Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В търсене на органична материя по астероидите

Между научното и комерсиалното използване на ценни материали на астероидите

Към момента е малка вероятността по време на нашия живот астероид да ни удари

НАСА сонда Осирис астероид Бену
Снимка: NASA

Чаена лъжичка черен прах зарадва в края на миналата година учените. Причината е, че тя може да разкрие повече подробности за произхода на Земята. Но може да бъде и първата крачка към използването на метеоритите за добив на ценни метали и вещества. Бизнесът оказа се поне в САЩ, вече има идеи и събира капитали.

Преди осем месеца на Земята се върна сондата, която донесе най-голямата проба от астероид, взета в открития Космос. Седемгодишната мисия на сондата "Озирис" беше да достигне до астероида "Бенну", който обикаля Слънцето. 

От 99-а година насам учените смятат, че съдържащият въглерод и други минерали обект може да има химикали и скали, датиращи от раждането на Слънчевата система, защото не е претърпял промени за изминалите над 4 и половина милиарда години.


В средата на януари техниците на НАСА успешно отстраниха със специални инструменти скрепителните елементи от уреда за вземане на пробите. И така около 25 процента от тях ще бъдат проучени. Част ще бъде разделени с Япония и Канада. Около две трети от материала ще бъде запазен за изследване от следващите поколения, припомни по време на Софийския фестивал на науката д-р Умберто Кампинс. Той е експерт по астероидите и участник в мисията на НАСА за връщането на пробите от астероида OSIRIS-REX:

"Бенну" беше избран, защото неговата орбита ни позволява да изстреляме летателен апарат и да се върнем, без да се налага да използваме прекалено много гориво. Но това не беше единствената ни причина. Подбрахме го, защото това е примитивен астероид. Със състав, който ни интересува, за да вземем проби. Искахме да вземем органични молекули. А те са същите, които са доставени от астероидите на Земята. И успяхме да постигнем точно това. 

"Бенну" е скалист обект. Който е отломък от по-голям астероид от Астероидния пояс. Той не е като другите астероиди отвъд орбитата на Нептун. Тяхната повърхността е ледена и когато се приближат до Земята, тези астероиди се държат като комети. Но там има изобилие на лед, амоняк … 

"Бенну"- не, защото той се е затоплил от Слънцето. И е по-близко.


Сондата тръгна към Земята 2021-а и пристигна септември миналата година. Ние трябва да отидем до метеоритите, а не да чакаме те да дойдат при нас, защото 99.9% от тях, влизайки в атмосферата на нашата планета, се изгубват. Така на нас ни се налага да работим с един изключително малък процент, стигнали до земната повърхност. Но дори и тази малка проба вече е отчасти замърсена.

Другата причина да донесем пробите тук са инструментите. Често те са толкова обемни и тежки, че не можем да ги изпратим в Космоса. Когато стигнахме до "Бенну" в края на 2018 г. това, което очаквахме на базата на японската мисия "Хаябуса-2" се оправда. Бяха точни представите ни за размера, за формата. Бяхме толкова доволни и си казвахме: "Много сме умни! Почти всичко сме предвидили… 

Очаквахме да има груб пясък и камъчета по повърхността. Нещо като плаж с камъни. Обаче установихме, че цялата повърхност на "Бенну" е покрита с такъв груб терен. Изненада ни и това, че от него се отделят частици. Затова трябваше в продължение на две години да картографираме астероида, за да решим от къде да вземем пробата. 

Навигационният екип каза, че ни трябва гладка повърхност с площ 15 на 15 метра, за да може да се кацне. Аз бях член на екипа, който събираше, анализираше изображенията. Намерихме няколко места осем на осем. И избрахме място, което кръстихме "Славей". 

Голям успех беше събирането на пробите. За малко да не изгубим пробата, защото една частица се беше закачила на капака на контейнера. Но направихме маневра, за да не изпаднат пробите, веднага затворихме всичко в капсулата и се упътихме обратно към Земята. 

Едни от другите важни уроци, които научихме от Озирис е как повърхността на астероида е реагирала при вземане на пробата и при изстрелване. Така научихме още за поведението на този много рехав материал при много ниска гравитация. След двете години път обратно, миналата година успяхме да отворим пробата. 

Тогава журналистите написаха, че сме донесли "мистериозен тъмен прах". Но ако търсите такова нещо, какво очаквате да откриете? Щях да пиша на журналистите, но едва се въздържах."


Д-р Умберто Кампинс уверява, че към момента е малка  вероятността по време на нашия живот астероид да ни удари.

 "Бенну" е маркиран като опасен.

"Много малка е вероятността по време на нашия живот астероид да ни удари. Ние конкретно няма нужда да се притесняваме. Това може да се случи обаче на цивилизацията ни. Ние трябва да сме притеснени, защото мащабни удари е имало досега. И те ще продължат да се случват, освен ако не ги предотвратим. Трябва да направим това като цивилизация, защото иначе можем да бъдем изцяло унищожени от удар на астероид."

С други думи хора като д-р Умберто Кампинс мерят и рисковете от близостта на подобни обекти. Но изследванията целят и друго. Тяхната роля е голяма в бъдещата космическа икономика:

"Стане ли по-евтино да се добиват, ценните материали от астероидите ще са важни. Няма да ги изкопаваме от Земята. Това ще даде начало на нови икономики. Затова освен да установим нашия произход, другата цел беше да се направи спектрален анализ, да се идентифицират ресурсите, което означава да се установят какви ресурси има за бъдещото им изкопаване. 

Много скоро извличането на горива и строителни материали от астероиди ще бъде по-евтино, отколкото те да се извличат от Земята. По-конкретно най-ценните материали. Най-ценното нещо извън земята е водата. Защото може да се раздели на водород и кислород, които са отлични горива. Ако това може да се достави на сателити в орбита, около Земята, може би това ще е по-евтино, отколкото другите средства. 

Тогава може да имаме купувачи за евтините горива. И тогава ще трябва в орбита да има достатъчно средства, които да ги извличат. Такива може да бъдат създадени с 3D принтер и в космоса с астероидни материали. Представете си много сложен летателен космическия апарат. Вместо да се изстрелва, той да се сглобява в орбита. Можем да принтираме по-голямата част от структурата на в телескоп.


Тогава ще имаме много по-евтини мисии. Може да правим структури за събиране на слънчева светлина и неща, които дори не можем да си представим в момента. Ако те могат да се принтират в нулевата гравитация, в Космоса, а не при земната гравитация, вероятно ще бъде много по-евтино да се пускат такива летателни средства."

Според доктора по минералогия от Националния музей "Земята и хората" Петко Петров Космосът и астероидите наистина дават доста по-голям шанс за пътуването ни дори и до други планети.

Китай планира да започне мисия през 2025 г. за събиране на проби от близък до Земята астероид. Обединените арабски емирства са се насочили към астероидния пояс на Слънцето, разположен между Марс и Юпитер. Мисията трябва да стартира през 2028 г. 

Към уникален богат на метал астероид, известен като "Псайки" вече пътува американският космически кораб. До август 2029 г. трябва да започнат изследванията. 

Планове за бизнес с астероиди имат не само държавите. А и частни компании. Те искат да изпращат малки рафинерии, за да извличат метали и минерали за бижута, каталитични конвертори, лекарства от астероиди и да връща ценни метали на Земята. 

Други искат да извличат вода. Американски доклад изброява поне пет компании, които имат интерес да развиват такива технологии. 

А статистиката показва, че близките до Земята астероиди са една трета от около милион открити в последните 200 години астероида в Слънчевата система. 

"Връщането на пробите от астероида "Бенну" е само четвъртата, която носи проби, казва д-р Умберто Кампинс. Но ще има още мисии. …

"Какво следва. "Озирис" ще бъде в орбита около Слънцето и през 2029-та година ще срещне друг астероид – астероидът "Апофис", ще влезе в неговата орбита и в продължение на няколко години ще изследва този астероид. Защото и той е потенциално опасен. 

"Хера", европейската мисия, ще започне през октомври 2024-та година. Тя ще се насочи към астероида "Аморфос", където целим да докажем, че можем да променим директорията на астероид. "Хера" е допълнителна мисия, която ще се заеме по-подробно с анализа на подобни маневри. Това е в сътрудничество с Европейската космическа агенция за защита на Земята. Аз участвам в едно предложение. То ще бъде осъществено през 2026-а година. И това ще ни държи доста ангажирани още известно време.

Кадър от повърхността на Рюгу

В пробите на Бенну имало молекули вода и "градивните елементи" на живота на Земята. В края на януари изследователи от Япония  откриха "кометна органична материя", докато изучаваха проби от астероида Рюгу, донесена от сонда Хайабуса 2 през 2018 г. 

В "пръски от стопилка" с размери пет до 20 микрометра широки имало "въглеродни материали", които приличат на "примитивна органична материя", казват учените. И не крият, че търсенето органична материя по астероидите, изследването им за опазването на Земята от удари е съчетано с бъдещата икономика. 

Докладите говорят, че десетте най-близки и най-рентабилни астероида съдържат ресурси за около трилион и половина долара. А общата стойност на минералите в астероидния пояс между Марс и Юпитер може да струва 700 квинтилиона долара. Квинтилионът е десет на осемнадесета степен.


Още по темата в звуковия файл.



По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Има ли дилема: Нация техническа или (не)знаеща чужди езици?

Голяма част от възрастните българи, особено тези в държавната администрация, все още не владеят добре основният чужд език – английския , въпреки проектите и програмите за обучение. Тази равносметка направи в интервю за БНР Владимир Христов, председател на Българската асоциация на езиковите центрове. Според него тези програми са..

публикувано на 08.10.25 в 11:01
Opeth се завръщат в България

Шведската прогресив машина OPETH с концерт в София

Opeth се завръщат в България тази есен. Последният им концерт беше през 2022 година отново по покана на Blue Hills, а сега групата се готви за нова среща с българските си фенове. Музикалните гиганти от Швеция ще свирят в  Asics Arena  на  10 октомври (петък). "Концертът в никакъв случай не е жанрово ограничен" . Това каза пред БНР..

публикувано на 08.10.25 в 10:53
Гл.ас.д-р Христина Кукова

Как да бъдат подобрени езиковите технологии, базирани на изкуствен интелект?

Европейското пространство за езикови данни и Институтът за български език към БАН събират експерти от българските технологични компании, публичната администрация и научните среди , за да обсъдят значението на езиковите данни за развитието на езиковите технологии и инструментите, базирани на изкуствен интелект, в България.  "Оператор" или как..

публикувано на 08.10.25 в 10:25
Снимката е илюстративна

Кафе от автомат: На 31 декември с лева, на другия ден - с евро. Как ще стане?

На 31 декември вендинг машините трябва да работят в лева, а от 1 януари 2026 г. – с евро. Очакват се затруднения за потребителите , Христомир Христов, директор на вендинг отдел в Европейски кафе експерти. "По закон цените при валутирането трябва да са в полза на клиента. Ако цената на напитката е 1 лев, не трябва да стане 51 цента, а 50..

публикувано на 08.10.25 в 09:12

Софийската опера и балет представят "Селска чест“ и "Палячи“

Покана за премиера от Софийската опера и балет . Постановките всъщност са две – "Селска чест“ и "Палячи“ , но както обикновено биват поставяни заедно в една вечер, така ще се случи и сега. Директорът на оперния театър акад. Пламен Карталов е и режисьор на спектакъла, чиито премиерни дати са от 11 до 19 октомври. "Селска чест“ е опера в едно..

публикувано на 07.10.25 в 16:37
Младен Петков

Нова рубрика представя любопитни събития и истории от Щатите

Тази седмица е ефира на предаването “Понеделник вечер” на програма Хоризонт стартира нова рубрика с акценти от живота в Съединените Щати . Дългогодишният ни колега ни Младен Петков всеки понедел ник от Вашингтон в “Американски честоти” ще представя своя поглед върху събития и истории отвъд Атлантика: " Идеята ми за тази рубрика..

публикувано на 07.10.25 в 16:26

Две години по-късно в кибуца Нир оз в Израел животът не е възстановен

В кибуца Нир оз в Израел , който беше атакуван от "Хамас“, две години по-късно животът не е възстановен , но близки на убитите посрещат групи и разказват за ужасите. Само на два километра от ивицата Газа, кибуцът Нир оз е един от първите, които е бил атакуван. 27-годишният Рон Шмицър , който също е бил част от общността сега показва..

публикувано на 07.10.25 в 15:56