година – 1674 г. По този повод в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" в София беше открита изложба, свързана с книжовното наследство на българските католици от 17 - ти до 19 - ти век. Автори са доц. Радостин Спасов от Историческия факултет на Софийския университет и д-р Бояна Минчева от Националната библиотека.
Карти, писма и книги на българските католици, живели от 17 - тидо 20 -ти век свидетелстват за книжовния и културен принос на една малка религиозна общност за запазването и популяризирането на българската идентичност.
"Идеята беше да се сложи акцент върху книжовното наследство на българските католици и на нашите изселници след Чипровското въстание. Част от тях живеят и до ден днешен в историческата област Банат", разказа пред БНР доц. Радослав Спасов, историк и изследовател.
Сред личностите, които изграждат експозиционния разказ, са Илия Маринов, Петър Богдан Бакшев, Филип Станиславов, Кръстю Пейкич, Павел Дуванлията и др.
"Сведенията, които черпим за тези личности, са от архивите на католическата църква в Италия и копията на документите, които се намират тук, при нас в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", както и в държавните архиви по места".
Част от документите са илюстровани с карти, които показват мащаба на действие на българските католици от 17 - ти до 20 - ти век.
"Това е едно напрегнато време за Европейския континент с рефлексии върху европейския югоизток".
По-будните момчета сред българските католици по онова време са изпращани да учат в Лоретската колегия в Италия. Италианският град Лорето приема стотици българи от Чипровци и павликянските села от Дунав до Пловдив.
"Неслучайно това са и едни от най-образованите хора през 17 - тото столетие в нашите земи.
Тук е прочутият "Абагар" на Филип Станиславов. В Националната библиотека притежаваме копие от тази уникалрна книга".
"Абага̀р" е първата българска печатна книга, съставена от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов. Изданието е отпечатано в Рим в средата на 17 -ти век – 2 века след отпечатването на Библията от Йохан Гутенмерг – изобретателят на печатната преса.
"Филип Станиславов е известен с това, че е бил и преводач на папа Урбан Осми".
Самият Филип Станиславов в годината, в която отпечатва своя "Абагар" - 1651 -ва, открива и училище за павликяните в село Трънчевица. По подобие и модел, по който той е имал възможност да получи своето образование в Рим.
"Филип Станиславов доста активно работи с Петър-Богдан през този период".
Петър-Богдан Бакшев е съвременник на Филип Станиславов. Роден е в Чипровци, получава образованието си в Климентската колегия в Рим. Става глава на Софийската епископия, която по негово време е издигната до архиепископия, която ръководи всички католици в България, Влахия и Молдова. Той пише най-ранната известна българска история. По време на обиколките из католическите епархии Петър-Богдан създава и множество исторически разкази за България и Сърбия, за градовете София и Охрид.
"Много отдавна е публикувана прословутата му релация на българските земи от 1640 г. Дава се подробна информация за демографията, етническия състав, религиозния състав, архитектурата, църквите".
Втората част на изложбата обхваща католическата общност в южна България. Авторите се натъкват на факти за Павел-Гайдаджийски Дуванлията, намерени от католическия свещеник в Белене – отец Паоло Кортези.
"През последните години търсих в архивите на моята конгрегация в Рим и Ватикана. Намерих някои писма на Павел-Гайдаджийски Дуванлията".
Интересното, според отец Паоло, са четири пасторални писма до свещеници и вярващи, които са се чели на неделните литургии.
"Говорят за единството между християните".
Документалната изложба за българската католическа общност през Възраждането ще бъде показана в градовете Пловдив и Русе – центрове на двете големи католически епархии в северна и южна България. Тя ще отпътува за Италия и други католически страни, в които живеят по-големи български общности.
До Коледа остават седемнайсет дни. Това е време на трепетно очакване, но и време за подготовка: къде и как ще прекараме празниците, какво ще има на трапезата, какви подаръци ще купим, каква ще бъде украсата и други организационни задачи. Част от празничната атмосфера за Рождество Христово са поздравителните картички. Традицията им е от..
Драматичният театър "Борис Луканов" в Ловеч ще представя "Асансьорът" на писателя-дисидент Георги Марков. Пиесата е писана през 1967 година. Две години по-късно Марков емигрира, а през 1978 г. е убит в Лондон. Творчеството му е забранено у нас. По тази причина и пиесата е свалена от репетиции, в която младият тогава Йосиф Сърчаджиев..
Актрисата Мария Бакалова връчи наградата за европейски режисьор на французина Жак Одиар за филма му "Емилия Перес" на 37-ата церемония за Европейските филмови награди в Люцерн. Над 1000 гости присъстваха на галата в швейцарския град. Филмът "Емилия Перес" беше избран измежду 15 продукции за европейски филм на 2024 година. Одиар получи..
От 17 декември до 5 януари ще продължи 38-ото издание на "Новогодишен музикален фестивал" в НДК с класически, камерни, джаз, фолклорни и хорови концерти, детски събития, балет и оперета. Академичният народен хор и академичен народен оркестър към НМА ще представят "Фолклорна Коледа" на 18 декември в зала 9 с участието на даровити..
Големият български фотограф Гаро Кешишян запечатва живота в строителни войски – едновременно наказателни формирования, но и нужна част от военно - инженерното дело. Галерия "Синтезис" представя 92 фотографии, разкриващи трудностите, които преживяват хората, попаднали в това подразделение на българската армия. Надежда Павлова от галерия..
С голям концерт, озаглавен „30 години класика в ефира“, на 7 декември ще бъде отпразнуван 30-ят рожден ден на първото българско ефирно радио за класическа музика. Днес то се нарича „Класик А“ и се излъчва на честотите на университетското радио „Алма Матер“, а допреди две години го познавахме като Класик ФМ радио. В зала „България“ от 19.30 ч. на..
"България винаги е в моето сърце, където и да съм!" - това сподели оперната прима Соня Йончева минути след церемонията, на която генералният директор на БНР Милен Митев ѝ връчи статуетката "Музикант на годината 2023", изработена от скулптора Христо Илиев. Певицата отдавна е със звезден статут по световните сцени, но никога не пропуска да отбележи, че..
"Управляващите прокуратурата са хора, които знаят нещо, за което гражданството не си дава сметка докрай – че нищо не може да се направи, защото това..
Рибата предлагана в магазините в област Монтана е качествена и с доказан произход. Традиционният жив шаран за Никулден се търгува по 11 лева..
Инициативата "Българската Коледа" помага и на 3-годишната София, която е с рядко генетично заболяване и има нужда от ежедневно лечение, за да..