Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за маестро Руслан Райчев

Снимка: архив

Навръх Гергьовден се навършиха 105 години от рождението на големия български диригент Руслан Райчев. 

Той беше неуморим работохолик, дирижираше всичко - и оперни спектакли, и симфонични концерти. С неговото име е свързано създаването и професионалното развитие на повечето български симфонични оркестри и оперни театри. 

Райчев имаше и голяма международна кариера - той е първият българин, дирижирал спектакъл в Миланската Скала. Много може да се говори за маестрото - личност с огромни заслуги към нашето музикално изкуство.

И историята на неговия живот е една дълга приказка: Роден е в Милано на 6 май 1919 г., в семейството на един от най-големите български оперни певци - Петър Райчев. Това му дава възможността да расте сред най-прочутите музиканти на онова време - Тосканини, Шаляпин, Прокофиев, Бруно Валтер. Започва да свири на пиано, а на 10 години постъпва в Консерваторията на Милано, където учи в класа на проф. Карло Лонати. 

През 1932 г. семейството се прибира в София и Руслан Райчев продължава при видните клавирни педагози Панка Пелишек и Андрей Стоянов. Не го приемат в Музикалната академия и той учи четири семестъра право в Софийския университет. През 1938 г. заминава за Виена и постъпва във Виенската консерватория - в класа по дирижиране на Леополд Райхвайн и пиано при Емил Зауер. Забелязан е от големия диригент Карл Бьом, който го кани за  личен корепетитор и асистент във Виенската държавна опера. По лична препоръка на Бьом след завършването си Райчев е назначен като диригент в операта в Кьонигсбрег и за няколкото месеца престой дирижира „Бохеми“ - дебютът му е на 22 март 1944 г., последвани от „Йенуфа“, “Сватбата на Фигаро“, “Лоенгрин“, “Травиата“, “Тоска“, “Веселата вдовица“. 

Същата година се завръща в България - участва във войната и е награден с два ордена за храброст. Две години е корепетитор в Софийската опера, но и дирижира спектаклите на балета „Бахчисарайски фонтан“. От 1946 г. Райчев започва работата си във Варна със Симфоничния оркестър, след това участва в създаването на Варненската опера, а две години по-късно по покана на Стефан Македонски става главен диригент в Държавния музикален театър. През 1951 Руслан Райчев вече е главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър и участва активно в създаването на Пловдивската опера. 

В същото време започва и международната му кариера като диригент - гостува в Румъния и Унгария. През 1956 г. Руслан Райчев е главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър, работи и с операта в града. Блестящата му изява с операта „Манон“ на Масне на Втория преглед на оперните театри води до покана за работа в Софийската опера, където поставя “Четиримата грубияни“, “Укротяване на опърничавата“, “Продадена невеста“, “Гаяне“.

В същия период работи и със Старозагорската опера, Симфоничния оркестър на Перник и Пловдивската филхармония, за която съвместната  работата с Руслан Райчев се оценява като „златен период“ за оркестъра. 

През 1974 г. българинът става генерален музикален директор на Симфоничния оркестър на Шлезвиг-Холщайн в града Фленсбург - длъжност, която заема след тежък конкурс. За четири години той издига нивото на оркестъра, изнася великолепни концерти, но през 1978 г. го канят да оглави Софийската опера. Тогава са истиорическите турнета на колектива във Виена, в Миланската Скала, Болшой театър, Париж с операта „Хованщина“. 

На 60-годишнината на Руслан Райчев изненадващо го пенсионират и той продължава международната си кариера - връща се в Шверин. Все пак през 1992 г. се сещат за него и го връщат в Софийската опера, но само за две години и отново го уволняват. 

Последните години от кариерата си той беше главен диригент и първи заместник-директор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" - направи блестящи постановки и подготви още по-блестящи турнета на театъра в много страни, включително и в Япония. 

Руслан Райчев почина на 9 януари 2006 г.  

В Златния фонд на БНР е запазено интервю с Руслан Райчев за гостуването му в парижката Гранд опера - запис от 1980 г. Чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Ирена Гъделева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синелибри 2024" с мото "Поезия безкрай"

10-ото издание на кинолитературния фестивал "Синелибри" тази година ще се състои от 10 октомври до 3 ноември. Премиери на филми произведени през 2024 година и краят на 2023 година заснети по произведения бестселъри са включени това специално издание на фестивала, който е с конкурсен характер. Председател на международното жури ще бъде актрисата Мария..

публикувано на 30.09.24 в 21:35
Михаил Попов в ролята на Борис Годунов

Спомен за баса Михаил Попов

Отбелязваме 125-годишнината от рождението на големия български бас Михаил Попов - име от музикалното ни минало, потънало в забравата.  На концетния подиум беше впечатляващ. Имаше мощен, красив по тембър, истински басов глас, великолепно поставен. Пееше и комични, и трагични герои, величави и смешни персонажи, и навсякъде беше много убедителен...

публикувано на 30.09.24 в 14:44
Д-р Елена Кирчева и участници във Виенския икономически форум

Образованието е акцент в стратегията на Виенския икономически форум

Виенският икономически форум (VEF) e авторитетна международна организация със седалище в австрийската столица, чиято основополагаща цел е насърчаване на регионалното икономическо сътрудничество на държавите от Адриатическо до Черно море, както и с принос в разширяване на връзките в сферата на политиката, културата, науката и образованието...

публикувано на 30.09.24 в 01:02

Съвременни интерпретатори на Бах откриват "Изкуството на барока" 2024

За 18-и път в София ще се проведе Международния фестивал "Изкуството на барока", фокусиран към исторически информираните изпълнения и творчеството на старите майстори. Началото на 30 септември от 19:30 ч. в концертната зала на Централния военен клуб ще поставят интерпретатори на музиката на Йохан Себастиан Бах, някои от които с нетрадиционни за..

публикувано на 29.09.24 в 23:52
Васил Казанджиев

90-годишнината на Васил Казанджиев увенчава есенните "Софийски музикални седмици"

На 30 септември в камерната зала "България" с концерт ще бъде отбелязана 90-годишнината от рождението на акад. Васил Казанджиев. В програмата ще прозвучат произведения на композитора в изпълнения на квартет "Фрош", пианистите Гергана Несторова, Надежда Цанова и Стефан Врачев, Анжела Маджарова - арфа и Виктор Теодосиев - валдхорна. Струнният квартет..

публикувано на 29.09.24 в 23:10
Стойка Миланова

Отиде си забележителната българска цигуларка Стойка Миланова

На 29 септември 2024 г. след дълго боледуване в Мадрид почина българската цигуларка с международна кариера Стойка Миланова. Това съобщиха от семейството й в нейния фейсбук профил. Стойка Миланова е родена на 5 август 1945 г. Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст. Неин преподавател е баща й - прочутият цигулков педагог проф. Трендафил Миланов...

публикувано на 29.09.24 в 22:47

Камерната музика на Рихард Щраус - акцент в програмата на "Камералия"

В събота, 21 септември, в София започна шестото издание на фестивала за камерна музика "Камералия".  То ще продължи до 9 октомври и включва общо пет концерта под надслов "Камерната музика като страст". Втората изява е на 24 септември в Софийската градска художествена галерия. Тя е на част от своеобразния диптих, с които фестивалът поставя акцент..

публикувано на 27.09.24 в 17:52