Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изложбата "Да преживеем миналото – историческите възстановки като феномен на културата" може да бъде видяна до 13 май в галерията на СУ

Димитър Атанасов: Историята представлява ресурс, от който изграждаме настоящето си

Иво Страхилов: Необходимо е да обърнем внимание на политическия потенциал на тези разкази и възстановки

| Интервю
Димитър Атанасов, историк
Снимка: Ирина Недева

Историята представлява ресурс, от който изграждаме настоящето си. Това обясни пред БНР Димитър Атанасов историк от Института по етнология и фолкористика с Етнографски музей към БАН. 

Той е и куратор на мултимедийната изложба "Да преживеем миналото – историческите възстановки като феномен на културата" която може да бъде видяна до 13 май в галерията на Софийския университет. Тя представя резултатите от един изследователски проект, започнат от проф. Ивайло Дичев. 

"Начинът, по който гледаме на своето минало се отразява много силно върху това как се възприемаме днес. Който успее да овладее престижните знаци на историческия разказ, да ги формулира по начин, по който пасват на неговия политически проект и да ги разпространи така, че да се сглобят с налични социални нагласи, той много лесно се превръща в успешен политик", посочи Димитър Атанасов в предаването "Хоризонт до обед".

Иво Страхилов, катедра "Културология" на Философския факултет в СУ, обясни, че се  наблюдава се многообразие на разказите.

"Голяма част от възстановките, свързани с периода на национално Възраждане и изграждане на българската нация, се ориентират и остават доминирани от тесния национален разказ, свързан с героичните победи в националната история

В други периоди наблюдаваме опити за надскачане и дори критика на  академичния разказ".

Той смята, че е необходимо да обърнем внимание на политическия потенциал на тези разкази и възстановки.

Димитър Атанасов обясни още, че изследвайки историческите фестивали, възстановките, начините, по които се изиграва днес историята, трябва да погледнем към въпроса как изглежда разказа за историята.

"На първото откриване на нашата експозиция Евгения Троева каза, че историята не е заключена в миналото. Тя е тук и сега и е време да го осъзнаем. Историята се употребява и преупотребява във всички свои версии. 

Да преживеем миналото

В България още от края на 19 век започват да се организират т.нар. живи картини – епизоди от поборническото минало. Архитектурните възстановки имат по-кратка история. 

Но когато историците застанат на страната на бутафорията, вече не може да я наричаме бутафория".

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл. 


По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Детският радиохор с диригент Венеция Караманова - Ансамбъл на годината 2023

Финалите на престижния хоров конкурс "Нека пеят народите" ще минат и през България

Детският хор на БНР, двукратен носител на приза "Ансамбъл на годината" в националната анкета на предаването за класическа музика "Алегро виваче", се класира за финала на престижния хоров конкурс „Нека пеят народите“, организиран от Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Финалистите са общо осем, по четири в двете категории на конкурса – „Деца и..

публикувано на 02.10.24 в 16:14

Супергероят Крали Марко оживява в нова българска видеоигра

И двамата Бояновци са млади татковци и споделят, че са горди от факта, че и родителството е намерило място в играта. Или по-скоро малките Василеви и Йорданови. Героите в Marko: Beyond Brave говорят на измислен език, подобно на тези в "Тримата глупаци" или "Миньоните" , например, а част от думичките са именно такива, използвани от техните..

публикувано на 02.10.24 в 13:50
Крум Балджийски

Крум Балджийски: Има огромен чар в съживяването на изоставени места

Изложбата "Rural Murals 2024 - Spirit of a Place - Изложбата" ще покаже творби и фотографии от тазгодишния проект "Стенописи в дивото". Настоящата локация на проекта е Любница, махала от село Мухово до язовир "Тополница" недалеч от София. "Организирам този проект от 2019 г., като каня интернационални художници, стенописци, фотографи и..

публикувано на 02.10.24 в 10:04

Толкова нежност в едно сърце, а то е за всичко

Нежна и красива поезия оставя в житейския си път Кинка Константинова. В своите 37 книги. Родена през 1928 г., през 2011 г. тя си отива от този свят и нейната дъщеря, професор по музика, продължава издаването на останалите. Живее в София, била е член на СБП, превеждана в Русия, Беларус, Франция, Румъния, Сърбия, Армения, а наскоро..

публикувано на 01.10.24 в 16:43
Иво Върбанов

Иво Върбанов - посланик по света на българската музика и българското вино

Нощният гост казва, че би подарил бутилка вино на стойностни хора , независимо кои са и с какво се занимават. Предполагам е важно да ценят труда, вложен във виното и желанието, то да носи индивидуален характер.  Това е Иво Върбанов, който е пианист и винопроизводител . Виното е капризна напитка , попива в себе си всякакви нюанси, носи дъха на..

публикувано на 01.10.24 в 15:48
Юлия Дивизиева

Юлия Дивизиева и Румен Леонидов: Пътешествие в опаловите часове на душата

В "Нощен хоризонт" гостува Юлия Дивизиева – автор на множество книги, сред които последният й роман "Часовете на опала" .  В него тя разглежда граничните състояния на деня и нощта, когато времето сякаш спира , а осезанието ни позволява да проникнем по-дълбоко в себе си и в света около нас. Опаловите часове, както ги нарича, са моменти на..

публикувано на 01.10.24 в 14:34
Роберт Леви

"Симфония Рейн - Майн - Дунав" е най-новата книга на Роберт Леви

Поетът Роберт Леви, който от години живее и работи във Франкфурт, си дойде за представянето на най-новата си стихосбирка "Симфония Рейн - Майн - Дунав"  на празника на изкуствата Аполония и на Алеята на книгата в София. Поетът Стефан Иванов, който е и редактор на стихосбирката, я определи така: "Това е пълноводна литературна река с определено..

публикувано на 01.10.24 в 14:15