Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Информационните магистрали, от които вече зависи (почти) всичко

Снимка: архив

През последните години някои развития в технологиите се превърнаха в повод за прогнози за крах на човешката цивилизация. Алгоритмите в социалните мрежи са обвинени за убийството на понятието "истина". Видимите скокове на изкуствения интелект са вече инструмент и за постигането на зловредни цели и създават допълнително притеснение заради тоталната дигитализация на живота ни.

Какво обаче ще се случи, ако, като в един научнофантастичен роман, интернет връзката ни изчезне внезапно? Без скролване в социалните мрежи, четене на новини и всякакво друго дигително консумиране на информация и изкуство, без удобно пазаруване, и по-важното - без каквито и да е финансови транзакции и без основни комуникационни канали - граждански, правителствени и военни?

Подобна опасност, разбира се, е преувеличена. Без преувеличение обаче почти целият интернет трафик е опосредстван от фиброоптични кабели, разположени по дъното на световните океани и морета. Значението на тези информационни магистрали за начина ни на живот в момента е неизмеримо. В условията на конфликтите в Украйна и Близкия изток и геополитически противопоставяния, тези кабели вече са военни цели.

"По данни накомпанията за маркетинг изследвания "TeleGeography" към юни тази година има над 600 подводни кабела, което не е голям брой, предвид огромното им значение. Те се простират по океанските дъна и често са заровени под тях с приближаването към брега. Там те са свързани с приемници, които продължават сигнала към клетъчни кули или чрез друга безжична или кабелна връзка към интернет мрежите.

Самите подводни кабели обичайно се полагат и се управляват от тясно специализирани компании като "SubCom". Конкретно те произвеждат и полагат подводни фиброоптични кабели между бреговете на Съединените щати и Европа, а оттам и към други континенти и държави.Друг пример е NEC, която полага кабели между западното крайбрежие на Америка и Азия. Тези и други подобни компании образуват и консорциуми и отдават изградената инфраструктура под наем на големи доставчици нателекомуникационни услуги като "Vodafon", а технологични гиганти като "Google", "Meta", "Microsoft"и "Amazon" имат и свои кабели", коментира в интервю за БНР експертът по международни отношения Алекс Цвалина от Атлантическия съвет във Вашингтон.

Разширяването и достъпът до интернет трасетата не е инструмент на държавната политика, на нейни войни и противопоставяния, но териториално тези трасета преминават през националните юрисдикции. Законно или не, могат ли подводните интернет магистрали да бъдат точки на достъп за подслушване на минаващата по тях дигитална информация?

"Прехващането на комуникации по подводни кабели датира още от Първата световна война. Тогава говорим за междуконтинентални телеграфни линии. При избухването на войната Великобритания прекъсва много от германските кабели, а германските дипломати започват да използват американски станции за комуникация със света. Всъщност така е прехванато и впоследствие разкодирано германско съобщение с предложение до Мексико за нападение срещу Съединените щати. Това е едно от събитията, които предшестват включването на Америка във войната.

В по-близкото минало американски официални лица са отправяли неофициални предупреждения към телекомуникационните компании, че кабелите в Тихия океан са уязвими от намеса и шпионаж от страна на китайски подизпълнители по поддръжката. Въпреки че кабелите са притежание на големи западни компании, ремонтите се осъществяват от регионални консорциуми."

Прехващането на глобалния трафик е далеч по-лесно на сушата, но отделни операции чрез подводници или други плавателни съдове в открито море е много по-трудно изобщо да бъдат засечени, уточнява Александър Цвалина. Каква обаче е опасността не от шпионаж, а от разрушаване на жизненоважните интернет трасета?

"Си Ен Ен цитира американски представители, според които Русия развива способности за подводен саботажчрез обособена дирекция във военноморските сили. Те оборудват съществуващи подводници и кораби, за да могат да нанасят щети или да се включват към кабелите. Няма данни за осъществено подслушване или саботаж от тяхна страна, но се знае, че развиват такъв потенциал, особено по отношение на присъствието им в Северно море."

Според съвместно разследване на холандски и белгийски журналисти над 160 руски търговски кораба осъществяват наблюдение на електрическите и интернет кабелите и тръбите по дъното на Северно море след началото на войната в Украйна. На определени точки в близост до такава инфраструктура руски танкери и круизни кораби рязко променят курса си или забавят движение на регулярен принцип. Няма коментари от руска страна нито на тези твърдения, нито на информацията за специалното им военно звено.

Говорейки за дигиталните подводни магистрали, ставали ли сме вече свидетели на умишлен саботаж, повлиял на достъпа ни до интернет?

"При един скорошен случай три кабела по дъното на Червено море бяха прекъснати от йеменските хути при нападенията им срещу търговски кораби, с които се опитват да прекратят израелската война срещу Хамас. Един от кабелите прави връзка между Европа, Африка и Индия, като по него минават 25 процента от интернет трафика между Европа и Азия. Това прекъсване се усети най-вече в Източна Африка и по-специално в Джибути, а в по-малка степен и в Европа", отбелязва Алекс Цвалина.

Какъв би бил ефектът от целенасочено, координирано и широкомащабно нападение по подводните интернет кабели?

"Такава атака е малко вероятна. Тези кабели обаче могат да са приоритетна цел в рамките на по-мащабен конфликт, особено ако се разпознае ключов момент в комуникацията между съюзници и тя може да бъде прекъсната. В такава ситуация е възможно подобно решение от страна на Русия, Китай или друг голям глобален играч.

Трябва обаче да се каже, че операторите на кабелите взимат множество превантивни мерки, защото освен умишлени атаки, опасност за кабелите представляват и вулканичната дейност, бурите, движението на ледници, но също така и риболовът или добивът на изкопаеми ресурси по морското дъно. При прекъсване на един кабел, трафикът се прехвърля към друг.

Така че, ако един или няколко такива кабели бъдат прекъснати, това няма да е краят на света. Истинската опасност е от мащабна координирана атака. Между 95% и 99% от целия интернет трафик минава по тези кабели и точките на свързване на различните континенти. Такава атака ще означава прекъсване на финансовите, военните и всички други комуникации между континентите."

Алекс Цвалина уточнява, че подобен интернет апокалипсис е малко вероятен по още една причина - подготовката за мащабна атака може да се разпонае. Ако тя все пак се случи, възможно е прехвърляне на жизненоважните комуникации към сателитната мрежа, чийто капацитет се развива от услуги като "Старлинк" на Илън Мъск, но към момента е недостатъчен за колосалния интернет трафик. Дори и при ограничен риск от мащабна атака Цвалина уточнява, че добре насочена ограничена операция срещу подводните кабели би довела до осезаеми последствия за комуникациите и начина ни на живот, опосредстван от световната мрежа и е невъзможно е да предвидим техния мащаб.  Значимостта на подводните интернет магистрали предполага повишаване на сигурността им.

"Един пример идва от НАТО, която създаде клетка за координация на подводната инфрастуктура - чрез нея комуникират широк диапазон от държавни, военни и частни институции, които споделят информация за евентуални заплахи. В края на миналата година НАТО увеличи и патрулите в Балтийско море.

Шест държави с излаз на Северно море - Великобритания, Белгия, Нидерландия, Германия, Дания и Норвегия - подписаха през април споразумение за сътрудничество при подсигуряване на подводната инфраструктура, включително чрез споделяне на информация."

Друг въпрос е стандартизацията. По-рано споменахме, че кабелите минават през териториалните води и юрисдикциите на различни държави. Алекс Цвалина изтъква, че това предполага еднакви стандарти  за сигурността на подводните фиброоптични трасета и приемателните станции. Подобна стандартизация изглежда възможна в рамките на един от геополитическите лагери. Трудно постижимо обаче е по-широко сътрудничество, подобно на това в космическите изследвания и в друга научна работа, което да лиши интернет магистралите от новия им статут на стратегическа военна цел.

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътуване назад във времето с първа спирка - Военната академия "Георги Раковски"

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..

публикувано на 26.11.25 в 15:09
Полина Карастоянова

Поли Карастоянова: 2026-а година ще бъде по-добра за българския туризъм

2025-а година е определена като най-успешната  след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..

публикувано на 25.11.25 в 13:42
Мартин Димитров

Мартин Димитров: Сегашното управление става опасно за финансовата система

"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..

публикувано на 25.11.25 в 09:16
Хранителна банка в САЩ

Кърт Шулц за бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас

За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..

публикувано на 24.11.25 в 15:46

ИИ и туристическите платформи - кое е новото и кое е "забравеното старо"?

Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка.  Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..

публикувано на 24.11.25 в 14:44

Дигитален туризъм и нови професии на изкуствения интелект в сферата

Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..

публикувано на 23.11.25 в 11:53
с. Баните, община Баните

Старата минерална баня в Баните ще стане музей на балнеологията

Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..

публикувано на 23.11.25 в 07:45