Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За онзи духовен празник – не веднъж, за един ден, а през цялата година

Инсталация на чипровски килими в местността „Гушовски манастир”, 2010 г.
Снимка: Цецка Иванова
От 250 години, от времето, когато килимарството се превръща в основен поминък за Чипровци, килимите на Чипровската школа пътуват по света и радват ценителите на прекрасното. Откъде местните майсторки взимат модели за своите творби? – Има новаторски, авторски килими. Но щом се изработва старинен образец, щом отново се връща към живот, всеки детайл трябва да се изпипа така, както е съхранен първообразът. Колко на брой са останалите до днес фигури, съчетания, елементи? – Много е трудно да се каже. Композициите са толкова богати, че спокойно чипровският килим може да бъде наречен същинска вселена. В нея има място за всичко: фигури, лица, растения, птици, пъстра палитра орнаменти... Според изследователите – историци, специалисти по текстил, изкуствоведи, фолклористи, развитието на килимарството има своите исторически периоди, стилове, композиции, някои от които удивително трайно са запазили детайли и характеристики още от прабългарския период. А може би са и по-стари, кой знае?! Хора, пътували до далечни земи и континенти, когато спрат поглед пред някой от древните мотиви на чипровската килимарска школа, изумено възкликват, че това го има на хиляди километри от България: в Перу, Андите или другаде. Но винаги на места, където духовното и материално наследство на тъканното изкуство е опазено като архаичен занаят.
За какво разказват приказките на чипровския килим? – В тях има и повествование за всекидневните неща, и споделена радост за празничното в живота на поколенията, обитавали тези земи. Чипровските килими са пълни с истории и символика, втъкани послания – на език, чиито знаци, уви, доста сме позабравили. Чипровският килим – тази красива удивителна писменост, през 2013 г. става едно от новите български предложения за включване като Световно културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Крилца, гребулица, бибица, каракачка, ръчици, огледала, канатица... магическата вселена на чипровската килимарска школа, с нейния неповторим език и изразни знаци, продължава да пътува във времето, за да радва и бъдещите поколения – онези, за които технологичните изобретения и новости са част от техния ден.
Прагматични, с мениджърски умения, търговски нюх, отлични качества за мениджмънт... Кой да допусне колко талантливи актьори могат да са в същото време младите хора, бъдещи специалисти по модерните, за нашата реалност, дисциплини?! – Защо обичат театъра? Защо не само четат, но поставят и играят пиеси, отделят време за репетиции? – Икономика и духовност в хармония... За това ви разказваме в предаването. Ще научите също и за откриването на паметник на обичаната певица със славеев глас Вълкана Стоянова, и как българите в Словакия честват 1150 г. от Великоморавската мисия на светите равноапостоли Кирил и Методий.
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15