Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В „Радиоенциклопедия” всяка сряда през февруари – поредицата „Личности отблизо”: Иван Лазаров

Реставрираната къща-музей на скулптора.
Снимка: БГНЕС

Кой е Иван Лазаров - мислител, учен, педагог, скулптор, автор на повече от 300 творби. Сред по-известните са статуята на гроба на Яворов, на Димчо Дебелянов, пластики на военна тема, като „Те победиха”…
На Иван Лазаров дължим и много от бюстовете-паметници в Борисовата градина в София. Негови скулптури има във Великобритания, Германия, Австрия…
С какво творецът, завършил образованието си при най-добрите имена на западноевропейската школа в чужбина, променя коренно представите за изобразително изкуство у нас? Какъв е приносът му за формиране на дълбоко народностен пластичен реализъм?
Бележитият майстор на скулптурата е основател и директор на Института по изкуствознание. На няколко пъти е избиран да ръководи Държавното художествено-индустриално училище, днес Национална художествена академия.
Малцина знаят, че талантът на Иван Лазаров още в детските му години за пръв път е забелязан от актрисата Адриана Будевска.
Той самият, вече в зряла възраст като преподавател, подпомага изграждането на редица големи бъдещи имена в българското изкуство, като например Васка Емануилова, която е била негова студентка.
Дори дворът в днешната къща-музей някога е предизвиквал силно любопитство сред съседите. Как първите скулптури, които един малчуган видял в този двор, го накарали да остави ритането на топка и да се залови сам да майстори фигурки от глина? – толкова силна била магията, която излъчвали творбите на Иван Лазаров, че те станали причина да се пробуди дарбата на бъдещия монументалист Владимир Гиновски. След време същият ще създаде паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека, паметника на Васил Левски в САЩ, скулптури в Мурманск, Рим и на още много други места по света.

сряда, 16 февруари, от 16.00 часа

По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05