Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Премиера на „Духовният камък” от Теодора Димова на 2 юли, събота, от 15.30 часа

Снимка: Архив
Радиодокументалистиката е особен феномен в рамките на Големия Феномен, наречен Радио. На теоретични форуми и фестивали я наричат „радиофилм”, като имат предвид основния й принцип – животът монтажно и монтирано нахлува в ефира. Наричат я и „сърцето на радиото”, като имат предвид синкретичната й същност и способността да кръстосва и смесва на пръв поглед противоположни принципи да е обективно-субективна или субективно-обективна. Хем всичко е наистина, хем не е новини, хем слушаме автентични гласове, но ни „хваща” не информацията, а подводното течение в гласовете, хем е просто нечия чужда история, хем би могла да бъде историята на всеки от нас. В онези редки ситуации, когато за кратко време ми се е налагало да изслушам 20, 30 или 40 такива произведения, създадени на различни географски ширини, съм имала чувството, че попивам целия свят – от най-горещите проблеми, катастрофите и болките през интонациите на гласовете, горещината на темпераментите до хипнотозиращата непринуденост да споделиш какво ти се е случило и как се чувстваш тук и сега на десетки езици. И зад всички тези творения стои един автор, който като автор на роман създава свой собствен свят – документ за света около себе си.

„Духовният камък” е първият фичър на Теодора Димова и своеобразно продължение на радиоромана, започнал през 1987 с радиопиесата „Фюри” и продължил със „Стая № 48”, „Калвадос, приятелю”, „Игрила”, „Платото”, „Замъкът Ирелох” и „Другата половина”. Много от тези радиопроизведения, както и романите на Теодора са пътували по света като документ за света около нас на български език и с български гласове.

Слушайте фичъра „Духовният камък” от Теодора Димова в събота от 15.30 часа.

Група във Фейсбук
По публикацията работи: Даниела Манолова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мир, обратното на война

Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..

публикувано на 12.09.24 в 11:56
Първото издание на „Под игото“ на български език

Величието на "Под игото": препотвърждаване

На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..

публикувано на 06.07.24 в 16:15

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26