Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За войната като "лейкопласт върху отворена рана"

2
Снимка: Искра Декало

Йосефа Орел е екскурзоводка, която показва графити из яфенските и телавивски улици. Тя не ги нарича изкуство, а визуален език за комуникация. 

Може да се видят графити с вградени в него лицата на отвлечените на 7.10.2023 израелски и чужди граждани, много приличащ на популярния постер, станал символ на войната, която сега се води. 

Първата част на нашия бестселър започва с млад офицер от началото на 2000 - та година по времето на втората интифада, който е приключил не леката си служба във Витлеем. Открива, че страда от посттравматичен стрес. Тези, които би трябвало да се погрижат за него, безотговорно му казват "Млад си, силен си, ще го преодолееш с малко повече воля!". И отбелязват в картона му, че е минал обучение. Нещата приличат на поставяне на лейкопласт, без лечение, върху гнойна рана. Той започва нелегално да рисува своите лейкопласти. И чувства, че чрез тези графити си връща увереността. Той казва се Деде. Но всички започват да го наричат Деде Лейкопласта. Събира група от фенове. Това са хора, на които никой не иска да помогне да решат проблемите си: здравни, икономически, служебни, семейни... 

За разлика от Банкси - (британския уличен художник), вместо да го преследват, градските власти се съобразяват с него. Скоро той започва да обозначава със своите нарисувани лейкопласти опасни за живеене сгради и те получават преднина при реставрацията или ги събарят и строят на тяхно място по-масивни здания. Популярността му расте. Рисува своите лейкопласти и в чужбина и е един от най-известните творци на графити. Ницан е праправнучката на една от знаковите фигури в най-новата история на Израел Шимон Роках. Заедно с група съмишленици напускат пренаселения град Яфо и създават най-старият квартал на Тел Авив - Неве Цедек.  

И въпреки, че в ръцете на нейното семейство са съсредоточени 70% от икономиката, културата и политиката на Израел, в гимназията тя е била обект на много насмешки. Сега да живееш в Неве Цедек се счита за много престижно. Но тогава това е било запуснато и непривлекателно място. Нейната голяма първа любов се отнася към нея с презрение. След неуспешен опит да сложи край на живота си на 16 години тя за пръв път вижда нарисуваните лейкопласти на Деде и се влюбва в тях.

Тогава внучката на една от известните в цял свят скулпторки на сатирични фигурки, решава, че нейното поприще за изява е писането на съпътстващи стихове около графити, като повечето са на Деде. След две години такова мълчаливо сътрудничество, тя намира смелост да му напише във социалната мрежа. А на Деде му отнемат още две години, за да я забележи сред хилядите си интернет приятели. Определят си среща на живо и оттогава за заедно. Създават семейство и се преместват да живеят и творят в Ню Йорк. За всички, които се интересуват от нелегалната прелест на графити-изкуството, двойката творци Деде и Ницан е твърде позната и любима.

И тук започва третата част на нашето повествование, а именно войната, започнала с погромите на 7.10.2023г.  Живеещите в чужбина младежи , започват да се връщат за да постъпят като доброволци в армията. 
Деде и Ницан не могат да го сторят, заради посттравмата, която имат. Започват да търсят начин как да помогнат на родината си в този тежък момент. Ницан се сеща, че в Америка е прието, върху картоните с мляко да се отпечатват снимки на изчезнали и издирвани хора. Но млекопреработвателните компании не са съгласни да отпечатат образите на над 250 отвлечените израелски и чужди граждани в Газа, сред които има и бебета. 

Ницан събира снимките им и напечатва 2000 постера с техния образ. Деде и Ницан застават на Нюйоркските улици и се опитват да дадат на минувачите поне един брой или на собствениците на магазините да окачат на витрината им поне един. Както казва Ницан, ако на постера е било изобразено откраднато куче или коте, интересът би бил по-голям. Отчаяна тя помества в социалните мрежи своя постер. За 24 часа хиляди хора по света го принтират и окачат по улици и сгради. Този постер е виждан поне веднъж от всички ни. 

Той се превръща в един от символите на тази продължителна и тежка война. Той се превръща в един от символите на тази продължителна и тежка война.



Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04