Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В "Запазена марка Радиотеатър" - "Михал Мишкоед" от Сава Доброплодни или „Зех тъ, Радке, зех тъ!”

Преследва ме странното чувство, че онова дребнаво, затворено и заблатено време, в което живяхме - тоталитаризмът, раждаше въпреки всичко духовни аристократи, колоси на българската култура и изкуство. Понякога дори ми е жал за съвременните млади, техният елит се измерва по сантиметрите силикон или по гигабайтовете памет в лаптопа. Вероятно някога, когато отмине тази вълна, ще се обърнем отново към истинските творци, населявали и новото време, и новия век. Но сега да поговорим за онези, които добиха известност в далечните 70 години на по-миналия век..
Сава Доброплодни създава „Михал Мишкоед” набързо като нагажда за целта гръцка преводна пиеса. Доброплодни я побългарява и създава шедьовър. Така се потвърждава максимата, че гениалните творби често са плод на случайност.
Режисьорът Методи Андонов обаче пристъпва към постановката на същата пиеса напълно наясно с неувяхващия й хумор и за жалост, още по-наясно със закостенелостта, пословичната завистливост и още по-пословичното подлизурство на тогавашните нрави.
Да не говорим, че ролята на глупавия богаташ Михал, когото всички лъжат и грабят, ласкаейки суетата му, сякаш е писана за неповторимия и незабравим Георги Парцалев.
Методи Андонов беше един от култовите творци на нашето време. Ние, студентите от ВИТИЗ, сега НАТФИЗ, десетки пъти гледахме неговите постановки „Суматоха”, „Смъртта на Тарелкин”, „Старчето и стрелата” и „Михал Мишкоед”, насядали по стълбите в салона на Сатирата. Методи беше блестящ творец, своенравен и затворен, подчиняващ се на свои вътрешни закони. Той издигна Сатиричния театър до неповторими висоти. А Михал Мишкоед остана може би най-ярката роля на Георги Парцалев.
В радиопостановката на „Михал Мишкоед” ще чуете и гласовете на Невена Коканова, кинобогинята на онова време, на Иван Андонов, на Стоянка Мутафова и на Георги Калоянчев, все суперзвезди, запазили силното си присъствие и до днес.

петък, 29 януари, от 23.00 часа
По публикацията работи: Майя Динева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов театрален фестивал в Русе очаква първите си зрители от 8 октомври

"Есенни театрални срещи в Русе" – така се нарича новият фестивал, чието първо издание ще се проведе от 8 до 13 октомври в крайдунавския град. Основен организатор е Катя Костова – българка, живееща от десетилетия в Берлин и председател на сдружение "Кауза Пещера", а партньор и домакин на театралния празник е Драматичният театър " Сава..

публикувано на 05.10.24 в 09:15

"Клас 90" и носталгията по младостта

Преди шест години на режисьора Бойко Боянов му хрумва идеята да разкаже историята на един клас, който се събира за среща след 30 години. От искреността на всеки един, дошъл на сбирката, започва да прозира предисторията на "Клас 90" – дебютния филм на Боянов, който се срещна за първи път с публиката си на 42-рата на "Златна роза". Заедно със..

публикувано на 04.10.24 в 16:25

Книга за режисьорските подходи към операта "Дон Паскуале"

Книгата "Грация на смеха. Или за спецификата на комическото белканто в операта "Дон Паскуале" от Гаетано Доницети. Теоретични и режисьорски подходи" от Стефан Донев е възможност да се проследи опита на автора като режисьор "да открие и разясни", по думите на Петър Пламенов, спецификите и "неповторимото очарование" на шедьовъра на Доницети. Стефан..

публикувано на 04.10.24 в 14:59
Моноспектакълът

Дни преди "Цирколюция" – енигмата "социален цирк"

Задава се циркова революция!  От 10 до 13 октомври в "Топлоцентрала" ще се проведе едиснтвеният по рода си фестивал в Бълагрия, посветен на съвременния и социален цирк – "ЦИРКОЛЮЦИЯ". Организаторът от фондация "Мини Арт" Гео Калев и огненият артист от колектив "Агнон" Кристиян Димитров запознават слушателите на "Артефир" с..

публикувано на 04.10.24 в 13:43

Една неканонична и лична антология на англоезичната поезия

Англоезична поезия от XIV в. до XXI в. съдържа новото издание "Потомството на Чосър".  Мащабната антология в "Артефир" представя лично нейният преводач и съставител  проф. Александър Шурбанов. Това не е канонична, а лична антология, подчертава гостът. Избраните произведения в книгата са такива, оставили през годините следа в..

публикувано на 04.10.24 в 13:23