Сергей Бойко: Хората в Русия, които подкрепят режима на Путин, не са толкова много

Интервю на Ангелина Пискова със Сергей Бойко в предаването ''12+3''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Хората в Русия, които подкрепят режима на Путин, не са толкова много. Това заяви в интервю за БНР руският опозиционер Сергей Бойко - бивш координатор на щаба на покойния опозиционер Алексей Навални в Сибир и бивш общински съветник в Новосибирск.

Според него, режимът на Владимир Путин може да остане на власт още дълго време.

"Не бих казал, че има някакви алгоритми или начини, с които бързо да се свали режимът на Путин. Той несъмнено е персонален и Русия е нещо отделно. На това може да се гледа като на един вид окупация. Страната е окупирана от хора, които обявяват свой дневен ред, вербуват лоялисти, държат властта силово. Това може да продължи дълго. Никой не пита обществото дали е съгласно или не", коментира Бойко.

По думите му "независимо от застоя си, икономиката ще продължи да произвежда оръжия за войната в Украйна".

През последната година Сергей Бойко живее в Мексико. "Ако си с руски паспорт, е сложно да си в Европа", казва той. Основната му дейност е през канала Youtube, а това му отваря място във всяка друга част на света.

- Каква е причината да не можете да се върнете в Русия?

- От 2021 година дейността на щаба бе обявена за екстремистка, въпреки че ние го закрихме още преди това. Тоест, тогава вече нямаше работеща организация, нито нарушения. Въпреки това, срещу нас започна криминално преследване. За огромен мой късмет и той направо беше като шестица от тотото, когато започнаха да арестуват координаторите на щабовете, аз бях в отпуск зад граница. Два дни преди завръщането си разбрах, че не трябва да се връщам. След няколко дни вече бях обявен за издирване и срещу мен дори в момента се води наказателно дело. В домовете на брат ми, тъщата ми и изобщо на всички мои роднини, които останаха в Русия, бяха извършени обиски, викаха ги на разпит, за да дават показания за дейността ми, въпреки че нямат нищо общо с нея - просто имаха нещастието да са роднини на такъв "опасен престъпник". Така че от 2021 година аз, съпругата ми и децата ми вече не бяхме в Русия и повече не можем да се върнем.

- А как се отнасят в момента с роднините ви?

- Брат ми беше принуден да напусне Русия заради оказван натиск. Дори директно го заплашваха, че ако не започне да си измисля някакви показания за мен, тоест, да ми вменява някакви престъпления, самият той ще влезе в затвора за съучастничество. Например, ние извършвахме финансови преводи помежду си, което е нормално в едно семейство. И на него му вменяваха, че е финансирал дейността ми. Сега той е в Германия, където му предоставиха убежище. Изобщо, по-близките ми роднини бяха принудени да напуснат страната. Върху тези, които останаха, се оказва натиск в работата им и им се правят обиски. Това е реалността, в която живеят.

- Бил сте политик в опозиция. Бихте ли разказали повече за дейността ви?

- През 2019 година участвах в изборите за кмет на Новосибирск и се класирах втори след системния кандидат и с голяма разлика от всички останали. През следващата година участвах в изборите за общински съветници. Тук вече ми помогна популярността, а и по-малкия мащаб на изборите, макар да беше ясно, че за опозицията няма възможност за агитация, независимо дали е масова или не. Изобщо, колкото е по-голям мащабът на изборите, толкова по-трудно е участието в тях, още повече, че трябва да правиш обръщенията си лично. А по време и на кметските избори, и на изборите за общински съветници, на мен ми забраняваха да поставям банери или плакати и да си плащам за реклама в интернет. Дори не можехме да похарчим ефективно за агитация парите, които получавахме от нашите симпатизанти, защото всички възможни варианти за агитиране на практика ни бяха затворени с изключение на някои полулегални. Конфискуваха ни листовките, чието отпечатване, впрочем, също е трудно, защото повечето печатници отказват да го правят. Но дори да го направят, после ги взема полицията - аз имам видео, в което тя влиза в нашия щаб и ги конфискува с мотива, че съдържат престъпна информация. Но дори в такива условия, ние успяхме да вкараме 4-ма съветници в 4 общини. В моя случай общината беше доста тежка - в центъра на града, където моите колеги, някои с голяма, някои с по-малка разлика, успяха да изпреварят кандидатите от партията на власт. Така вкарахме 4-ма съветници и помогнахме за още 10 от други политически сили. Сега от тези четирима, двама са обявени за международно издирване - аз и колежката ми ПирогОва. От другите двама, един е признат за чуждестранен агент, тоест, всичко върви натам, че или ще му се наложи да напусне Русия, или ще бъде вкаран в затвора. Това са вариантите за всички опозиционери в Русия. Така че е ясно - в момента дейността ни е разгромена и сега работим по-скоро като инфлуенсъри, а не като политици. В Русия в момента е трудно да се занимаваш с истинска политика. Последният път, когато гласувах по някакви решения на общинския съвет, беше през май 2021 година.

- Възможно ли е все пак, според вас, тази система да бъде пробита отвътре?

- Вижте, на това няма лесен отговор. Като цяло, руското общество е много демократично и с европейско мислене. Тези, които са под 40 години, са активни и проевропейски настроени и изповядват западни ценности, каквото и да говори путинската пропаганда. Виждам хора, с които съм работил и съм се срещал, при тях няма никакво усилване на хомофобията, каквото се раздухва от режима и дори шовинизъм, независимо от цялата пропаганда. Така че като цяло, руското общество е готово за промяна към нещо по-здравословно. Това, разбира се, няма да стане за един ден и пътят не е много лесен. А и не бих казал, че има някакви алгоритми или начини бързо да се свали режима на Путин. Той несъмнено е персонален и Русия е нещо отделно - това винаги трябва да се помни. На това може да се гледа като на един вид окупация - страната е окупирана от хора, които обявяват свой дневен ред, вербуват лоялисти, държат властта силово. Това може да продължи дълго. Никой не пита обществото дали е съгласно или не. Не трябва да се гледа на президентските или федералните избори като на нещо, на което хората могат да изразят несъгласие.

- Тоест, решението ще дойде с приключването на войната в Украйна....

- За мен Путин и войната са синоними. Тоест, няма Путин - няма война, има Путин - има война, той може да я води дълго време. У нас има такъв анекдот - син казва на баща си алкохолик: "Татко, алкохолът поскъпна и може би ти ще започнеш да пиеш по-малко?" На което бащата отговаря: "Не, синко, ти ще ядеш по-малко, а аз ще пия точно толкова, колкото и преди". Колкото и да зацикля руската икономика, Русия може да си позволи да прави бомби и ракети. Ще се затварят болници, училища, ще се влошават битовите условия, цените на комуналните услуги ще растат, но и при тези условия режимът може да продължи да произвежда танкове, ракети, бомби, докато Кремъл се контролира от хората, които го държат в момента.

- А може би, както казваха ваши правозащитници, трагедията е, ако гражданинът е съгласен с това...

- Хората, които подкрепят тези идеи, не са толкова много. Това се вижда добре от празните военни окръжия, от факта, че на концертите за войната се налага насила да се водят студенти, които са заплашени, че иначе няма да им дадат изпитите. Необходимостта режима буквално да влачи хората за косите и да ги принуждава да демонстрират лоялност към войната показва, че не са много тези, които искрено я подкрепят. По-голямата част от по-възрастното поколение е научена още в Съветския съюз просто да преживее това. Тя не иска да има никакво мнение и да участва в каквото и да било, а всичко това да свърши и да започне някакъв по-нормален живот. Всеки, който им го предложи вместо войната, ще събере максимален брой гласове, уверявам ви в това.

- Можете ли да прогнозирате какво ще стане по-нататък с опозиционерите, които са в затвора?

- Те няма да излязат от затвора, докато Путин контролира властта в Русия. Няма значение какви са наказателните им дела и присъдите - това са технически подробности. Руската власт в момента изцяло контролира съдебната система и присъдите ще бъдат такива, каквито са - ако са 8 години, ще са 8, 20 значи 20, ако са 200, ще напишат в закона, че е възможно. При нас има случаи, когато федералните закони се променят абсолютно автократично. Аз лично попаднах в такъв закон и в известна степен се почувствах поласкан. Година след изборите за кмет, вече като бях съветник, приеха закон, според който всички приятели на Навални са екстремисти и не могат да се явяват на избори в Русия в продължение на 3 години. Тогава написах много голям пост: "Не се вълнувайте. Следващите избори за кмет са след 4 години. Така че ще минат 3, аз ще ги спечеля и ще стана кмет на града. Продължаваме да работим и вярваме в бъдещето". Буквално два дни след това в Думата бе внесена поправка, че тези, които са били началник-щабове, няма да могат да се кандидатират в продължение на 5 години. Така че законите у нас се променят много ситуативно и във всяка част. Опозиционните лидери ще бъдат в затвора, докато Путин е на власт. Надявам се да бъдат силни, да преживеят това, да излязат на свобода и да заемат достойното си място в политическата система на Русия.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Споделете

Сергей Бойко: Хората в Русия, които подкрепят режима на Путин, не са толкова много

БНР подкасти:

Екатерина Ангелова за тревожността: Ако не се потърси помощ, нещата се задълбочават

Стоян Ганчев: Ако не използваме изкуствен интелект, само изоставаме пред другите

Арх. Слава Савова за казуса "Сините камъни": Има риск публична държавна собственост да се превърне в частна

Д-р Владимир Сотиров: Няма анализ на психиатричното здраве на нацията

Димитър Митев: Вярата е неотделима от чудото, а то е като бъг в системата

Георги Милтиядов: "Българската Коледа" е кауза, укрепваща хуманните ни ценности

Папа Франциск открива Всеобщия юбилей на Католическата църква

Олег Ковачев: Жал ми е, че Гунди ще остане такъв, какъвто е показан във филма

Ина Маринова: Обижда ме, че на дете с увреждане се гледа като на обект за благотворителност

Владо Бучковски: Проблемът е между София и Скопие, не е в Брюксел, Белград и Москва

Предавания

За БНР

Програми

Радио България