Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Документално студио представя новия фичър на Светослав Драганов на 30 юни, събота, от 15.30 ч.

Снимка: Архив
Фичърът „Изпращането не е като посрещането” проследява две истории, които странно и непоследователно прескачат от държава в държава, но в съдбоносни моменти се връщат отново и отново към България. Едната започва в Хайфон, Виетнам. Другата – в Бейрут. Едната започва през 1967 г., когато известната писателка и поетеса Блага Димитрова, по-късно вицепрезидент на България, посещава Виетнам в разгара на войната и довежда в България момиченцето Ха. Хани тогава е на 5 години, живее в условия на постоянна евакуация и пее много хубаво. Другата - през 1976 година, когато Иван Гарелов, водещ на популярното информационно-политическо предаване “Панорама” на БНТ снима филм за гражданската война в Ливан и среща в Бейрут 13-годишния Ахмед, който участва в сраженията и мечтае да стане лекар. 5 години по-късно Иван Гарелов го извежда от обсадения Бейрут и довежда в България.
Двете истории се свързват по особен начин от факта, че България не само в началото, но и много пъти след това изиграва ролята на пристан за доведените деца. Контекстът на събитията е очертан и от характерните за периода отношения на дружба и взаимопомощ между тогавашна социалистическа България и целия социалистически болк и новооснованите държави от т.нар. трети свят, в резултат на което 35 000 студенти от Близкия Изток, Африка и Латинска Америка получават образование в български университети. Хани и Ахмед обаче пристигат в България без междуправителствени споразумения.
Светослав Драганов среща героите на тази история през 2008 година съответно в село Страцево и Париж и снима документалния филм “Децата на дружбата”. Историята продължава и след филма. Продължава на пет езика – български, френски, английски, арабски и виетнамски. Продължава и като история за свободата, националната принадлежност и търсенето на самия себе си в объркания и все още пълен с почти непреодолими граници днешен свят.
По публикацията работи: Даниела Манолова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мир, обратното на война

Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..

публикувано на 12.09.24 в 11:56
Първото издание на „Под игото“ на български език

Величието на "Под игото": препотвърждаване

На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..

публикувано на 06.07.24 в 16:15

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26